„Ако искаш да знаеш какво мисли бог за парите, виж тези на които ги дава.“

Кой е прав, Карл Маркс или Адам Смит? А сега се замислете: защо чистачката в банката получава повече, отколкото учителката в училище? Можете да си представите и други подобни примери от вашия живот, от кръга на вашите познати. И вие трябва да стигнете до извода, че такава несъразмерна отплата за труда на хората зависи само от произвола на тези, които установяват определен порядък на взаимоотношенията между хората, и от нищо друго. Тоест това зависи само от концепцията на жизненото устройсво, от концептуалните власти, които са само две (справедлива и несправедлива).

А този произвол се определя или от нравствеността, или от безнравствеността на хората, осъществяващи управлението на някаква сфера от живота на хората, отрасъл или участък на работа, някакъв процес на обществения живот и ръководейки се от определена концепция на управление. В такъв образ се получава, че и функционирането на КФС е в следствие на определена концепция на управление (нравствена или безнравствена). И Кредитно-Финансовата Система на всяка държава с реално производство и разпределение на продуктите и услугите не е свързана с нищо, освен с нравствеността (безнравствеността).

Ето сега се замислете: „добър“ или „лош“ е бил К. Маркс, а съответно и неговото учение, което е скрило всичко това от хората. И не само скрило, но още повече, това учение е привнесло в икономиката „научната мъгла“ на марксизма („Синята мъгла прилича на лъжа…“).

Но освен това има още закон (!) на Густав Роберт Кирхоф, който трябва да знае всеки, който е завършил обикновено средно училище. Всички ние сме решавали подобни задачи „за басейн с тръби, по които течи и изтича водата“. Карл Маркс се е опитал да опровергае този закон, макар на този закон да са били основани всички финансови ревизии в течение на векове. С тази цел Маркс въвел „постоянен“ капитал в структурата на „обществения“ капитал. Това действие звучи в политикономиката като „Карл Маркс опроверга догмата на Адам Смит“, „Чел е Адам Смит и затова е бил дълбок иконом…“.

Адам Смит е твърдял, че всичкия „обществен капитал“ – това са пари. И този „обществен капитал“ се разпада на 2 части:

1. Променлив капитал – доходи на наемния персонал.

2. Добавена стойност – доходи на предприемачи, които отиват за:

– заплащане данъци на държавата;

– лично потребление на капиталистите;

– заплащане на труда на наемния персонал, задействан в „работата в перспектива“ (разширение и модернизация на производството).

От „догмите на Смит“ точно и ясно следва, че всички пари отиват за заплащане на заплати на:

а) персонала;

б) управленците – капиталисти.

Реално в обществото циркулират само два вида заплати (погледнете на „схемата на продуктообмена“, представете си наложена на нея „схема на КФС“ и постоянно помнете за закона на Кирхоф). Виж схемата.

Какво прави К. Маркс? Към двете съставки „обществения“ капитал („променлив капитал“ и „добавена стойност“) той добавя трета съставка: „постоянен капитал“. По утвърждение на К. Маркс „постоянния капитал“ съответства на стойността на продукцията, придобивана от някакво предприятие за него си от другите предприятия. Но как да върне („вмъкне“) този „постоянен капитал“ в оборота на парични средства (за да се изпълнява закона на Кирхоф) К. Маркс не знае (тъй като това просто е невъзможно да се направи).

Тоест прав е бил Адам Смит! И неговата „догма“ е съответствала на закона на Кирхоф. За да може финансовата система представена на „схемата на продукто обмена“ да е работоспособна, тя трябва да бъде снабдена с определена „технологична среда“, която в нашия случай се явява „средствата на платежа“ (парите). А в затворените системи (към които се отнася нашата „схема на продуктообмена“) безусловно се изпълнява закона за съхранение на „технологичната среда“. Тоест, отново ще повторим: количеството пари трябва строго да съответства на количеството стоки и услуги.

Оттук е очевиден извода във вид на формула:

Пояснение:

„Емисия на СП“ – това е когато в паричната маса, която съпровожда „кръговрата“ на стоки и услуги в „схемата на продуктообмена“, се „хвърля“ (добавят се) някакво количество пари, което увеличава „въртящата се“ в „схемата на продуктообмена“ парична маса с определена големина.

„Спад на СП“ – това е на обратно, когато от паричната маса, която съпровожда кръговрата на стоки и услуги в „схемата на продуктообмена“, се изземва някакво количество пари. Това може да става като естествен спад (износване на банкнотите, и т.н.), така и като целенасочено изземане.