„За една истина хвалят, за друга бият.“

Римокатолическата църква с всичките й разклонения по света образува под здравия папски контрол грамадна организация (Илюминати), предназначена да служи на интересите й. Милионите й причестяващи се от всяка страна на глобуса биват наставлявани да се държат така, сякаш са обвързани с папата в абсолютно верноподаничество. Независимо от националността или управлението в страната им авторитетът на църквата за тях трябва да стои над всичко друго. Дори да дадат някаква клетва за вярност към държавата, все пак по-високо от нея стои обетът към Рим, освобождаващ ги от всяка друга клетва или обещание, неблагоприятни за интересите му.

“ИМЕТО МУ” “… не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или Числото на неговото име”.

“Посоченото чрез буквите число на неговото име”. Нов завет на ХХI в.

“Шестстотин шестдесет и шест. Цифрените значения на буквите на неговото име ще дадат това число”. “Библия на Дуай” (католическа).

“Този общоприет метод на четене е познат като гематриЯта на равините, която определя обикновеното цифрово значение на всяка буква от едно име и дава общата сума от числата като еквивалент на името”.

“Папата притежава такова голямо достойнство и е толкова възвишен, че не е само човек, но е и като Бог и е заместник на Бога”.

“Папата притежава такова възвишено и върховно достойнство, че правилно казано, той не е бил въведен в какъвто и да било ранг на авторитет, но по-скоро е бил поставен на самия връх на всички рангове на достойнства…”.

“Той е също като Божествен монарх и върховен император, и цар на царе”.

“Следователно папата е коронован с трикратна корона като цар на небето, на земЯта и на по-нисшите области”. Ферари, Духовен речник (католически). ст. “Папата”

“Кои са буквите, които се предполага, че се намират на папската корона и какво означават те, ако изобщо означават нещо?”

“Буквите, написани на папската митра, са следните: vicarius filii dei, което на латински означава “заместник на БожиЯ Син”. Католиците твърдят, че църквата, която е видимо общество, трябва да има видима глава. Христос, преди възнесението си на небето, помаза Св. Петър да действа като Негов представител… Следователно на епископа на Рим като глава на църквата му бе дадена титлата “Заместник на Христос”.

“Претенциите му”

“Разумът и чувството изискват приемането на една от следните две алтернативи: или протестантство и свято пазене на съботата, или католицизъм и свято пазене на неделята. Компромисът е невъзможен”. “Католическо огледало”, 23 декември, 1893 г.

“Числото му”

“Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне Числото на звяра, защото е Число на Човек; а Числото му е шестотин шестдесет и шест.”

“Сега ние отправяме предизвикателство към света – да намери друго име на тези три езика: гръцки, еврейски и латински, което да означава същото число”.

Три ангела от небето отправят тържествено предупреждение към всички народи.

“И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше ВЕЧНОТО БЛАГОВЕСТИЕ, за да прогласява по земята и НА ВСЕКИ НАРОД и ПЛЕМЕ, ЕЗИК и ЛЮДЕ.

И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте НЕМУ слава, защото НАСТАНА часът, когато Той ще съди; И ПОКЛОНЕТЕ СЕ НА ТОЗИ, КОЙТО Е НАПРАВИЛ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, МОРЕТО и водните извори.

И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване.

И друг, трети ангел вървеше подир ТЯХ и казваше със силен глас: АКО НЯКОЙ СЕ ПОКЛОНИ на звяра и на неговия образ и приеме БЕЛЕГ на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.

И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се ПОКЛАНЯТ на ЗВЯРА и ОБРАЗА МУ, не ще имат отдих ни денем, ни нощем, нито кой да е, който приема БЕЛЕГА НА ИМЕТО МУ”.

“НЕГОВИЯТ БЕЛЕГ”

“СЪБЛЮДАВАНЕТО НА НЕДЕЛЯТА от протестантите е една ПОЧЕСТ, КОЯТО ТЕ ОТДАВАТ на АВТОРИТЕТА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА” въпреки веруюто си.

Историята свидетелства за хитрите и постоянни усилия на църквата да се намесва в работите на народите и установила се веднъж, осъществява целите си даже, ако трябва да загинат и князе, и народ. През 1204 г. папа Инокентий III изтръгнал от Петър II, крал на Арагон, следната необикновена клетва: “Аз, Петър, цар на арагонците, изповядвам и обещавам да бъда винаги верен и послушен на моя господар папа Инокентий, на неговите католически наследници и на римската църква и вярно да пазя царството си в послушание към него, като защитавам католическата вяра и преследвам еретическата поквара”. Тази мисъл е в съгласие с твърденията относно властта на римския понтиф, “че той има законното право да сваля императори” и “че той може да освобождава поданиците от задължението им за вярност към неправедни владетели”.

И нека да се запомни, хвалбата на Рим е, че никога не се променя. Принципите на Григорий VIII и Инокентий III са все още принципи на римокатолическата църква и само ако би имала власт, би ги приложила на практика и сега с такава енергия, както ги прилагаше в миналите столетия. Протестантите малко съзнават какво вършат, когато в делото за възвеличаване на неделята предлагат да се приеме помощта на Рим. Докато са заети с постигането на намеренията си, Рим цели наново да установи своята власт, за да си възвърне загубеното господство. Нека веднъж бъде установен в Съединените щати принципът, че църквата може да използва или контролира държавната власт, че съблюдаването на религиозните нареждания може да бъде налагано чрез светските закони, накратко – че авторитетът на църква и държава трябва да господства над съвестта – и триумфът на Рим в страната е осигурен.

Божието слово е предупредило за надвисналата опасност! Само да не се обърне внимание на това, протестантският свят веднага ще научи какви са всъщност целите на Рим, само че тогава ще бъде твърде късно да се освободи от примките му. Мощта на Рим нараства мълчаливо. Ученията му влияят в законодателните събрания, в църквите и в сърцата на хората. Той гради високи и масивни постройки, в чиито тайни кътчета ще се повторят неговите предишни преследвания. Крадешком и незабелязано укрепва силите си, за да върви напред към постигане на целите си, когато ще дойде времето да нанесе удара. Всичко, което желае е, да спечели удобна позиция и това вече му се удава! Скоро ще видим и ще почувстваме какво представлява целта на Рим. Всеки, повярвал и послушал Божието слово, ще си навлече хули и преследване.