„Дайте ми да управлявам парите на една страна, и мен не ме интересува кой създава нейните закони“ (Меиер Ротшилд)

Какво е това без структурен способ за управление – в най-общ вид беше разказано в по предишна публикация по-рано. А как се реализира на практика без структурния способ за управление в сферата на икономиката?

Отново (както впрочем, и винаги) е необходимо да се види схемата за управление: обект на управление, субект на управление, управляващо въздействие, обратна връзка… В нашия случай обекта е народното стопанство, субекта са държавните органи за управление.

А ето управляващото въздействие – то е много равнище и в най-обобщен вид за всеки случай от живота представлява познатите шест приоритета за управление. Начините на това управляващо въздействие могат да бъдат както структурни, така и без структурни, а в реалния живот те се използват в съчетание един с друг – т.е. комбиниран способ.

Пазара, пазарния механизъм на управление (и на първо място самоуправление) – това е преобладаването в цялата съвкупност от средства за управление на без структурния способ за управление над структурния. Основата на такъв пазарен механизъм, пазара, се явява кредитно-финансовата система.

Всички предприемачи са принудени да подчиняват своята дейност на платежоспособното търсене на населението. Обърнете внимание – не „търсенето въобще“, а именно платежоспособното търсене. Представете си, че в „Стегната губерния, област Търпимъкова, Пусто празна околия“, в градчето „Заплата“ или в село „Неурожайка“ коренния жител Димчо (Пушчо) решил да открие ювелирна лавка и да продава златни и елмазни украшения. „Глупости“ – ще кажете вие. И това ще е вярно и очевидно за всички.

А ако Димчо открие лавка за продажба на шоколад и торти? В този случай тези, които не знаят живота на хората в губерниите, тази глупост ще бъде вече не толкова очевидна. В нишата на „забутанката“, която стана почти цялата страна, особено в селата, махалите, районни центрове като „специализирани лавки“ за продажба на скъпи стоки няма. И не поради това, че селските дечица не обичат шоколад и сладки, а селските девойчета не искат да си купят златни обички, а затова, че те нямат пари за всичко това. Тоест „търсенето въобще“ на всичко това има, но обикновените хора нямат платежоспособност за всичко това . Затова и търгуват в селата и районните центрове с евтини китайски ширпотреби и китайски играчки, вредни за здравето, а празничните сладки със сладко от ягоди от градината и близката гора (ако не са я изсекли и не са я продали на чужденци) хората си ги пекат сами.

А кой и как формира такова „платежоспособно търсене“, когато в „схемата на стокообмена“ „у едни густо, а у други пусто“? Такова формиране се достига с използването на кредитно-финансовата система (КФС) – системата за циркулация на паричните средства, която съпровожда циркулацията на продукти и услуги.

КФС включва в себе си:

1. Кредитиране. Това са обемите (размерите) кредити, тяхното разпределение по отраслите и производствата.

2. Дотации на производителите. Дотация (фр.: dotation – пожертвование; лат.: dotatio – даяние) – парични или материални средства, издавани на някого (физ.лица, юр.лица) безвъзмездно от държавата или организация.

3. Субсидии за потребителите. Субсидия (лат.: subsidiura – помощ, поддръжка) – пособие на тези „някои“ в парична или натурална форма, предоставяна от държавата.

4. Емисия на средства за платеж, техния обмен и начини за реализация. Емисия (лат.: emission – пускане, изпускане) – пускане в обръщение на книжни пари, ценни книжа.

Очевидно е, че всеки предприемач, освен „платежоспособно търсене“, е принуден също така да подчинява своята дейност и на КФС.

Оттук следва, че КФС е една от подсистемите на без структурно самоуправление на обществото. А кредитите, дотациите, субсидиите, емисиите – това са средства за управления не само на икономиката (народното стопанство), но и средства за управление на обществото като цяло. При тяхното използване може да се държи икономиката:

– в режим на устойчиво пазарно самоуправление;

– в режим на устойчив „само разпад“

– в режим на устойчив преход (маневра) от „един тип икономика“ към „друг“ тип икономика и т.н.

Всичко зависи, както вече сте разбрали уважаеми читатели, от това, в чии ръце се намира КФС и какви цели преследват тези „ръце“. „Ръцете“ могат да формират вектор на целите изхождайки от:

– практическата мъдрост;

– скриваното от всички „ноу-хау“, („зная как да го направя, но няма да кажа на никой за това“);

– строгата научна теория;

– простотия.

