„Само глупакът е винаги прав. За вълка винаги овцата е виновна.“

Конкуренция и стремежи. Системата на желанията е силно застъпена в социалния манталитет на конкуренцията, който вече разгледахме по-рано. Според психолозите тази система е свързана със стремежа към висок статут в социалната йерархия.

При животните това спомага за регулирането на доминантното и подчиненото поведение. Можем да се научим да забелязваме кога е пуснат в действие свързаният ни с желанията ни социален манталитет на конкуренцията, от начина по който си мислим. Виждаме, например, другите в отрицателна светлина, наричаме ги с обидни думи („идиот“, „тъпак, „пикла“).

Интересуваме се много повече от „точките“, които печелим, отколкото да разберем ясно нещата и се възторгваме когато се сдобием с нещо, което в нашите очи произвежда висока стойност.

Когато се активира манталитетът на конкуренцията ние започваме да се сравняваме с другите, да се притесняваме дали сме им равни или пък притежаваме отрицателни качества, които ни поставят по-ниско от тях: да не би те да смятат нас за свои подчинени, да ни наричат „идиоти“, „тъпаци“ и да мислят, че не си струва да се занимават с нас?

Ако се провалим, мислим себе си за малоценни и нисше стоящи, срамуваме се и се самоупрекваме. Стремежът да избегнем изпадането в по-ниско положение се крие зад много от нашите мотиви.

Колкото по-несигурни и неуверени се чувстват хората в своите социални взаимоотношения, толкова повече мислят за себе си и останалите с понятията на конкуренцията и социалната йерархия и се стремят да докажат себе си, страхувайки се другите да не ги критикуват, отхвърлят или пренебрегнат.

Сигурно сте забелязали, че животът има навика да мести вратите на игрището? Поне що се отнася до социалната йерархия и желанието ни за удоволствия. Тъкмо се зарадваме на някое свое постижение и за нула време изпитваме нуждата да се стремим към нещо друго, уж по-добро.

Няколко месеца след дългоочакваното повишение започваме да се борим за друго само и само да се изкачим още по-нагоре по стълбицата. В определен смисъл, разбира се, точно това ни прави хора. Затова имаме култура и наука – защото постоянно искаме да усъвършенстваме света около себе си. Но и тук много зависи от предмета на този стремеж към усъвършенстване.

Има огромна разлика между това да усъвършенстваме медицинските технологии, за да се борим с болестите и това да изобретяваме по-добри бомби или противопехотни мини. Ако бъдат изпълнени някои от желанията ни ще причинят вреда на други хора, но при все това ги следваме с трудно удържима страст.

Други желания могат да бъдат насочени към собствената личност. Може би искаме да постигнем определена представа за себе си, да имаме конкретна кариера, да се идентифицираме или да принадлежим към дадена група, другите да ни виждат по определен начин, да имаме определена репутация и статут. Желанията ни могат да ни вдъхновят да положим големи усилия и отдаденост. Но ако не успеем да постигнем въпросните цели те бързо могат да се превърнат в кошмар от неудовлетворение и усещане за провал.

Амбициозните професионалисти са уязвими за стрес и депресия. Съществуват два типа перфекционисти. Едните се концентрират върху детайлите и се стремят към високи стандарти заради самите себе си. Почти всички проявяваме такава склонност в някои отношения. Със сигурност бихме предпочели да имаме такъв хирург.

Другия вид перфекционисти на пръв поглед само изглеждат такива, но всъщност са мотивирани от страха от отхвърляне и провал. В резултат на това, когато не направят нещо добро, допуснат грешка или се провалят поради страха от отблъскване започват сурово да се самонападат.

Някои перфекционисти се опитват всячески да избягват критиката и упреците, защото имат горчиви спомени от детските си години. Много известни хора са споделяли, че заради нещастното си детство са чувствали, че трябва непременно да се докажат. Тук системите на заплахите и желанията се обединяват. Тяхната цел и начините, по които се опитват да ги постигнат се определя от чувствата, които изпитват, ако не успеят да получат това, което искат смятат, че не им е било нужно, или другите са виновни за техния неуспех.