„Който пази тайна, получава това, което иска.“

Функции на Министерството на отбраната на Русия при подготовката на материали за морски изследвания за открита публикация и използване в международен обмен. Морските райони под юрисдикцията на Руската федерация са естествената основна оперативна зона за бойна подготовка на силите на ВМФ в мирно време и възможни бойни действия във военновременни условия. Статуса на тази морска зона определя допълнителни изисквания за стопанска и научна дейност в нейните граници, включително организиране на научни и инженерни изследвания, както и за морски ресурси. Руските и чуждестранни юридически лица и граждани, които планират изследвания в морската зона на Руската федерация, също влизат в специални отношения с Министерството на отбраната на Русия, които се състоят в осигуряване на съответствие с изискванията в областта на защитата на информацията, представляваща държавна тайна.

Съществуват обективни ограничения за гражданските организации, общества и предприятия, произтичащи от задълженията на Министерството на отбраната на Русия да гарантира военната сигурност и отбранителната способност на държавата от морски направления, както и от спецификата на военноморските дейности, чието съдържание се определя от интересите на националната сигурност, която има най-висок приоритет. Съгласно член 2 от Закона на Руската федерация „За държавните тайни“ държавна тайна е информация, защитена от държавата, по-специално в областта на военноморските дейности, чието разпространение може да навреди на отбранителната безопасност на Руската федерация.

Тази публикация ви позволява да премахнете известно двусмислено разбиране за мястото и ролята на руското министерство на отбраната в подготовката и провеждането на морски изследвания, проучвания и работа в морските райони, както и при подготовката на отчетни материали за открита публикация и използване в международния обмен. Към посочените морски зони се включват всякакви зони в пределите на вътрешните морски води, териториалното море, изключителната икономическа зона и континенталния шелф на Руската федерация. Резултатът от публикацията е систематизирана информация, която обосновава мястото на заявителя и неговите специфични задължения при взаимодействие с руското Министерство на отбраната в рамките на изпълнението на възложените му правомощия. Тази работа има за цел да премахне липсата на знания и опит, които обективно съществуват при организацията на съвместна работа на граждански и военни специалисти по опазване на държавните тайни.

Федерални органи на изпълнителната власт в областта на защитата на държавните тайни. Списъкът на федералните органи на изпълнителната власт в областта на защитата на държавните тайни е ограничен до следните области на държавни интереси, пряко свързани с осигуряването на сигурността и отбраната на държавата:

– в областта на осигуряване на сигурност (ФСБ и нейните териториални органи – Правилник за Федералната служба за сигурност, одобрен с Указ на президента на Руската федерация от 11 август 2003 г. № 960);

– в областта на отбраната (Министерството на отбраната на Русия, неговите териториални органи – Правилник за Министерството на отбраната на Руската федерация, одобрен с Указ на президента на Руската федерация от 16 август 2004 г. № 1082);

– в областта на противодействието на техническото разузнаване и техническата защита на информацията (Федералната служба за технически и експортен контрол и нейните териториални органи – Указ на президента на Руската федерация от 16 август 2004 г. № 1085 „Въпроси на Федералната служба за Технически и експортен контрол”).

Посочените по-горе федерални органи на изпълнителната власт са органи за защита на държавните тайни, които осигуряват защитата на информацията, представляваща държавна тайна, в съответствие с възложените им задачи и в рамките на тяхната компетентност (член 20 от Закона на Руската федерация „За държавните тайни“). Те организират и осигуряват защитата на държавните тайни в съответствие с функциите, възложени им от законодателството на Руската федерация. Дейността на тези федерални изпълнителни органи се управлява от президента на Руската федерация (Указ на президента на Руската федерация от 9 март 2004 г. № 314 „За системата и структурата на федералните органи на изпълнителната власт“).

Министерството на отбраната на Русия е федерален изпълнителен орган, който изпълнява функциите по разработване и прилагане на държавна политика, правно регулиране в областта на отбраната, както и други функции, установени от федералните конституционни закони, федералните закони, указите на президента на Руската федерация и постановленията на правителството на Руската федерация в дадената област.

Действайки въз основа на разпоредбите на Закона на Руската федерация „За държавните тайни“ (членове 9, 20, 31), Министерството на отбраната на Руската федерация упражнява междуведомствен контрол за осигуряване на защитата на държавните тайни в предприятията, институциите и организациите. Във връзка с това изискване руското министерство на отбраната е длъжно да анализира и координира, съгласно критериите за осигуряване на военната сигурност и отбранителната способност на държавата, всички лицензи и разрешения за специфични морски изследвания, проучвания и работи. Министерството на отбраната на Русия също е длъжно да извърши експертна оценка на получените отчетни материали, планирани за открито публикуване и международен обмен, за наличие на информация, представляваща държавна тайна, преди да ги предаде на клиента. Това определя специалната позиция на руското министерство на отбраната в системата за защита на държавните тайни, която съществува в Руската федерация.

Федералната служба за технически и експортен контрол (ФСТЕК на Русия) е подчинена на Министерството на отбраната на Русия и е федерален изпълнителен орган, упълномощен в областта на противодействието на техническото разузнаване и техническата защита на информацията, както и специално упълномощен орган в областта на експортния контрол. ФСТЕК на Русия е орган за защита на държавните тайни, с правомощия да се разпорежда с информация, представляваща държавна тайна.

