„Тихите води имат дълбоко течение.“

Бандата от остров Джекил. Може би вече сте си задавали въпроса, каква ли е била съдбата на останалите членове на клуба „Остров Джекил“? Е, те изобщо не могат да се мерят с Ротшилдовци и Рокфелеровци по своите постижения.

По онова време там са присъствали тримата представители на Дж. П. Морган Хецри П. Дейвисън, Чарлз Д. Нортън и Бенджамин Стронг, които можем да пренебрегнем като второстепенни заедно с директора на Отдела за контрол на златните наличности към Държавната съкровищница на САЩ Андрю Ейбрахам Пиат. Но техен противовес на срещата са били следните важни личности: Паул М. Варбург, представящ клана Ротшилд и Франк А. Вандерлип от името на семейство Рокфелер, след които кръга затварят самият домакин Дж. П. Морган и сенаторът с частен железопътен вагон Нелсън Олдрич.

Вярно е, че след събирането на остров Джекил роденият в Хамбург Паул Варбург остава в САЩ и е станал американски гражданин, но независимо от това е продължел да бъде акционер на германската „Варбург Банк“. Той се оженил за Нина Дж. Дьоб и е назначен за директор на банката „Кун, Дьоб & Компани“. По-късно през 1910 г. заема директорския стол в „Уелс Фарго“– четвъртата по големина банка на Съединените щати.

Фамилията Варбург. След успешното учредяване на Федералния резерв Паул Варбург през 1914 г. става един от неговите директори. Поста му в „Уелс Фарго“ наследява банкерът Якоб Щиф.С една своя реч в стил „заплашително напомняне“ през 1907 г. Шиф полага част от основите на бъдещия Федерален резерв:

„Ако не създадем Централна банка, която да упражнява достатъчен контрол върху отпускането на кредити, то страната ще преживее най-острия и дълбоко радикализиращ пристъп на финансова паника в своята история“.

През 1921 г. Паул Варбург поема длъжността председател на ново сформирания Съвет за международни отношения (CFR) на която остава до смъртта си през 1932 г. Неговите предци се били преселили от Италия в Германия през XVII век в град Варбург в областта Вестфалия, приемайки името му за свое фамилно. През XVIII век семейство Варбург се преместило да живее в град Алтона.

Братът на Паул Феликс Варбург, който също е член на Директорията на ФЕД, сключил брак с Фрида Щиф, дъщеря на Якоб Щиф и Тереза Дьоб Щиф. Като цяло всички членове на родовете Варбург, Льоб и Шиф образували едно голямо семейство, понеже повечето от тях се женели помежду си.

Третият брат Макс М. Варбург работил в продължение на доста години за Ротшилд в Париж и Лондон, преди да се завърне в Хамбург през 1893 г. и да се включи в дейността на фамилната банка „M. М. Варбург & Ко.“.

По-малко известният четвърти брат Абрахам Мориц, когото наричали Аби Варбург, не желаел да има нищо общо с банкерството. Той следвал изкуствознание, занимавал се с астрология и колекционирал огромен брой книги, заради които след време създал библиотеката „Варбург“, профилирана в областта на културологията. Той е учредител и на лондонския „Варбург институт“.

Немският клон на фамилията се развивал успешно също като американския. Освен банката „Варбург“ членовете му притежавали също големи акционерни дялове в хамбургската „Комерц унд Дисконто банк“, позната ни днес като „Комерцбанк“. През 1925 г. Макс Варбург основава „ИГ Фарбен“ – най-големия химически концерн в света по онова време, който по-късно се превръща в един от икономическите двигатели на националсоциализма. През 1938 г. семейство Варбург е принудено да емигрира в САЩ. Макс починал през 1946 г. в Ню Йорк.

Неговият син Ерик М. Варбург се върнал у дома в Германия и собствеността върху фамилната банка била възстановена. Доста е вероятно на клана да са били върнати и дяловете от „Комерцбанк“.

