„Излишната предпазливост е страхливост.“

Как да се освободим, когато сме в плен на системата от заплахи и самозащита. Понякога попадаме в капана на настойчивите си самозащитни емоции и не можем да ги умиротворим дори когато имаме основателни причини за това.

Да вземем за пример хората, които изпитват пристъпи на паника: дори при наличието на изрични доказателства, че усещанията им в гърдите се дължат на киселини, а не на първи признаци за инфаркт, те въпреки това не са в състояние да се успокоят и изпадат в паника. Или хората с обсесивни неврози. Макар с разума си да знаят, че чистенето няма да ги спаси от микробите, те не могат да спрат да го правят, тъй като тревожността им по този въпрос би се увеличила неимоверно.

А социално тревожните хора, дори да знаят, че другите хора по същността си са дружелюбни и благо настроени към тях, продължават да се притесняват да не направят нещо, за да предизвикат упреци или присмех. Затова предпочитат да си стоят у дома и да се терзаят над самотата си.

Това са все ситуации, в които горката стара система на заплахи и самозащита действа според правилото „по-добре сигурен, от колкото да съжаляваш“ и човекът не може да се пребори с нея. Чувствата предизвикани от заплахата стават толкова силни, че принуждават човека да действа. А това съвременните терапевти се опитват да помагат на хората да преживеят тези чувства и да се упражняват да ги преодоляват, като променят мисленето и поведението си.

Изследванията сочат, че за да се превъзмогне тревожността е важно да се изправим срещу нея. Без съмнение, това трябва да става по премерен и подходящ начин и не като засипваме човека тъкмо с нещата, които го тревожат. Трябва да се опитваме да превъзпитаваме системата на заплахи и самозащита. Състрадателния подход почива върху тези изпитани принципи и добавя чувство за благосклонност, подкрепа и насърчение в този процес.

Когато се фокусираме върху борбата си с трудните чувства, като тревожността например, ние можем да предложим сами на себе си насърчение и подкрепа. Можем също така да си говорим с топлина в гласа – това ще насочи вниманието ни към друга емоционална система, която ще помогне да успокоим тревожността си.

Понякога причината някои хора да попаднат в плен на системата на заплахи и самозащита и да са неспособни да я успокоят е, че в нея са замесени множество взаимно свързани, плашещи теми и спомени. Нашето разбиране ще предизвика естествено състрадание и ще се фокусираме върху ясната оценка на активираната система на заплахи и самозащита, както и възможността да я успокоим.