При това тази „простотия“ също може да бъде „устойчив режим“, вярно това обезателно ще е режим на само разпад на икономиката. Та нали в съвременните условия зад гърбовете на глупаците от икономиката неизбежно ще се намерят умници, които ще използват глупостта на глупаците за собствен интерес. След всичко току-що изложено се замислете за това, какво е ставало в началото на прехода и става и досега с нашата страна във всички сфери на жизнена дейност и в икономиката в частност.

Оттук, всъщност, прихожда разбирането за това, защо съществува крайно неравенство на нивото на живота в страните на капитализма със „само регулация на пазара“. Замислете се, уважаеми читатели, та нали в Швейцария действа капитализъм и пазар, но и в нашата страна също е капитализъм и пазар. Но равнището на живота в тези две страни се отличава едно от друго, макар природните ни богатства да са в повече, отколкото в Швейцария, а и хората ни не са по-лоши, отколкото в Швейцария.

Подобно сравнение може да се приведе между капиталистическа България и капиталистическа Германия. Такова крайно неравенство в равнището на живот на хората в страните на капитализма свидетелства за това, че глобалната мафия има в отношенията на всяка страна определен вектор на целите и своя определена концепция за управление. Тези цели и своята несправедлива концепция на управление глобализаторите осъществяват чрез системата на сионо-масонството и международните финансови организации. На глобализаторите за управление на страните са им нужни подставнници. Затова глобализаторите поощряват и „придвижват“ във всички страни на ръководните постове хора външно прилични, но вътрешно развратени (това се нарича лицемерие, лъженабожност). И обезателно, за всеки такъв „успешен“ човек да има компромат: от углавно-престъпление до без нравствено-аморално. Такъв компромат позволява да държат такива „успешни“ „на каишка“. Съпоставете с това, което стана и става досега след отстраняването на бившият първи ТЖ. След това интересно отклонение отново ще се върнем към „платежоспособното търсене“.

Впрочем, и самото „платежоспособно търсене“, както установихме, се формира също така под въздействието на КФС. Най-прост пример. Предприемачът трябва да обнови оборудването на своята хлебопекарница. Неговите пари не му стигат за това. Той е принуден да вземе кредит. При което кредит с лихва. Той отива в банката за този кредит. А банката е частна. Банката може да му даде кредит, и тогава нашия „собственик“ на пекарна ще остане „предприемач“ и „бизнесмен“. А ако банката не му даде кредит? Тогава „ку-ку, Димчо …“. Е, и къде тук е „свободата на пазара“? Ще тичаш в друга банка? Но те всички са свързани една с друга информационно…

Но даже ако кредита е получен, то условията за неговото изплащане в наше време са изключително заробващи и при честно водене на бизнеса те практически са неизпълними.

В пределно проста форма механизма на лихварство е изложен в народната приказка. „Отишъл някак си Иван при съседа лихвар да вземе назаем 100 лева за година. Онзи се отзовал на неговата молба при условие да му върне заема със 100% лихва и предаване в залог на топора. Отдал Иван топора, получил парите. А лихваря му вика,че 200 лева в края на годината на теб Иване ще ти е трудно да върнеш, затова отдай половината от тази сума сега. Иван помислил, че действително ще му е трудно да ги върне накуп и върнал половината веднага. Отива си у дома и размишлява:

„Как така? Пари няма. Топор няма. Па още и 100 лева дължа!“. Но най-интересното за нас се заключава в това, че всичко това е било направено строго „по закона“.

Именно по такива „закони“ за годините на „реформи“ беше разорен производителния ни комплекс. Интересно е, не разбираше ли ръководството на страната и особено ръководството на Централната ни банка, че то праща всеки отечествен предприемач, всяка промишлена структура, собствения си трудов народ в диво лихварско робство, установявайки отчетната лихва в 200% на година? Опитите с икономически термини да се обясни установения от тях осъдителен процент с наличието на инфлация – това е директна подмяна на причините и следствията, груба измама, насочена към неразбиращата тълпа. Такива тълкувания са сродни на опитите да се обясни причината за появата на вятър, нарастващ от веенето на клоните на дърветата. Инфлацията затова и възниква, което във финансовия блок е „самопроизволно“, без създаване на нещо обществено полезно, а само на основата на лихварството, възниква „доход“ и произтичащата от него покупатена способност.