„Инфлация – това не е закон на развитието, а дело от ръцете на глупаците, управляващи държавата“. Людвиг Ерхард

„Инфлация“ (англ. inflation – „издуване“; лат. inflatio, inflare – „подутина“):

– или обезценяване на хартиените пари вследствие на тяхното прекомерно пускане в употреба;

– или съкращение на масата стоки при не измененото количество пари находещо се в оборот.

Такова определение дава Речникът на чужди думи. „Икономическата наука“ не дава точно и ясно разбиране за причините на „набухване“ на паричната маса.

Една от икономическите енциклопедии назовава също така седем причини за инфлацията: повишение на работната заплата, излишъка на пари, растеж на харченето, увеличение на търсенето и т.н. глупости. Все едно, от тези „научни“ позиции е невъзможно да се обясни ситуацията в нашата страна. Бензина, струващ преди години „стотинки“ за литър, сега струва повече от 2,5 лв т.е. цените са пораснали в пъти.

Нито един от традиционно назоваваните „инфлационни параметри“ (а по-точно – причини за инфлация), нито всички взети заедно, не могат да бъдат първопричината за такива фантастични ценови скокове, нито диапазона на тяхното изменение – десетки проценти и даже пъти. Там където расте, например, заплатата, то това означава само опит за отърваване от галопиращата инфлация. Елементарен анализ свидетелства, че всяка от тези „причини“ по факти са само пряко следствие на инфлацията.

За да разберем същността на процеса инфлация, трябва да започнем с разбиране смисъла на тази дума. „Инфлация“ – това е „раздуване“. Този термин дава ключа към разбиране смисъла на инфлационните процеси. Именно „самопроизволно“ раздутите парични маси чрез лихвения процент без създаване за тази парична маса на съответстващите стоки и услуги, натоварени с потребителска стойност и се явява причината-генератора на инфлацията.

Тоест първопричина за инфлацията се явява системата на кредитиране на пари с лихва (лихварството).

Действието на тази система е по-удобно да разгледаме в миниатюрен мащаб. Ще си представим 5 човека, оказали се на необитаем остров. Четирима от тях пускат на година по 5 единици от един вид необходима за всички стока. Петият им взема съдържанието на съхранение и е упълномощен за разпределение на произведеното между всички „обитатели на острова“. Напечатвайки 20 хартийки, всяка от които с еквивалент на 1 единица стока, и разпределяйки ги по равно, включвайки себе си (тоест по 4 хартийки на всеки), той успешно се е справил с поставената пред него задача на основата на здравия смисъл. Всеки от 5-та за съответната хартийка ще получи съответстващата на хартийката стока.

А сега да си представим, че този пети се е оказал човек, имащ висше икономическо образование и нравственост, съответстваща на нравствеността на ръководителите на нашата страна, нейния финансов блок и Централната Банка. Решавайки да работи „по научному“, той пуснал в обръщение ДКО (държавни ковчежнически облигации) с доходност 50% годишна лихва и издал на всеки от трудещите се в началото на годината по една хартийка под същите тези скромни 50% годишна лихва. А понеже на простия труженик не му е било до ДКО (той по това време е бил на полето), то всички останали у него хартийки той също ги вложил в ДКО. След това всички инфлационни „първопричини“ много скоро автоматически излизат на този малко обитаем „Остров Невежество“ като пряко следствие от лихварството. И първа „първопричина“ ще бъде увеличението на паричната маса. Този доход от ДКО и лихвения процент ще бъде начислен, а неговото изплащане по принцип е невъзможно без допълнителни хартийки! А увеличение на стоките няма. Всеки от четимата работещи както е пускал по-рано необходимия му товар, така и го е пускал при появата на новите хартийки на ДКО. Ето ви и източника на „обезценяване на хартиените пари вследствие на тяхното прекомерно пускане…“. Ето ви и причината за появата на „стабилизационен фонд“.

Та тогава за какво са ни нужни парите? Те са нужни за обезпечаване на „кръговрата на стоки и услуги“ в обществото. Тоест парите трябва да са равни на толкова, колкото стоки и услуги може да предостави държавата.

Ако парите са повече, отколкото стоките и услугите, то това е инфлация.

Ако парите са по-малко, отколкото стоките и услугите – дефлация. Дефлация (лат. deflatio „спадане“) – намаляване на паричната маса.

А тъй като нашето народно стопанство практически е разрушено, то свои стоки и услуги у нас се произвеждат малко. Затова и пари от „фонда“ не дават на хората. Какво да се прави? Трябва да се организира работата на народното стопанство така, че то да произвежда много стоки и услуги. Но нашите глупци – пазарници в съответствие с „икономическата наука“ смятат, че „пазара сам всичко ще организира“.

А сега във вид на контролно задание ще запитаме ръководителите на нашата страна да отговорят на въпроса: „Колко живи ще останат на острова, ако процентната доходност се увеличи от 50% до 200% годишна лихва, както това беше направено у нас в началото на прехода и демократичните реформи?“. Ето ви и „нарушение на общественото възпроизводство“. А за да преживее самия „икономист“, той, предотвратявайки гибелта на тези, които го хранят и обличат, от своята „доброта“ им увеличава заплатата до две хартийки за единица товар. Така се появява още една „първопричина“ за инфлацията, назована „повишаване на работната заплата“.