Днес финансовата групировка „Варбург“ включва банката „М. М. Варбург & Ко.“,банкерските къщи „Халбаум“ „Льобеке“ „Плумп и Ко.“ „Маркард, Щайн & Ко.“ както и значителен брой филиали в чужбина и пакети акции в множество други банкерски къщи и инвестиционни фирми.

Носители на наградата „Ерик М. Варбург. От 1988 г. организацията „Атлантически мост“ връчва наградата „Ерик М. Варбург“, с която се удостояват личности, допринесли „за запазване и укрепване на позицията на Германия в атлантическия съюз“. „Атлантическият мост“ е подразделение на Съвета за международни отношения (СЕК).

Попълва се от представители на неговите членове и се финансира от банковия и стопански елит на Съединените щати и Германия. През 2002 г. Аренд Йоткер описа лобистката дейност на въпросния съюз по следния начин: „САЩ се управляват от 200 фамилии и ние трябва да сме в добри отношения с тях“.

Сред досегашните носители на наградата „Ерик М. Варбург“ между другото са Ангела Меркел, Кондолиза Райс, Джордж У. Буш и Хенри Кисинджър.

Франк А. Вандерлип (1864-1937) в периода 1909-1919 г. е вицепрезидент, а след това и президент на „Нешънал сити банк“ в Ню Йорк, чийто мажоритарен дял принадлежал на Уилям Рокфелер. По-късно тя се трансформира в „Ситибанк“. Освен това той е акционер в голям брой други предприятия („Нейшън банк ъв комерс“, „Фармерс’ лоан & тръст компани ъв Ню Йорк“, „Ригс нешънал банк ъв Уошингтън“, „Юниън Пасифик рейлроуд“).

Фамилията Олдрич. Нелсън Олдрич, най-влиятелният политик на своето време, починал през 1915 г. в Ню Йорк. Дъщеря му Аби Олдрич е омъжена за Джон Д. Рокфелер-младши, а внукът му Нелсън Олдрич Рокфелер, брат на тогавашния глава на фамилията Дейвид Рокфелер, успял да се издигне до губернатор на Ню Йорк и заемал различни постове в правителствата на Рузвелт, Труман, Айзенхауер и Никсън. Той три пъти се опитвал да стане президент на САЩ, но му се удало да стигне „само“ до креслото на вицепрезидент през 1974 г. при Джералд Форд, налагайки се в съперничество с Джордж Буш. Починал през 1979 г.

Братът на Аби Уинтроп У. Олдрич дълги години е президент на „Чейс нешънал банк“, която по-късно се обединява с Дж. П. Морган под името „Морган Чейс“. След това е и посланик в Лондон.

За Джон Пиърпонт Морган, същият Дж. П. Морган, който следвал в Гьотинген, се говори, че бил едър, представителен мъж с впечатляваща външност. Той бил поклонник на красивите вещи. Колекционирал произведения на изкуството, яхти и всевъзможни предмети с не особено ясно предназначение. Пушел минимум по 12 хавански пури на ден. Къщата му на авеню „Мадисън“ е първата сграда с електрическо осветление в Ню Йорк сити, защото финансирал както Никола Тесла, така и Томас Едисон. Негова собственост е не само най-голямата енергийна компания „Дженерал Електрик“, но и още 25 железопътни линии. Умрял през 1913 г., девет месеца преди президентът Уилсън да подпише Закона за Федералния резерв.

Синът му Дж. П. Морган-младши нямал класата и способностите на своя баща. Той наследил империята и кредитирал англичаните и французите по време на Първата световна война. Години по-късно отпуска щедри кредити и на диктатора Мусолини. Не успял обаче да предотврати раздробяването на банката на три части през 1933 г. по силата на един „Закон за регулиране на банките“. С най-голяма тежест от тях била „Морган Станли“, която впоследствие е погълната от банка „Морган Чейс“ на Рокфелер. Дж. П. Морган-младши починал през 1943 г. Тази кръвна линия има многобройни потомци в Съединените щати и Англия. Всички те водят живот с много висок стандарт и качество, но без да привличат общественото внимание към себе си.