„Отначало ще избягваш лъжата, а после ще почнеш да бягаш от истината.“

Още в най-ранния период на човешката история Сатана започна да полага усилия да измами нашия род. Този, който бе предизвикал бунта в небето, пожела да накара жителите на Земята да се присъединят в борбата му срещу Божието управление. Адам и Ева бяха съвършено щастливи, докато бяха послушни на Божия закон. Този факт бе постоянно свидетелство срещу твърдението, поддържано от Сатана на небето, че Божият закон потискал Неговите творения и се противопоставял на доброто им. Освен това завистта на Сатана пламна, когато гледаше красивия дом, приготвен за безгрешната двойка. Той реши да доведе Адам и Ева до падение и след като ги отдели от Бога и ги постави под собствената си власт, да заграби Земята и да основе свое царство против волята на Всевишния.

Ако бе открил истинския си характер, щеше да бъде отхвърлен веднага, защото Адам и Ева бяха предупредени за този опасен враг. Но той работеше скришом, прикривайки намерението си, за да може да постигне по-сигурно целта си. Използва за медиум змията – тогава създание с омайващо красива външност, и сам се обърна към Ева: “Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?”. Ако тя се бе въздържала от спор с изкусителя, нямаше да се изложи на опасност. Но дръзнала да преговаря с него, стана плячка на хитрите му клопки. По същия начин и сега биват побеждавани много хора. Те се съмняват в Божиите изисквания и спорят по тях; и вместо да бъдат послушни на Божествените заповеди, приемат човешки теории, които само прикриват примамките на Сатана.

“Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога да познавате доброто и злото”. Лукавият беше заявил, че те щели да станат като Бога, придобивайки по-голяма мъдрост и по-висше състояние на съществувание. Ева се поддаде на изкушението, а чрез нея и Адам бе подведен да съгреши. Повярваха на думите на змията, че Бог не мисли онова, което казва; изразиха недоверие към Твореца. Въобразиха си, че Той ограничава свободата им и, престъпвайки закона Му, биха получили по-голяма мъдрост и по-високо положение.

Но след като съгреши Адам, какво значение откри, че имат думите: “…в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш?” Дали означаваха, както Сатана го бе подвел да вярва, че ще бъде въведен в едно по-възвишено състояние на съществуване? Тогава чрез престъпването на закона наистина би могло да се постигне някакво голямо добро и Сатана щеше да се окаже благодетел на човешкия род. Но не това бе смисълът на Божествената присъда, който Адам разбра. Бог заяви, че като наказание за греха си човекът ще се върне в пръстта, от която е направен: “…понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”. Думите на Сатана: “Ще ви се отворят очите” се оказаха верни само в този смисъл: след като Адам и Ева не послушаха Бога, очите им се отвориха, за да видят своята глупост; те наистина познаха злото и вкусиха от горчивия плод на престъплението.

Сред Едемската градина растеше дървото на живота, чиито плодове имаха силата да продължават живота. Ако Адам бе останал послушен на Бога, щеше да се радва без прекъсване на свободен достъп до същото това дърво и щеше да живее вечно. Но след като съгреши, беше му забранено да яде повече от плодовете на дървото и стана подвластен на смъртта. Божествената присъда: “…понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш” посочва цялостно угасване на живота.

Безсмъртието, обещано на човека при условие на послушание, бе проиграно чрез престъпването на Божията заповед. Адам не можеше да предаде на потомството си онова, което сам не притежава; и за падналото човечество не би имало никаква надежда, ако Бог чрез жертвата на Своя Син не бе предложил отново безсмъртие за човека. Макар че “смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха”, Христос “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието”. Така че безсмъртието може да се получи само чрез Христос. Исус каза: “Който вярва в Сина, има вечен живот, а който не слуша Сина, няма да види живот”. Всеки човек може да притежава това неоценимо благословение, ако се съобрази с условията. Всички, “които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие”, ще получат “вечен живот”.

Единствено големият измамник бе обещал на Адам живот въпреки непослушанието. Думите на змията пред Ева в Едем – “никак няма да умрете”, бяха първата, проповядвана някога проповед върху безсмъртието на душата. И все пак те, чийто автор е единствено Сатана, се разнасят от християнските амвони като ехо и се приемат от по-голямата част от човечеството така благосклонно, както бяха приети и от нашите първи родители. Божествената присъда “душата, която греши, тя ще умре” днес се тълкува така: съгрешилата душа няма да умре, а ще живее вечно. Можем само да се учудваме на странната заслепеност, която прави хората така лековерни към думите на Сатана и така съмняващи се в думите на Бога.

Ако след падането в грях на човека му бе позволено да има свободен достъп до дървото на живота, той щеше да живее вечно, а грехът щеше да бъде обезсмъртен. Но “херувимите и пламенният меч” пазеха “пътя към дървото на живота” и на никого от Адамовото семейство не бе позволено да премине бариерата и да яде от животодаващите плодове. Затова няма нито един безсмъртен грешник.

