„Няма по-сляп от онзи, който не иска да види.“

Когато Бог изпраща на хората такива важни предупреждения, прогласявани от летящи посред небето свети ангели, означава, че иска всяко разумно същество да обърне внимание на вестта. Страшните присъди, изречени срещу поклонението на звяра и неговия образ, трябва да предизвикат у всички желание за старателно изследване на пророчествата. Така те ще научат какво означава белегът на звяра и как могат да го избягнат. Но повечето запушват ушите си за истината и се обръщат към басните. С поглед към последните дни от човешката история апостол Павел заявява: “Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение”. Това време е вече дошло. Множествата не искат библейската истина, защото се противопоставя на греховното, пленено от света сърце; и Сатана им предоставя измамите, които обичат.

Когато Христос дойде на земята да говори думи на живот, хората Го слушаха с жар и много от тях, дори от свещениците и управниците, повярваха в Него. Но водачите на свещеничеството и на нацията бяха решили да отблъснат и да осъдят ученията Му. Въпреки че в старанията си не успяха да намерят обвинения срещу Него, въпреки че не можаха да не се почувстват повлияни от Божествената мощ и мъдрост на словото Му, останаха оковани от предразсъдъците. Отхвърлиха най-ясното доказателство за делото Му на Месия, да не би да бъдат принудени да станат Негови ученици. Противниците на Исус бяха хора, които народът бе поучаван да почита още от детинство и на чийто авторитет бе навикнал да се прекланя безусловно. “Защо – питаха – нашите управници и учени книжници не вярват в Исус? Благочестивите мъже не биха ли Го приели, ако наистина е Христос?”. Точно влиянието на тези учители бе причина еврейската нация да отхвърли своя Изкупител.

Духът, който движеше свещениците и управниците, се проявява и днес в мнозина, гордеещи се с благочестието си. Те отказват да изследват свидетелството на Писанието за особените и специални истини на днешното време. Посочват своята многочисленост, богатство и популярност и се отнасят с пренебрежение към защитниците на истината, защото са малко на брой, бедни и непопулярни, с вяра, отделяща ги от света.

Христос предвиждаше, че неподобаващото присвояване на авторитет от страна на книжниците и фарисеите няма да престане с разпръсването на евреите. Той имаше пророчески поглед върху възвишаването на човешкия авторитет за покоряване на съвестта, станало ужасно проклятие за църквата през всички векове. И страшните Му присъди над книжниците и фарисеите, и предупрежденията Му към народа да не следва слепите водачи бяха записани в Писанието като едно напомняне и увещание за бъдещите поколения.

Римокатолическата църква ограничава правото на тълкуване на Писанията само за духовенството. С твърдението, че духовниците били единствените, компетентни да обясняват Божието слово, тя лишава обикновените хора от Библията. Макар че с Реформацията Свещеното писание стана достъпно за всички, все пак принципът, поддържан от Рим, пречи на много хора от протестантските църкви лично да изучават и изследват Библията. Поучавани са да приемат ученията й според тълкуването на църквата. Ето защо има хиляди хора, които не се осмеляват да приемат каквато и да е истина, колкото и ясно да е открита в Писанията, щом противоречи на вероизповеданието им или на установените от църквата учения.

Въпреки че Библията е изпълнена с предупреждения срещу фалшиви учители, все пак има много хора, готови да поверят душите си на грижата на духовенството. Днес хиляди изповядват, че са религиозни, но не могат да посочат никакво друго основание за вярата си, освен че така са били научени от своите религиозни водачи. Те не обръщат почти никакво внимание на ученията на Спасителя и се доверяват неограничено на думите на проповедниците. Но дали проповедниците са непогрешими? Как да поверим душите си на ръководството им, ако не сме сигурни от Божието слово, че са носители на светлина? Липсата на кураж да се отклонят от утъпкания път на света кара много хора да следват стъпките на учени мъже; и като не желаят да подложат себе си на преценка, биват безнадеждно задържани във веригите на заблудата. Виждат, че истината за съответното време е ясно изложена в Библията, и чувстват, че силата на Светия Дух придружава прогласяването й. Въпреки това позволяват на духовенството да ги отклонява от светлината. Макар разумът и съвестта им да са убедени, тези заслепени души не смеят да мислят по-различно от проповедника и така заради неверието, гордостта и предразсъдъците на други жертват участта и вечните си интереси.

Много са начините, с които Сатана чрез човешко влияние обвързва пленниците си. Той си осигурява цели множества, подчинявайки ги чрез копринените нишки на обич и привързаност на хора, неприятели на Христовия кръст. Каквато и да е връзката – родители, деца, съпрузи или приятели – резултатът е един: противниците на истината завладяват с мощта си съвестта и държаните във властта им души нямат достатъчно кураж или независимост да послушат гласа на дълга.

Истината и почитането на Бога са неотделими едно от друго. Щом имаме Библията в ръка, не е възможно да почитаме Бога с погрешни възгледи. Много хора твърдят, че няма значение в какво вярва човек, стига животът му да е праведен. Но животът се оформя от вярата. Ако истината е на разположение, а ние пренебрегваме възможността да я чуем и видим, всъщност я отхвърляме; предпочитаме да изберем тъмнината пред светлината.

“Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт”. Незнанието не е извинение за заблудата или греха, ако са налице възможности да узнае Божията воля. Човек пътува и стига до място, където пътят се разклонява в няколко посоки, а на табелка е посочено накъде води всяка от тях. Ако не прочете указанията и тръгне по път, който му изглежда прав, то колкото и искрен да е, съществува вероятността да се озове на погрешен.