„Трябва да пазиш това, което не искаш да загубиш.“

Стойността на 1 долар. В наше време в сферата на икономиката ние се явяваме свидетели на откровени икономически глупости, за които предпочитат да мълчат всички авторитетни „учени-икономисти“. Например, попитайте който и да е от знаменитите икономисти: „Кой и по каква формула определя, че 1 долар струва, например, толкова лева и още толкова стотинки?“. Нито един от тях няма да отговори, на такъв, напълно закономерен въпрос, просто затова, че такава формула няма. Но тогава КОЙ и КАК определя това съотношение между лева и долара?

От многочислените изказвания в СМИ „официалният“ курс на лева е занижен по отношение на долара! А цените на много стоки и услуги в нашата страна в долари са по-ниски, отколкото в страните от Запада. Оттук следва, че за долар в страната, ако го обмениш на лев, може да се купят стоки повече отколкото в САЩ. Затова всеки „българин“, пресичайки западната граница с левове, става „на Запад“ по-беден, а западния чужденец, пресичайки същата граница става по-богат.

Това означава, че в международната търговия нашата страна продава на другите страни своите стоки „многократно по-евтино“, а купува от чужбина „многократно по-скъпо“. Загубите от непропорционалния несправедлив обменен курс на лева съставляват милиарди долари! Очевидно е, че тук действа глобален най-мощен инструмент за разоряване на страната.

А цялата работа е в това, че с мълчаливото съгласие на нашите знаменити икономисти нашия лев с усилията на световната финансова мафия изкуствено (по техен произвол) го привързаха към химерата (хи-хи-мерата) под названието евро – долар (защо това е така – ще разгледаме по-нататък).

Всъщност ситуацията е същата и в Русия и това се вижда от въпроса за формулата, по която се определя стойността на 1 долар в рубли, който бил зададен през пролетта на 1995 година на икономическия форум, протичащ в Таврическия дворец в Санкт-Петербург на Михаил Дмитриев. В това време той бил зам. директор на Института за икономически анализ, член на комисията на правителството на Русия в икономическата реформа. Въпроса вкарва в шок всички присъстващи, а Дмитриев не е могъл да отговори.

„Фиксинга на Ротшилд“. „Фиксинг“ (англ. fixing – to fix – укрепям, установявам) – цена или ценова котировка на стока, установявана на борсата в определен момент от времето. „Фиксинг на Ротшилд“– това е процедура за установяване на ориентировъчна цена на златото по „съпоставяне поръчението на клиентите за неговата продажба и покупка“. Какво означава това?

От всички банки в света по създадена мрежа-паяжина се стича информация в една точка, в едно място – в Лондон. Това е информация за това:

– колко заявки за продажба на злато и за какво количество, са постъпили в целия свят.

По съотношението им и други заявки световната финансова мафия по свое усмотрение назначава стойността на златото за тройска унция (една тройска унция – 31,1035 г.).

В какво е тук фокуса? Фокуса тук е в това, че кратуните във всички страни на планетата знаят само стойността на тройската унция злато и характера на нейното изменение във времето. И толкоз.

А тези, които по своя произвол назначават стойността (цената) на тройската унция злато, знаят ОБЕМИТЕ на покупката и ОБЕМИТЕ на продажбата на злато във всяка страна по света. И освен тази шепа финансова мафия тези обеми не ги знае никой. А за какво свидетелстват тези обеми на покупка и продажба? Те свидетелстват за „общата обстановка в страната“, в това число и „икономическата“ обстановка:

– ако в страната „X“ „работата е зле“, то всички се стремят да получат злато в своето „гърне“ за „всеки случай“. В нашата страна нагледен симптом за идещо сътресение се явяват циганите. Веднага щом те започнат активно да купуват злато – чакай някаква беда;

– ако в страна „Y“ нещата вървят добре, в това числа и в „икономиката“, то народа (на първо място и основно „елита“) в тази страна харчи златото за придобиване на разкоши, развлечения и т.п. Като показател затова в страната служи ръста в придобивката на скъпи автомобили.

