„Отначало ще избягваш лъжата, а после ще почнеш да бягаш от истината.“

Нечестието и духовната тъмнина, преобладаващи под върховенството на Рим, бяха неизбежен резултат от потъпкването на Свещеното писание. Но къде е причината за широко разпространеното безбожие, за отхвърлянето на Божия закон и за последвалата от това поквара под пълния блясък на евангелската светлина в епохата на религиозна свобода? Днес, когато Сатана не може да властва над света като отнема Писанието – за да постигне целта си, прибягва до други средства. Унищожаването на доверието в Библията служи на намеренията му точно така, както и унищожаването на самата Библия. Внушава вярването, че Божият закон не е задължителен и кара хората да го престъпват, последиците от което са същите, каквито биха били, ако съвсем не познаваха неговите предписания.

Сега, както и в предишните векове, за да постигне целите си, той работи чрез църквата. Религиозните общества днес отказват да обърнат внимание на непопулярните истини, ясно изложени в Свещеното писание. Борят се срещу тях и приемат тълкувания и позиции, чрез които са разпръснали надлъж и шир семената на неверието и скептицизма. Придържайки се здраво към папската заблуда за естественото безсмъртие и за запазването на човешкото съзнание след смъртта, те са отхвърлили единствената защита срещу измамите на спиритизма. Учението за вечните мъки е накарало много хора да не вярват в Библията. И когато им се обяснява четвъртата заповед, когато се подчертават изискванията й, се открива, че спазването на седмия ден – съботата, е задължително, и като единствен начин да се освободят от това задължение, което не желаят да изпълнят, учителите на народа заявяват, че Божият закон вече не е задължителен.

Така заедно със съботата отхвърлят и закона! Когато съботната реформа се разпространи, отхвърлянето на Божия закон с цел да се избягнат изискванията на четвъртата заповед ще стане почти всеобщо.

Учението на религиозните водачи е открило път към неверието и атеизма, към спиритизма и презрението към Божия свят закон. На тях лежи страшната отговорност за нечестието сред християнския свят.

И въпреки това, тъкмо те поддържат твърдението, че бързо разпространяващата се поквара се дължи до голяма степен на незачитането на така наречената “християнска събота” (както наричат неделята) и че нейното спазване щяло да подобри значително морала на обществото.

Това твърдение се шири особено в Америка, където учението за истинската събота е било проповядвано най-силно и най-изчерпателно. Там и въздържателното дело, една от най-известните и важни нравствени реформи, често се свързва с неделното движение. Защитниците му се представят като хора, осъществили най-висшите интереси на обществото, а отказалите да се присъединят към тях биват заклеймявани като врагове на въздържанието и на реформата.

Но фактът, че движение, стремящо се да установи една заблуда, е свързано с добро само по себе си дело, не е аргумент в полза на заблудата. Ние можем да замаскираме отровата, като я смесим с много здравословна храна, но така не променяме естеството й. Напротив, тя става още по-опасна, тъй като в този си вид има по-голяма вероятност да бъде погълната незабелязано.

Един от хитрите похвати на Сатана е да смесва лъжата с достатъчно истина, за да изглежда правдоподобна и приемлива. Водачите на неделното движение поддържат и се борят за реформи, от които народът наистина се нуждае, и за принципи в хармония с Библията. Но заедно с тях има и едно изискване, което противоречи на Божия закон и Неговите служители не могат да се присъединят. Нищо не може да ги оправдае за това, че премахват Божиите заповеди заради човешки предписания.

Чрез двете големи заблуди – безсмъртието на душата и светостта на неделния ден, Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата заблуда е основа на спиритизма, втората изразява съгласие с Рим. Протестантите от Съединените щати ще бъдат първите, които ще прострат ръце над пропастта да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат над бездната, за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта.

Тъй като спиритизмът имитира много сполучливо днешното християнство по име, силата му да измамва и впримчва е по-голяма. Самият Сатана се е променил и се е нагодил към съвременния ред на нещата. Той ще се явява с образа и характера на ангел на светлината.

Чрез посредничеството на спиритизма ще се вършат чудеса, ще бъдат лекувани болни и извършвани много неопровержими свръхестествени неща. И тъй като духовете ще изповядват вяра в Библията и ще почитат нарежданията на църквата, делото им ще бъде приемано като проява на Божествена сила.

В днешно време разграничителната линия между външно изповядващите християнството и безбожниците е едва различима. Църковните членове обичат онова, което и светът обича, и са готови да се приобщят към него. Сатана е решил да ги обедини в едно тяло и така да засили делото си, като тласне всички в редиците на спиритизма. Католиците, които се гордеят и хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква, ще бъдат лесно измамени. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението едно велико движение за обръщането на света към Бога и водещо до настъпването на дългоочакваното хилядагодишно царство – милениума.

Чрез спиритизма Сатана се явява като благодетел на човечеството, лекуващ болестите и изразител на нова и по-възвишена религия, а в същото време действа като рушител. Неговите изкушения довеждат множествата до гибел. Невъздържанието детронира разума и в резултат следва отдаване на чувствени удоволствия, борби и кръвопролития. Сатана изпитва удоволствие от войната, защото тя възбужда най-лошите и долни страсти на душата, а след това помита във вечността опиянените от кръв и пороци жертви. Целта му е да подстрекава народите да воюват един срещу друг. По този начин отклонява мислите на хората от подготовката им да устоят в Божия ден.

Сатана действа и чрез природните стихии, за да прибере своята жетва от неприготвени души. Изучавал е тайните на природната лаборатория и влага цялата си сила да овладее, доколкото Бог позволява, природните елементи. Когато му бе позволено да съсипе Йов, колко бързо бяха пометени и стада, и добитък, и слуги, и къщи, и деца – в миг едно нещастие следваше друго.

Бог е, Който закриля Своите творения, обгражда ги срещу злото и ги запазва от властта и силата на унищожителя. Но християнският свят е презрял закона на Йехова. Затова Господ ще осъществи обещанието Си: ще оттегли благословенията от земята и закрилящата грижа от тези, които се бунтуват срещу Неговия закон и учат и принуждават и други да вършат същото. Всички, които не са закриляни особено от Бога, са контролирани от Сатана. Той ще облагодетелства някои, за да постигне собствените си намерения, а други ще обремени с трудности и ще ги принуждава да вярват, че Бог ги изтезава.