„Дойдоха като ангели, отидоха си като дяволи.“

Много дълго основната маса на нашия народ смяташе, че сред тези, които са „ей, вие, там, на върха…“ глупаци не се задържат, че там са само умни. А тези „умни“ смятаха, че народа – това са говеда, че там са само „глупаци“. Но по Закона на Времето всичко, било по-рано дълго време тайно, сега става явно.

Пред вас на рисунка 14–4 е „схемата на продукто обмена“.

Рис. 14–4

1. Основно място на схемата в самия център заема „пазара в сферата на производството“ (ПСП).

2. Отдясно на рисунката – „пазара на крайното потребление“ (сферата на личното платено потребление, „пазара на платеното потребление“ – ППП).

3. Отгоре на схемата е наемния персонал и всички не предприемачи, задействани на ПСП и ползващи ППП.

4. Отдолу – предприемачите, неподчинени на държавата. Те също така, както и не предприемачите, са задействани в ПСП и участват в ППП.

5. Отляво – „държавния апарат“, който е длъжен да осъществява управлението на всички процеси (или да ги вкарва в режим на самоуправление), а така също въоръжените сили, изпълняващи специфични задачи.

Обърнете внимание на двата „квадрата“ в ПСП: в десния горен ъгъл – „безплатните фондове на общественото потребление“, а в левия ъгъл – „сферата на не държавния кредит, застраховане, рекет и други видове шмекерство на отделни лица, мафии и други държави“, които могат да действат на ПСП.

Между тези 5 основни квадрата са показани потоците на парични средства и е разкрито тяхното съдържание.

На „пазара“ на сферата на производството (ПСП) ясно са видни три основни потока, насочени към „пазара“ на крайното потребление (ППП):

1. Потока продоволствия.

2. Потока производство на енергия и доставката ѝ на потребителите.

3. Потока добив на суровини, неговата преработка и доставка на резултатите на производство на потребителите.

Науката, съобщенията, транспорта, утилизацията на отпадъци – всяка от тези сфери не само обезпечава и усъвършенства трите основни потока, но и се явява или самостоятелно производство, или услуга на „пазара“ на крайното потребление.

Тази „схема на продукто обмена“ не се явява схема на някаква конкретна обществено-икономическа формация. Ще напомним, че разликата между обществено-икономическите формации се заключава в различното разпределение на функционалната натовареност (задълженията на хората) в обществените обединения на труда в различните обществени структури и социални групи. Представената „схема на продукто обмена“ е функционална. И тази схема е пригодна за всички известни обществено-икономически формации:

1. За откровено неволния строй, където част от населението се явява средство на производството (говорещите оръдия).

2. За феодализма, където част от населението се явява средство на производство в период на отбиване от хората на феодални повинности.

3. За капитализма, при който всички хора могат да се отнесат или към наемния персонал, или към предприемачите.

4. За псевдо социализма, при който, за разлика от капитализма, се смята че „всички са равни“, но все пак „едни са по-равни от други“.

Ето ви кратко описание на това как в хода на историята на тълпо-елитаризма се е усъвършенствал неволния строй:

– неволници ставали все повече широки слоеве, а;

– системата под натиска ставала все по-изострена. Представената „схемата на продукто обмена“ може да се използва:

1. В глобален мащаб при разглеждане дейността на всички ТНК (транс национални корпорации) на планетата Земя и между държавното разделение на труда („народното стопанство“ на планетата Земя).

2. В мащаба на една държава („народното стопанство“ на Родината ни, или някоя друга която и да е страна).

Преди да продължим с изложението на материала по „схемата на организация на стопанството на страните“, за читателите ще е полезно да узнаят за плановете на „световното задкулисие“ за организацията на стопанството на цялото човечество на планетата Земя.

В хода на глобализацията е вървял обективния процес на съсредоточаване управлението на всички процеси, протичащи в обществото на хората, в това число и в икономическата сфера. Сега степента на това съсредоточение (концентрация) на управлението е изключително висока и под контролна на глобализаторите в лицето на ръководителите на ТНБ и ТНК.

Затова глобалната криза на системата, за която бе разказано в началото, заставя глобализаторите да „вземат съответните мерки“. Те това го правят по своя произвол – както си искат. Що се отнася до икономиката, то те са взели решение да преправят „трудното стопанство“ на планетата Земя в такъв образ, че от една страна, да снемат екологичното напрежение за сметка на локализация на производството, вредно и опасно за здравето и заобикалящата среда (обработка, металургия, химия и т.н.), в местата, близки до суровинните източници, а от друга страна, максимално да използват всички региони на планетата с т.н. тяхна рентабилност. Например, във Воркут може да се построи завод за производство на телевизори. Но такъв завод във Воркут трябва да има дебели стени, дебели тръби за отопление, а робите в този завод трябва да ходят в топли кожуси, панталони и т.н. Всичко това е понеже във Воркут е студено. Но точно такъв завод може да се построи някъде в Юго-Източна Азия. Стените на този завод – от циментно-стружечни стърготини, отопление – не трябва, а робите могат да ходят със сандали и на бедрени превръзки. Натрупваните разходи – ето какво определя вземането на решения от ръководителите на ТНК и ТНБ по развитие, инвестиране и строителство на производствени мощности в различен отраслов характер! Казаното трябва да се отчита при оценката за развитие на страната ни по плановете на световната финансова мафия. А сега да се върнем на темата.