Но след грехопадението Сатана заповяда на ангелите си да положат особени усилия да всадят вярата в естественото безсмъртие на човека. След като подведат хората да възприемат заблудата, те трябваше да ги доведат до заключението, че грешникът ще живее във вечни мъки. Сега князът на тъмнината представя чрез своите оръдия Бога като отмъстителен тиранин, Който хвърля в пъкъла всички омразни Нему, за да преживяват вечно Неговия гняв; а докато страдат и се гърчат във вечните пламъци, Творецът им ги наблюдава със задоволство.

Така най-свирепият враг приписва на Създателя и Благодетеля на човечеството собствените си качества. Жестокостта е сатанинска черта. Бог е любов и всичко, сътворено от Него, бе чисто, свято и прекрасно, докато чрез първия голям бунтовник не се вмъкна грехът. Самият Сатана е врагът, който изкушава човека да съгрешава, а след това, ако може, го унищожава. Когато осигури жертвата си, ликува над постигнатата гибел. Да му бъдеше разрешено, би помел целия човешки род, т.е. би го уловил в мрежата си. Ако Божествената сила не бе му се противопоставила, нито един син или дъщеря на Адам не биха му избягнали.

Сатана и днес се стреми да побеждава хората така, както победи нашите първи родители, като разклаща доверието в Твореца, като ги подвежда да се усъмняват в мъдростта на Неговото управление и в справедливостта на законите Му. Той и пратениците му представят Бога като по-лош дори от самите тях, за да оправдаят собственото си злосторство и бунт. Големият лъжец се стреми да припише на нашия небесен Баща собствения си ужасно жесток характер. Целта му е да създаде впечатлението, че с изпъждането от небето, само защото не се бил подчинил на един толкова несправедлив владетел, му е причинена голяма неправда. Представя на света свободата, на която хората биха се радвали при неговото управление в контраст на робството, наложено им от строгите заповеди на Йехова. Така успява да отклони души от верността им към Бога.

Колко противоречащо на всяка проява на любов и милост и дори на нашето собствено чувство за справедливост е учението, че нечестивите мъртви са измъчвани с огън и сяра в един вечно горящ пъкъл, че за греховете от един кратък земен живот те трябва да търпят мъки, докато Бог е жив. И въпреки всичко тази теория се разпространява и изучава навсякъде и все още е част от много християнски вероизповедания. Един учен, доктор по богословие, казва: “Гледката на мъченията в пъкъла многократно ще увеличава през цялата вечност щастието на светиите. Когато виждат как други със същото естество и родени при същите обстоятелства са подложени на такива мъки, а те са възвишени, ще се чувстват още по-щастливи”. Друг пък си е послужил със следните думи: “Докато присъдата над съдовете на гнева се изпълнява вечно, вечно ще се издига димът на тяхното мъчение пред погледа на съдовете на милостта, които, вместо да изпитват съчувствие към окаяните обекти, ще викат: Амин, алилуя, хвалете Господа!”

Къде в страниците на Божието слово се намира такова учение? Ще бъдат ли изкупените в небето лишени от всякакво чувство на състрадание, лишени дори от чувството за обикновена човещина? Или ще бъдат заменени със стоицизма или жестокосърдечието на дивака? Не, не! Това не е учението на Божията книга! Тези, които представят идеите, изразени в дадените по-горе цитати, може да са учени и даже искрени хора, но са измамени от лъжливите учения на Сатана. Той ги подвежда да изопачават силни изрази от Писанието, придавайки на думите им язвителен и пагубен смисъл, присъщ на него, но не и на нашия Творец. “Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?”.

Какво би спечелил Бог, ако приемем, че Му е приятна гледката на нечуваните мъчения, стенанията, писъците и проклятията на страдащите творения, които Той държи в пламъците на пъкъла? Могат ли ужасните звуци да бъдат музика в ушите на безпределната Любов? Тези хора се опитват да убедят, че подлагането на нечестивите на безкрайни мъки показва Божията омраза към греха. О, ужасно богохулство! Като че Божията омраза към греха е причината той да бъде увековечен. Защото според ученията на тези теолози продължителните мъки без надежда за помилване подлудяват нещастните жертви и тъй като те изливат яростта си в проклятия и богохулства, постоянно увеличават товара на вината си. Но Божията слава не се увеличава чрез такова безкрайно увеличаване на греха в безконечните векове.

Никъде в Свещеното писание няма изявление, че при смъртта праведните получават наградата си, а грешните – наказанието си. Патриарсите и пророците също не са оставили никакво подобно уверение. Христос и Неговите апостоли не са изрекли и дума за такова нещо. Библията учи ясно, че мъртвите не отиват незабавно в Небето. Представени са като спящи до възкресението. В същия ден, когато сребърната верижка се скъса и златната чаша се счупи, загиват и мислите на човека. Слизащите в гроба са в мълчание. Те не знаят повече нищо за онова, което става под слънцето. Блажена почивка за уморените праведници! Времето, било то кратко или дълго, е за тях само един миг. Те спят; ще бъдат събудени от Божията тръба за едно славно безсмъртие. “…последната тръба… ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни… А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно”. Когато бъдат повикани от дълбокия си сън, започват да мислят точно от там, където са спрели. Последното им чувство е било болката от смъртта; последната мисъл – че падат във властта на гроба. Възкръснали от гроба, първите им радостни мисли ще бъдат ехо на триумфиращия вик: “О, смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото?”