„На богатия е дадено много, но рядко до насита.“

„Ще отбележим веднъж и завинаги, че в областта на икономиката открития са невъзможни.“

Даже и само от неголемия материал, разгледан накратко в предишна публикация следва, че „икономическата наука“ в действителност не се явява никаква наука:

– първо, заради изолираността на икономиката от доста много страни на живота, вследствие на което не се отчитат доста много важни фактори, определящи живота на хората. Причината за това се явява лъжливото световъзприятие – калейдоскопичен идиотизъм, а не мозаично световъзприятие, при което всички процеси са свързани един с друг, взаимозависими и взаимообусловени;

– второ, от неразбирането ролята на управление на глобалния исторически процес, незнание на формите и методите на такова управление, т.е. заради незнание основите на общественото управление;

– трето, заради отсъствието на строга и точна мерна система, която би позволила да се измерват всички т.н. „икономически процеси“.

За да стане икономиката точна и предсказуема, тя трябва да положи тези три кита в своята основа. Освен това, тя трябва да разглежда както движението на всички стоки и услуги, така и движението на парите (съответстващи на тези стоки и услуги), в ясно и точно ограничени и затворени контури на единния народно-стопански комплекс. Подобно е на това, което правят научните теории по отношение на водните и енергетични потоци в мрежите на водоснабдяване и електроснабдяване, ръководейки се при това от правилата на Густав Роберт Кирхоф, който го знае всеки, завършил обикновено средно училище. Та нали всички ние сме решавали подобни задачи „за басейн с тръби, от които изтича и изтича …“. Погледнете внимателно на рис. 14–1.

Рис. 14–1

Хората, работещи в тази или онази сфера на цялото народно стопанство на страната, произвеждат всичкото множество стоки и услуги. Тези хора потребяват произвежданите стоки и услуги. Вярно е, потребяват по разно му: едни потребяват много, други малко. Такова потребление се осъществява посредством пари. У когото има повече пари, този може да потребява повече. Но сега главното е да се разбере не това. Подробно ние ще разгледаме това по-късно при изучаване „схемата на продуктообмена“. Сега, уважаеми читатели, вие с помощта на тази най-проста схема трябва да разберете, че в обществото в една страна се движат (въртят) стоки и услуги, а в противоположната страна – пари.

И тогава за всички трябва да е очевидно, че нашите „резервоари“ със запаси от финанси (което е в „кубчетата“, което е в „стабилизационните фондове“) не трябва да ги има. От това следва, че количеството пари в държавата трябва строго да съответства на количеството произвеждани стоки и услуги. Същото това може да се каже и за световната икономика в условията на фактически завършена глобализация.

Така също следва да се каже и за т.н. „теория на подобие“. Много читатели просто не знаят за нейното съществуване, а даже и да знаят, то биха си казали, че всичко това е много сложно. Затова нея тук няма да я разкриваме докрай. Този, който иска, ще намери всичко необходимо в работите на концепцията за обществена безопасност (КОБ). А сега за всички ще се постараем да обясним същността на нещата „на пръсти“.

Вие знаете, уважаеми читатели, че когато хората правят нов самолет, кораб, танк и т.н., то първо ги правят на малки модели. Тези модели ги изпитват в аеродинамични тръби (самолетите), в басейни (корабите), създавайки при това всякакви смущаващи въздействия и даже екстремни ситуации. При това върви наблюдение за състоянието и поведението на моделите. На основание на тези наблюдения в модела се внасят изменения: изменят формата на самолета, конструкцията на кораба, след което отново продължават изпитания дотогава, докато модела не започне „да се държи добре“. И едва след изпитанията на модела конструкторите пристъпват към създаване на реални самолети и кораби, които са напълно еднакви със своите модели, само техните размери са в пъти по-големи. Не е трудно да се досетите, че такъв подход икономисва огромни средства.

Ние с вас, уважаеми читатели, разгледахме „физическите модели“ от „теория на подобие“. Но съвременните знания в областта на математиката позволяват да се „строят“ математически модели. И това се отнася не само за различните физически конструкции, но и за всички процеси, протичащи както в природата, така и в обществения живот на хората. В това число и в икономиката!

Ето и се питаме, защо нашите учени-икономисти не се възползват от теорията на подобието и не разработят „математически модел на икономиката на страната“ или „региона“, или „града“, или „отрасъла“?

При това в нито един учебник „по икономика“ вие няма да намерите сведения за теорията на подобие. Ясно е, че за причината на това читателите ще си отговорят сами. Що се отнася за разработката на такъв „икономически модел“, то в КОБ той е разработен и представен. Но при това възниква въпроса, защо ръководството на страната не иска да приеме тази разработка, този „математически модел на страната“?