„В мътна вода не можеш да се огледаш“

Фирми контролиращи златния пазар. Петте най-главни в пазара на злато са: Ротшилдовците, „Моката енд Голдсмит“, „Шарле, Никели лтд“, „Джонсън, Маткей енд компани“, „Самуел Монтегю енд компани“ – това са лондончани. Освен лондончани пазара се контролира и от „цюрихските гномове“ (не по-малко от 1/2 от световния пазар и до 2/3 от добива на злато в ЮАР) и те са: Швейцарското банково общество, Швейцарския кредитен институт, Швейцарския банков съюз – голямата тройка на швейцарските банки.

В лондонското здание на банката на Ротшилдови става свещената традиция на ежедневната процедура на фиксинга, тоест установява се ориентировъчната цена на златото, с отчета на което се извършват на пазара фактическите сделки. На фиксингите присъстват представители на всичките пет фирми, председателства се от човек на Ротшилдови. Те съпоставят поръченията на клиентите за покупка и продажба по определени цени и намират цена, която изравнява търсенето и предлагането. Тази цена по телекси и телефони мигновено се съобщава в Ню-Йорк, Цюрих, Париж, Сингапур, Хонконг и други центрове на търговия с жълтия метал и служи като основна за формиране цената на всички пазари.

През 1988 г. в системата на фиксинга бяха направени изменения, които отразяват порасналото значение на американския долар в световната капиталистическа икономика: освен сутрешния, беше въведен и дневен фиксинг, по време съвпадащ с началото на деловия ден в Ню-Йорк; вместо котировка на валутата във фунтове стерлинги беше въведена котировка в долари.

От всичко разказано следва, че никакъв строго проверен и размерен с друго еталон между валутите на различните страни не дава „икономическата наука“. Но не си мислете, че такъв еталон няма и не може да има по принцип. Него го има и него го предлага концепцията за обществена безопасност. Но за това малко по-късно. За съжаление, даже доста много преподаватели във ВУЗ, в това число и икономически, нямат представа за „фиксинга на Ротшилд“. И е глупаво, за което нямат представа и студентите, че техните преподаватели „про фиксинг не са преминавали“.

Вместо строго проверен еталон, за измерение на процесите в сферата на икономиката действа произвола на финансовата мафия в световен мащаб.

Еталон за измервания в икономиката. Въобще да се съпоставят в действителност всички измерения в икономиката, изпълнението в различно време в различни места, може не чрез някакви абстракции от типа „фиксинг“, а в понятни и устойчиви величини, такива например, както „килограм зърно“, „килограм злато“, „киловат час“ и т.н.

А може стойността на всички съществуващи стоки да се изрази чрез някаква една стока. Такава стока се нарича стока еквивалент. При това в прайскърента (списъка) с цените на всички стоки този товар-еквивалент ще излиза в качеството си на „инвариант на прайскърента“.

„Прайскърент“ – означава списък на текущите цени на всички стоки (англ. „прайс“ – цена, „кърент“ – течение, текущ), а „инвариант“ – означава, често избиран товар-еквивалент се явява и самоценност, и средство за измерване на ценността на другите продукти и стоки.

Следва да се признае, че златото (явяващо се дълги години инвариант в прайскъранта) криво-ляво все пак изпълняваше своите задължения (т. н. „златен стандарт“). Но с появата на „фиксинга на Ротшилд“ такъв еталон не остана.

Но това не означава, че трябва да се върнем към „златния стандарт“. „Златния стандарт“ умря, и умря завинаги, него няма да го възродиш. Работата е в това, че той „работеше“ в тези години (и даже векове), когато всички стоки и услуги се произвеждаха в абсолютно болшинство за сметка на мускулната сила на човека и животните. И в тези времена в качеството на „инвариант на прайскъранта“ е могло да бъде каквото им се иска: злато, зърно, овце, самурени кожи. Избрали са златото…

А сега, започвайки от първата половина на 20-ти век, всички стоки и услуги се произвеждат за сметка на електроенергията! За каквото и да се хванеш, в основата лежи електроенергия: електро – резачка, двигател, помпа, ютия, бръсначка… И ако в страна „X“ електроенергията е много, то тя е в състояние да произвежда много разнообразни продукти и услуги. А ако в страна „Y“ няма електроенергия, то, както се казва: „яж банани от своята персонална палма…“. Затова сега обективно се създаде ситуация, когато в качеството на „инвариант на прайскъранта“ трябва да се вземе мощността на първичните електростанции, а в качеството на единица за измерение – 1 кВт/ час! (Но за това, малко по-късно).

Засега ние ще видим, че „златния стандарт“ умря и него няма да го съживят, а вместо някакъв малко от малко определен „инвариант на прайскъранта“ действа откровен произвол на финансовата мафия. В потвърждение не възможността за връщане на „златния стандарт“ служи факта на отдръпването на семейство Ротшилдови от пазара на злато, за което на целия свят на 16 април 2004 година съобщи експертния канал „Парк медиа“.

В отсъствие на някаква стока – еквивалент на „инвариант на прайскъранта“ икономиката не може да претендира за това,че тя се явява наука, защото без „инвариантна прайскърент“ е невъзможно да се осъществи сглобяване на много отрасловото стопанство на страната в единен организиран народностопански комплекс, който би заработил без „счупвания“ и „аварии“ (в „икономическата наука“ – без кризи).

В другите науки такива сглобявания на агрегати и механизми (автомобил, самолет, кораб) могат да се направят, защото „метъра“ – той и в Африка е метър, а ютиите и в България, и в Китай са разчетени за 220 волта. А в икономиката това не се получава заради отсъствието на еталон за измерение. Оттук са и „авариите“, и „счупванията“ в икономиката на целия свят (дали „в Югоизточна Азия се разразила финансова криза“ или „се наблюдава спад в икономиката на Япония“ и т.н.).