„Който знае за приближаващата се опасност, той я е избегнал.“

През последното десетилетие Западният свят се превърна в една уникална по рода си голяма държава-надзирател. Пръстови отпечатъци, сканиране на ириса и „голо“ сканиране на тялото през дрехите станаха стандартни процедури при влизане и излизане от САЩ, Англия и много други страни. Международните паспорти и документите за самоличност с вградени чипове, постоянното следене през мобилния телефон и създаването на масиви от данни вече са неща, които се подразбират от само себе си. Всичко това се финансира с пари от събраните данъци, без допитване до гражданите! Е, сложи ли се край на тероризма? По-безопасен и по-мирен ли стана светът?

Действието в романа „1984 година“ на Джордж Оруел се развива в Лондон. Творбата му е с тежестта на живо доказателство за ясновидски способности. Досега по улиците, гарите и търговските центрове на Англия са монтирани почти 4,5 милиона камери. На 13 граждани се пада една камера за открито „публично“ наблюдение. Тенденцията с броя е възходяща. От началото на 90-те години на миналия век апаратура се завинтва на всяка улична лампа. По този начин полицията щяла уж да разкрива повече престъпления и да намали разходите за „жива сила“. Но дали това ѝ се удава? В един репортаж, озаглавен „1000 камери разкриват едно престъпление“, „Би Би Си Нюз“ съобщи:

„Лондон е най-зорко контролирания град в света. През миналата година на 1000 камери за видео проследяване се пада успешно хвърляне на светлина върху едно престъпление. В полицейския служебен бюлетин се посочва, че работещите в столицата повече от един милион камери нямат почти никакъв принос при залавянето на криминални престъпници. За един месец телевизионните обективи от автономната затворена верига за наблюдение са заснели само 8 от 269 нападения с предполагаема цел грабеж.“

И така, войната срещу терора през изминалите години доведе ли до по-голяма сигурност? Не, точно обратното. Насади повече страх. Всички ние загубихме много от свободата си, а междувременно следят всяка наша крачка, докато с тревожна неувереност бързаме из улиците. Но камери за наблюдение има не само на обществени места. Нас постоянно ни снимат в различни сгради, супермаркети и банки. В хода на това „филмиране“ не представлява трудност за никого да прихване радиочестотите на излъчваните изображения с най-обикновен детски видеофон. По този начин всеки може да ни запише при вкарването на нашия ПИН-код.

Сюжетният план на Джордж Оруел се превърна в заобикаляща ни действителност, въпреки че това изобщо не достига до съзнанието на някои. А най-стряскащото в цялата история е, че най-вече младото поколение намира ставащото за съвсем нормално и даже настоява за още. Мобилният телефон е най-добрия инструмент за следене. Новите интелигентни устройства от типа на „Блекбъри“ и „Айфон“ не само „помнят“ всякакви данни като телефонни номера и адреси, но имат достъп и до Интернат и на практика са малки компютри. С тях може да се правят снимки и да се съхраняват в архив. Съвременният човек държи цялата важна информация в телефона си, придружавана често пъти от актуални фотографии – лични, на приятели и семейни. Всичко е в един малък чип, който носим постоянно със себе си.

Който желае може с помощта на един джобен уред, който се продава за по-малко от 100 евро в специализираните магазини, да прочете от разстояние всички данни. Големите фирми го правят ежедневно. А скоро „задачата“ ще се опрости доста осезаемо, както вече разкри един анонимен експерт по зашита от подслушване пред „Велт онлайн“:

„Няма да мине много време и в Интернет ще се появи споменатия малък софтуерен продукт. Той ще преобърне всичко, истинска резолюция в шпионажа! За 25 години работа в Отдела за защита от проникване на „Бундес пост унд Телеком“ не съм се сблъсквал с подобно нещо и тревогата, която бия в момента не е само моя – целият бранш е на същото мнение. Има тесен кръг хора, които вече разполагат с тази програма. Но когато плъзне в Интернет, а това ще стане скоро, всеки ще бъде в състояние да подслушва който и да е мобилен телефон – всички марки и модели.“

Един смартфон може да Ви води като навигатор по улиците на който и да е град. Виждате по коя улица автомобилното движение тече гладко и къде спира периодично. Този фокус е лесен, защото фирмите, осъществяващи наблюдение и контрол следят движението на всички мобилни телефони в глобален мащаб. Ако на дадена улица повечето мобифони изведнъж застинат неподвижно, се появява съобщение за задръстване. Движат ли се, значи трафикът е в норма. Цялата информация, разбира се, е достъпна като индивидуална услуга.

