„В очите ласкае, зад гърба лае.“

На 18 май 1977 г. е подписана конвенция на ООН срещу манипулации на климата. Това обаче, едва ли възпира някого да продължава да ги върши. В САЩ „времето по поръчка“ вече доста десетилетия е съвсем обикновена услуга. С нейна помощ потенциалната градушка се превръща в дъжд, за да бъде защитена селскостопанската продукция или в периоди на засуха като с магия се предизвиква валеж, напълно официално и легално. В регионите с развито земеделие в небето ежедневно се издигат малки самолети и разпръскват там химически вещества по заявка на големите мулти национални аграрни монополи.

Освен сребърен йодид във въздуха редовно се разпръскват и коренно различни по характер, далеч надминаващи го по вредност субстанции. Нека вметнем, че това се осъществява със стотици самолети предимно в страните-членки на НАТО, но също така в Австрия и Швейцария. Докато по-рано реактивните самолети разтегляха зад себе си шлейфове от кондензирани газове – бели ленти, които се разнасяха за секунди, сега към горивото на много военни и граждански летателни машини се добавя един химически коктейл, състоящ се основно от алуминий, барий, стронций и титан. Тези химикали оставят в стратосферата така наречените „химически следи“ (Chemtrails) добили популярност в Германия като „химически пътеки“.

От няколко години на много места в Западния свят може да се наблюдава как продължително време се задържат в небето като неподвижни бели ленти, преди да започнат бавно да падат към земята, разтваряйки се равномерно във въздуха. Ако пилотите са в добро настроение, тогава често рисуват като с магическа пръчка много красиви правилни шахматни квадрати в синевата, което е ясен знак, че разпръскват въпросните химически агенти със съзнание и воля.

При опитите да се започне разговор по темата повечето политици се стремят да внесат спокойствие и твърдят, че нищо не знаят, както може много добре да се види в документалния филм „Какво разпръскват, за Бога?“ по идея на Майкъл Мърфи. Но, че тези химически следи са истински и са начин вече немалко години върху нас да се изсипват хиляди тонове химикали, все пак е доказано. В САЩ, а междувременно също и в Европа, има голям брой частни инициативни сдружения, които обаче най-често се сблъскват с невидими стени, докато се борят с проблема.

Основната съставка на химическите „пътеки“ е алуминий – химически елемент, който в природата се среща като микроелемент, тоест в силно ограничени количества. В големи дози е изключително вреден за човешкото здраве, защото се отлага в артериите под формата на алуминиев оксид и в по-високи концентрации причинява неврологични увреждания. Доказано е, че предизвиква рак, синдром на Алцхаймер, сенилност, възпаления на стомашно-чревния тракт и води до загуба на апетит, физическа отпадналост, загуба на сетивни усещания и говорни смущения. В мозъците на пациенти, починали от болестта на Алцхаймер, винаги се установяват високи стойности на алуминий.

Хвърлян от самолети, той буквално вали върху хората, почвата и водата. От няколко години всички ние вдишваме, изпиваме и поглъщаме с храната си мощни свръх дози алуминий. Паралелно на този процес рязко се увеличиха случаите на рак и Алцхаймер. Но частиците алуминий имат и друга активна роля: заедно с магнезия (също така с повишена концентрация) те разпалват лабораторни горски пожари, които особено много зачестиха в САЩ и Австралия, а вече и в отделни части на Европа, ставайки все по-трудни за потушаване.

През 1988 г. бяха получени практически доказателства, че прекалено високото съдържание на алуминий в питейната вода е в състояние да предизвика парализа на паметта. Един инцидент в помпената станция на град Кемълфорд в графство Корнуол, Англия, беше станал причина тамошното население да пие вода със свръх висока концентрация на алуминиев сулфат, което доведе до бързо прогресираща загуба на памет в масов мащаб.

Проучването на Мак’Локлан и Онтарио показа, че при редовна консумация на питейна вода, която съдържа повече от 100 микрограма алуминий на литър, от синдрома на Алцхаймер се разболяват 2,5 пъти повече хора, отколкото при нормални стойности. При концентрация на алуминия във водата, надхвърляща 175 микро грама, броят на заболелите вече е между 7 и 8 пъти по-голям. Освен това наличието му в дезодоранти може да предизвика рак на белите дробове.

В своята книга „Геноми“ Джери Бишоп и Михаел Валдхолц обясняват: „Абнормните (неестествено увеличени) гени сами по себе си не причиняват заболявания. Общо взето тяхното влияние върху здравословното състояние на даден човек е минимално, докато той не се озове във вредна среда. Ето защо значимостта за здравето на аномалните генни формации зависи от место живеенето и практическия жизнен опит, а следователно от географските фактори.“

Химически следи в действие – щата Уисконсин, САЩ, пролетта на 2003 г.

В онези региони на САЩ, където редовно се появяват химически следи в небето, може да се наблюдава и още едно, будещо страх явление: увеличение на pH-стойностите в почвата, въздуха и водата. В град Феникс, (щата Аризона), където нормата за алуминий във въздуха обикновено е била 2 частици (милион ppm = бр. Частици), през 2009 г. са били измерени 39 000 частици/млн.! В окръг Сискию (щата Калифорния) концентрацията му в почвата и водата за пет години е нараснала 50 000 пъти! Завишената pH-стойност в почвата оказва преди всичко едно ключово въздействие: за традиционните, свободно виреещи в естествената си среда растения става все по-трудно да се развиват в нея. На Хаваите например, които също са сред предпочитаните мишени, корите на дърветата видимо омекват, побеляват и бавно загниват.

Все в тази връзка не буди изненада фактът, че концернът „Монсанто“ е разработил и патентовал генно манипулиран посевен материал (per. № 7 582 809), който позволява на растенията развитие и върху отровени с алуминий почви. Който е забравил, чия собственост е „Монсанто“, би могъл още веднъж да си припомни информацията за „Фамилията Ротшилд днес“.

Трябва специално да се подчертае констатацията, че Съединените щати, особено Калифорния и Аризона, се подлагат на изключително интензивни „бомбардировки“ с вещества от химическите следи. Под особен прицел са населени места, където живеят голям брой интелектуално будни и политически активни личности (като Седона и Маунт Шаста) – факт, чието последствие се явява силно увеличеният процент на ракови заболявания в тези райони.