Световната финансова мафия има напълно определени цели по отношение на всяка страна. Затова, знаейки чрез обема заявки за покупка и продажба на злато „общото положение на нещата“ в държавите „X“, „Y“, „Z“ и т.н., тази мафия чрез назначаване на цените на златото за тройска унция може да влияе на изменението на „общото положение на нещата“ във всяка държава. При което, може да влияе „както в тази, така и в другата държава“. Тоест, може да поддържа някаква държава и да оправя там „общия ход на нещата“, а може, обратно, както сега е модно да се казва, да „опуши“ някоя държава или група държави. Излиза, че „фиксинга“ – това е мощен инструмент, мощно средство за управление на държавите.

Ето как за всичко това се разказва в книгата на А. В. Аникин „Злато“. На стр. 18 четем: „От времето на Първата световна война болшинството капиталистически страни прекратиха сеченето на монети и ограничиха размяната на хартиени пари за злато. Всички форми на такава размяна бяха окончателно ликвидирани в периода на „великата депресия“ 1929–1933 г. Златото престана да бъде пари във вътрешната икономика на капиталистическите страни. То все повече се концентрира в държавните фондове и централните банки и излизаше от там за погасяване на международни дългове.

В после военната валутна система американския долар стана като чели дубликат на златото, тъй като правителството на САЩ гарантираше на другите държави обмена на техните доларови активи (валутни натрупвания) за злато по твърдо договаряне. Но през 1971 година правителството на САЩ се отказа от това си задължение.

През 1976 година страните – членки на Международния валутен фонд (МВФ) сключиха съглашение, един от най-важните аспекти на което се явява отмяната на изразяването в злато на паритетите на валутата, прекратяване на операциите на базата на тези паритети и ликвидация на значителна част злато от запаса на фонда. (…) определеното движение на злато между централните банки и правителствата на различни страни има място. Особено симптоматично е, че при създаването през 1979 година на Европейска валутна система там намери място златото.

Многократното повишение на цените на златото предизвика увеличение на реалната ценност на златните запаси и тяхната потенциална способност да погасяват дефицитни платежни баланси. В същност, това означава изпълняване от златото на важна парична функция“.

„В съвременните условия златото или среброто не участват в паричното обръщение, а паричната маса примерно на j е съставена от наличните пари (банкноти и разменни монети) и на s – от текущите сметки, съставляващи базата на безналичните разплащания“ (за Запада – авт.)

„МВФ е длъжен да провежда политика, насочена към това, че свободния пазар на злато да не се излага на опасност от държавното регулиране и да не може чрез него да се установява фиксирана цена. Иначе казано, фонда е длъжен да съдейства за превръщането на златото в обикновена стока“.

Числото фирми контролиращи златния пазар са най-много 20. От тях 5 са най-главните: Ротшилдовците, „Моката енд Голдсмит“, „Шарле, Никели лтд“, „Джонсън, Маткей енд компани“, „Самуел Монтегю енд компани“ – Това са лондончани. Освен лондончани пазара се контролира и от „цюрихските гномове“ (не по-малко от 1/2 от световния пазар и до 2/3 от добива на злато в ЮАР): Швейцарското банково общество, Швейцарския кредитен институт, Швейцарския банков съюз – голямата тройка на швейцарските банки.

„В лондонското здание на банката на Ротшилдови, в зала, направена по-старому и украсена с портрети на европейски монарси – клиенти на Ротшилдовци става свещената традиция на ежедневната процедура на фиксинга – установяване на ОРИЕНТИРОВЪЧНА цена на златото, с отчета на което се извършват на пазара фактическите сделки. На фиксингите присъстват представители на всичките пет фирми, като се председателства от човек от Ротшилдови. Те съпоставят поръченията на клиентите за покупка и продажба по определени цени и намират цена, която изравнява търсенето и предлагането. Тази цена по телекси и телефони мигновено се съобщава в Ню-Йорк, Цюрих, Париж, Сингапур, Хонконг и други центрове на търговия с жълтия метал и служи като основна за формиране цената на всички пазари.

През 1988 г. в системата на фиксинга бяха направени изменения, които отразяват порасналото значение на американския долар в световната капиталистическа икономика: освен сутрешния беше въведен дневния фиксинг, по време съвпадащ с началото на деловия ден в Ню-Йорк; вместо котировка на валутата във фунтове стерлинги беше въведена котировка в долари“.