За около 300 евро могат да се купят портативни дронове с дистанционно насочване (минихеликоптери по замисъла си), които са готово оборудвани с камери. Те изпращат картината от своите разузнавателни полети до смартфона и като опция позволяват също управление директно от него.

„Но аз нямам нищо за криене“, ще възразите може би сега. Сигурни ли сте в това? А какво ще кажете за текущата информация по банковите Ви сметки, за Вашите идеи как да развивате фирмата си? Вероятно, ако се замислите за нещата по-строго по същество, ще се сетите за още някоя и друга подробност от живота Ви, която не би трябвало да бъде достояние на всеки случаен непознат. Става все по-трудно да се намерят свободни пространства и ниши, в които човек наистина може да остане необезпокояван насаме със собственото си „Аз“. Попитайте някой китаец, който не е съгласен с политиката на своето правителство, дали има усещането, че следенето и надзора от страна на държавата са в името на личната му безопасност! Или още по-просто – попитайте някой от Германия, който не е бил сътрудник на Щази, как се е чувствал при постоянната забрана да се казва открито истината и невъзможността по човешки да се довери на когото и да било!

В почти всички западни летища бяха въведени „голи“ скенери с претекста, че ще се повиши нивото на сигурност. Доказано е обаче, че тези скенери са вредни за здравето. Освен това имат още един недостатък, откриват само предмети, които пасажерите носят върху повърхността на кожата. Ако някой глътне нещо или го скрие в устата си, ще мине безпроблемно през тях.

Интересно е също, че всички партии в националния Бундестаг както и всички германски институции бяха единодушно против въвеждането на подобни скенери. В тази връзка електронното издание „Фокус онлайн“разкри в един репортаж, озаглавен „Извънредно за рака“ следното:

„Тъй като облъчването може със своето йонизиращо въздействие да причини увреждания на клетките, от които да се развие рак. При еднократно сканиране хората действително поглъщат, едно съвсем занижено количество рентгенови лъчи, но рискът расте с всяка следваща проверка, обяснява Ролф Михел, ръководител на Центъра за защита от лъчения и радиоекология при университета „Лайбниц“ в Хановер и председател на Комисията за радиационна защита.“

Особено хора, които често летят, служители на летищата и бременни жени са изложени на висок риск заради рентгеновото облъчване, се подчертава по-нататък в статията. Федералната служба за защита от лъчения стига до същия резултат. Тя счита „от гледна точка на защитата от вредни лъчения употребата на рентгенови лъчи за неоправдана. Прилагането им се отхвърля“, съобщава службата на своята Интернет страница.

Профсъюзът на полицията в същото време възприема дебата като маневра за отвличане на вниманието. „Дискусията за „голите“ скенери е политическа въздушна акробатика, която цели изваждане от полезрението на пропуските от последните години“– заяви председателят на Профсъюзната организация на федералната полиция Йозеф Шойринг пред вестник „Нойе Оснабрюкер цайтунг“. „Осеяните с пролуки и непълно комплектувани наземни структури на служба „Въздушна безопасност в Германия“ не са претърпели никакви положителни промени, а ставало тъкмо обратното. Федералното правителство трябвало да престане да залъгва с басни пътниците в самолетите. Дори със скенери от най-ново поколение опасността от атаки не се ограничавала в решителна степен, било крайно време за открит дебат. „Когато за сигурността на летищата се грижат временно заети безработни по програмата „Хартц IV“, „командировани“ работници и ниско тарифни наемници от страни с евтин трудов пазар по договор с частни охранителни фирми, може да се очакват единствено проблеми.“

Когато германският Бундестаг отново се събра на заседание, изведнъж се оказа, че всички парламентарни фракции са променили мнението си! Единодушно беше взето решение за закупуване на рентгенови скенери за летищата в Германия. Какво би могло да предизвика подобен обрат в мисленето само в рамките на броени, дни? Няколко месеца по-късно „голите“ скенери бяха инсталирани на почти всички летища в Западния свят.