Ако някой си мисли, че разгледания модел е доста грубо приближение към действителността, то той греши. Към средата на 1997 година обема на пазара на ДКО не съответстваше на паричната маса в страната. При това на нас не ни се удаде да за фиксираме нито един овчар, стругар, миньор и даже учител в качеството на „участник на пазара на ДКО“. Ще отбележим за нашите читатели, че количеството на живущите на „Остров Невежество“ изменя само мащаба, но никак не влияе на характера на протичащите процеси, описани за петте човека. Въпреки това тези „икономисти“ и ръководители, в резултат на простотията си разрушиха и разграбиха страната и милиони хора са изпаднали в нищета, а всички те благополучно и безгрижно си живеят и възглавяват крупни участъци от работата. А новите ръководители, дошли им на смяна, тези негодяи не ги привличат под отговорност заради съучастието си. Освен това, тези „нови ръководители“ продължават този гибелен курс, началото на който положиха първите демократизатори.

Уместно ще е да се каже и за това, че болшинството пострадали не искат самостоятелно да се справят с причините на случващото се със страната и с тях. Пострадалите искат, някакви „добри чичковци“ да направят така, че на тях, пострадалите, да им „стане добре“ без техните собствени усилия. Но това няма да стане. Трябва да действат самите пострадали.

Настанало е време на управляващата администрация да ѝ се зададе икономическия тъмен въпрос: „Ще може ли на този „Остров на Невежеството“ да се съкрати инфлацията, ако се забрани лихвения процент?“

Ръста на тарифите на Естествените монополи също така неизбежно „развърта“ инфлацията. Заедно със системата на лихварството това образува затворен – „омагьосан“ кръг: лихварство – инфлация – повишение на тарифите – инфлация – лихварство. Невъзможно е да излезеш от този затворен кръг без законодателна забрана или на лихварството, или на увеличението на тарифите на продукцията на Естествените монополи, а най-добре е и на двете заедно. В САЩ преразглеждането на тарифите на Естествените монополи принадлежи на Конгреса. В условията на съвременната ни Родина с нейните корупция и мръсни планове е възможно да се осъществи забрана на лихварството и растеж на тарифите на Естествените монополи само със закон на Народното събрание!

С примера само за една от тези „частности“ с инфлацията трябва да ви е станало ясно предназначението на всички псевдо патриоти, управлявали страната от началото на прехода. Вие няма да чуете от Централната банка нито един намек, за лихвения процент и прочие „невидими“ за техните очи обстоятелства.

Някак си, излизайки по телевизията, „най-добрия банкер“ на всички времена и народи с многозначителна усмивка парира опита на „невежите“ да му зададат въпроса по повод на причините за инфлацията: „Инфлация няма само на гробищата“. Точността на този афоризъм предизвиква големи съмнения, този афоризъм справедлив ли е изключително в библейските крадливи догми, когато „раздутите“ парични маси се смятат за само себе си подразбиращ се източник налични и корпоративни „доходи“ от кражбата, осветена от Библията.

Историята познава и други възможни варианти. Осмислилият причините за инфлацията и унищожавайки схемата на глобалното лихварско ограбване Т. Живков, изпреварвайки времето, демонстрира възможността на без инфлационното развитие на икономиката на страната, опирайки се при това на закона за съхранение на парите като тази технологична среда, която обслужва стокооборота, тоест циркулацията на стоки в обществото. Именно така и трябва да бъде в държава, която е изключила от обществените отношения на народа в своята страна паразитирането на безделниците над труда на честните хора, труженици. Повишението на качеството на управлението, внедряването на технологичните достижения трябва с неизбежност да водят към системно неотклонно снижение на цените на произвежданата от цялото общество и от всички хора, продукция. При това именно прайскърента на цените се явява числена мера на вектора грешки на управление на народно-стопанския комплекс – колкото са по-ниски цените, толкова е по-високо качеството на управление. По тези критерии и следва да се оценяват способността на обществено-полезно управление на висшите ръководители на страните и на първо място министрите на икономиката и финансите.

„Инфлацията не е закон на развитие, а дело от ръцете на глупаци, управляващи държавата“. В отличие от нашите управляващи в прехода, под ръководството (управлението) на които бе разрушено народното стопанство на страната, под ръководството на Ерхард беше възродена от после военните руини Западна Германия. В историческата литература това възраждане беше наречено „германско чудо“. И макар от гледна точка на концепцията за обществена безопасност (КОБ) в създаването на „чудо“ има много „тънкости“ (за тях разговора е отделен), но да се отрича очевидното е невъзможно. Нашите управници – разрушиха страната, Ерхард – я възроди.

Много дълго основната маса на нашия народ смяташе, че сред тези, които са „ей, вие, там, на върха…“ глупаци не държат, че там са само умни. А тези „умни“ смятаха, че народа – това са говеда, че там са само „глупаци“. Но по Закона на Времето всичко, било по-рано дълго време тайно, сега става явно. Малко от нашите съграждани знаеха за това, което в средата на миналия век е казал Л. Ерхард за ръководителите на страни, в които тържествува инфлация. Сега ще знаят всички. А и самите управители започнаха да говорят за своята „професионална негодност“.