На представената „схема на продукто обмена“ при внимателното ѝ детайлно разглеждане може ясно да се проследи, че всичката произвеждана продукция и услуги се „движат“ в една посока, а средствата на платежа (парите) се „движат“ в другата, противоположна посока. От това пак следва направения по-рано извод: количеството пари трябва строго да съответства на количестото произведени стоки и услуги.

Да се направи такъв извод в марксистко – ленинската политикономия е невъзможно, тъй като в нея има друга „схема“, състояща се от „група А“ и „група Б“:

1. Сферата на производство на средства за производство („група А“).

2. Сферата на производства на предмети за лично потребление („група Б“)

И между тези две „групи“ по „теория на политикономиката“ става „обмен на капитали“.

Но ето конкретни отрасли, обслужващи „груба А“ и „група Б“ в марксистко-ленинската политикономиката няма. И макар по умълчание „пазарите“ да са:

– сфера (а не „средства“) на производството;

– сфера на крайното потребление, и все пак да присъстват в „политикономиката“, вижда в тях само „производство на средства за производство“ и „производство на предмети за лично потребление“ без конкретни отрасли – това значи, че се гледа на целия народно-стопански комплекс от гледна точка на потребителя на блага, не съпричастен към организацията и управлението на много отрасловото производство. Ето ви доказателство за това, че схемата на марксистко-ленинската политикономика, състояща се от „група А“ и „група Б“ – има фикция, химера (хи-хи-мера), а цялата марксистко-ленинска политикономика – това не е наука, а обяснение на „обективни“ (уж) процеси, произходящи в тази химера. Ето ви една от стратегическите причини за краха на системата на развитие на народно-стопанския комплекс на страната, когато „всеки е вършил честно своето дело“ и не е мислел за страната като цяло. И това се отнасяше не само за изпълнителите (стругари и пекари), но и за ръководителите на всички равнища. Всеки „дърпал към себе си общото за всички одеяло „. Тоест тези и ръководители, и изпълнители всъщност бяха същите тези „частни предприемачи“, които сега се представиха пред всички нас в разголен вид, но с тази малка разлика, че тогава (до прехода) те не мислеха за своята частна парична изгода (като това съществува сега в средата на „частниците“), а мечтаеха за „премии“ и за „повишения“ по служба (макар даже тогава някои започнаха да „работят“ за себе си лично).

Ако на схемата на продукто обмена вътре в „квадрата“ ПСП и вътре в „квадрата“ ППП вие, обозначите стрелките на продукто потоците с един цвят, а стрелките на паричните потоци обозначите с друг цвят, то това ще бъде „СХЕМАТА НА КРЕДИТНО-ФИНАНСОВАТА СИСТЕМА“, наложена на всички отрасли на народното стопанство. И ако в такава „схема на КФС“ се направи детайлизация напълно чак до всеки човек, то ще се окаже, че през всеки човек минават:

– и някакви реални продукти (напълно конкретни);

– и някакви средства на платежа (пари), съответстващи на тези продукти и услуги (напълно реални).

А сега си представете всеки себе си в тази „схема на КФС“ и „КАКВО“ минава през вас както в едната, така и в другата страна (пари и съответстващите им стоки и услуги). Представихте ли си?

А сега се замислете: защо чистачката в банката получава повече, отколкото учителката в училище? Можете да си представите и други подобни примери от вашия живот, от кръга на вашите познати. И вие трябва да стигнете до извода, че такава несъразМЕРна отплата за труда на хората зависи само от произвола на тези, които установяват определен порядък на взаимоотношенията между хората, и от нищо друго. Тоест това зависи само от концепцията на жизнестроя, от концептуалните власти, които са само две (справедлива и несправедлива).

А този произвол се определя или от нравствеността, или от безнравствеността на хората, осъществяващи управлението на някаква сфера от живота на хората, отрасъл или участък на работа, някакъв процес на обществения живот и ръководейки се от определена концепция на управление. В такъв образ се получава, че и функционирането на КФС е в следствие на определена концепция на управление (нравствена или безнравствена). И Кредитно-Финансовата Система на всяка държава с реално производство и разпределение на продуктите и услугите не е свързана с нищо, освен с нравствеността (безнравствеността).

Ето сега се замислете: „добър“ или „лош“ е бил К. Маркс, а съответно и неговото учение, което е скрило всичко това от хората. И не само скрило, но още повече, това учение е привнесло в икономиката „научната мъгла“ на марксизма („Синята мъгла прилича на лъжа…“).

Но освен това има още закон (!) на Густав Роберт Кирхоф, който трябва да знае всеки, който е завършил обикновено средно училище. Всички ние сме решавали подобни задачи „за басейн с тръби, по които течи и изтича водата“. Карл Маркс се е опитал да опровергае този закон, макар на този закон да са били основани всички финансови ревизии в течение на векове. С тази цел Маркс въвел „постоянен“ капитал в структурата на „обществения“ капитал. Това действие звучи в политикономиката като „Карл Маркс опроверга догмата на Адам Смит“, „Чел е Адам Смит и затова е бил дълбок иконом…“.