Списък с информация, съдържаща държавна тайна. Съдържанието на закона на Руската федерация „За държавните тайни“ по основните въпроси до голяма степен се определя от съдържанието на член 5 от списъка на информацията, представляваща държавна тайна. Списъкът с информация, съдържаща държавна тайна, е организационна форма за защита на тази информация.

Разработването на предложения за посочения списък, предимно от Министерството на отбраната на Русия, се извършва, като се вземат предвид експертните оценки на важните последици за въздействието върху отбраната и сигурността на държавата от класифициране или не класифициране на информацията като държава тайна. Проектът на общия списък се формира от Междуведомствената комисия за защита на държавните тайни по установения ред в правителството на Руската федерация. В проекта на Списъка се посочва органът на държавната изпълнителна власт, на който е възложено разпореждане с информацията, съдържаща се в този проект на списък.

Междуведомствената комисия се занимава с формирането на Списък на информация, класифицирана като държавна тайна, само по предложения на федералните органи на изпълнителната власт. Отнасянето на информацията към държавна тайна се извършва според отраслова, ведомствена или програмно-целева принадлежност.

В частност Министерството на отбраната и Военноморските сили определят самостоятелно в своята област на компетентност и вписват в Списъка информацията, която може да съдържа държавна тайна, според критериите за осигуряване на военната сигурност и отбранителната способност на държавата.

Количествените и качествените показатели за увреждане на сигурността на Руската федерация се определят в съответствие с нормативни и методически документи, одобрени от ръководителите на държавни органи, които са упълномощени да класифицират информацията като държавна тайна, и съгласувани с Междуведомствената комисия за защита на държавните тайни (Постановление на правителството на Руската федерация от 09.04.1995 г. № 870 „За одобряване на Правилата за класифициране на информация, представляваща държавна тайна, с различна степен на секретност“).

Понастоящем съществува „Списък на информация, класифицирана като държавна тайна“, одобрен с Указ на президента на Руската федерация от 30 ноември 1995 г. № 1203.

Основата за класифициране на информацията, получена (разработена) в резултат на управленска, производствена, научна и други видове дейности на държавни органи, предприятия, институции и организации, е тяхното съответствие с ведомствените списъци на информация, които са в сила в тези органи, в тези предприятия, в тези институции и организации, подлежащи на класификация (чл. 11 от Закона „За държавните тайни“).

Следователно списъкът на информацията на въоръжените сили на Руската федерация, подлежаща на класификация, е валиден в структурите на Министерството на отбраната на Русия и трябва да се използва от военни специалисти при провеждане на експертиза. Списъкът се използва и при извършване на експертни оценки на всякакви подадени материали на трети организации за наличие в тях на информация, представляваща държавна тайна, за да се идентифицира възможното им въздействие върху военната сигурност и отбранителната способност на държавата.

Подробният списък на руското министерство на отбраната се засекретява, не подлежи на официално публикуване и не е в публично достояние. Непознаването на съдържанието на този списък, одобрен от министъра на отбраната на Руската федерация, не освобождава ръководителите и изпълнителите от отговорност за разкриване на държавни тайни. Предотвратяването на действия за разкриване на държавни тайни се осигурява организационно от системата за защита на държавната тайна, която съществува в Руската федерация.

Министерството на отбраната на Русия няма правомощия да издава разрешителни за морски изследвания, проучвания и работи, които не са в интерес на военните. Министерството на отбраната на Русия координира заявленията само при определени условия в областта на своята отговорност, когато кандидатства за други федерални органи на изпълнителната власт. Военните специалисти също извършват проверка на отчетните материали от проведените проучвания, проучвания и работи за наличието в тях на информация, представляваща държавна тайна и подлежаща на класификация съгласно Списъка на Министерството на отбраната на Русия. В съответствие с разпоредбите на действащото законодателство, необходимостта заявителят да представи материали за разглеждане от Министерството на отбраната на Русия възниква при планиране на тяхното открито публикуване или използване в международен обмен. Това може да е едно от условията на руското министерство на отбраната при координиране на лицензи и заявления за морски изследвания, проучвания и работа.

При договаряне на разрешения за изследвания, чието провеждане изисква допълнително използване на предварително получени архивни материали от изследвания и проучвания при съставянето на доклади, трябва да се извърши проверка на тези материали от специалисти на Министерството на отбраната на Русия.

Дори получената открита информация може да бъде представена върху картографски материал, който сам по себе си може да бъде секретен и трябва да бъде проверен за съответствие с изискванията на заповедта на главнокомандващия на ВМФ от 19.04.1999 г. № 155 „За влизане в сила на Инструкции за реда за създаване на некласифицирани морски карти, карти по вътрешни водни пътища, навигационни ръководства и наръчници.“ При подаване на комплект от материали за искане, заявителят не е длъжен да предоставя подробно описание на състава и съдържанието на отчетните материали, които ще бъдат планирани за открито ползване или прехвърляне на чуждестранни партньори.