„Мъдър е онзи, който върви от заблуждението към светлината и правдата.“

Модерно ли е човек да се съмнява? Заблудите на общоприетото богословие са тласнали много хора към скептицизъм. А иначе биха останали вярващи в Свещеното писание. Те не могат да приемат учения, насилващи чувството им за справедливост, милост и доброта; и тъй като биват представени като учения на Библията, отказват да я приемат като Божие слово.

Точно тази цел Сатана се стреми да постигне. Нищо не желае така много, както да унищожи доверието в Бога и в Неговото Слово. Оглавява огромната армия от съмняващи се и действа с всички сили да привлича още души в редовете си. Станало е модерно човек да се съмнява. Има голяма група хора, които се отнасят с такова недоверие към Божието слово, с каквото се отнасят и към Неговия автор – защото то не одобрява, а осъжда греха. Нежелаещите да се вслушат в неговите изисквания се стремят да разрушат авторитета му. Четат Библията или слушат ученията й от амвона, колкото да намерят някаква грешка. Някои стават невярващи, за да се оправдаят или извинят за пренебрегнатия дълг. Други пък от гордост и леност стават скептични. Твърде много обичащи удобството, за да извършат нещо достойно за уважение, изискващо усилие или себеотрицание, се стремят, посочвайки слабости на Библията, да си осигурят име на хора с висок ум. В нея има много неща, които ограниченият, непросветеният от Божествена мъдрост ум е безсилен да схване – затова си намира повод за критика.

Има и такива хора, които изглежда смятат, че е добродетел да вземат страната на неверието и съмнението. Но под външната искреност ще се открие всъщност, че действат от самонадеяност и гордост. А и доста хора изпитват удоволствие да намират в Писанията неща, които объркват умовете на другите. Отначало някои критикуват и спорят, застанали на страната на неправдата просто от любов към споровете. Не разбират, че така сами се вплитат в примката на ловеца. Но веднъж изразили открито неверие, смятат, че трябва да продължават да поддържат позицията си. Така се присъединяват към безбожните и си затварят вратите на рая.

Бог е дал в Словото Си достатъчно доказателства за неговия Божествен характер. Великите истини за нашето изкупление са ясно изложени. С помощта на Светия Дух, обещан на всички молещи се искрено, човек може да ги разбере. Бог е дал на хората здрава основа, върху която да градят вярата си.

Но ограничените им умове не могат да обхванат напълно плановете и целите на Безкрайния. Никога не можем да открием Бога чрез изследване. Не трябва да се опитваме да вдигаме с дръзка ръка завесата, зад която Той прикрива Своето величие.

Апостолът възкликва: “О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!”. Но можем още сега дотолкова да схванем отношението Му към нас и подбудите Му на действие, че да различим една безкрайна любов и милост, свързани с безпределна мощ.

Нашият Небесен баща подрежда всичко с мъдрост и със справедливост и ние не бива да бъдем недоволни и недоверчиви, а да се поклоним в почтително покорство. Той ще ни разкрие точно толкова от намеренията Си, колкото е нужно да знаем за наше добро, а за останалото трябва да се доверяваме на всемогъщата Ръка и на пълното с любов Сърце.

Като дава изобилни доказателства за вярата, Бог никога не премахва всичко, което би послужило за извинение на неверието. Търсещите кукички, за да закачат съмненията си, ще ги намерят. А отказващите да послушат Божието слово, докато не бъде отстранено всяко възражение – повод за съмнение, никога няма да стигнат до светлината.

Неверието към Бога е естествена издънка на необновеното, враждуващо с Него сърце. Но вярата се вдъхновява от Светия Дух и ще процъфтява само тогава, когато бъде подхранвана. Никой не може да укрепне в нея без решителни усилия. Неверието се задълбочава, когато бъде насърчавано. И ако хората вместо да се занимават с дадените от Бога доказателства за поддържане на вярата им, си позволяват да оспорват, да се съмняват и да критикуват, ще откриват, че съмненията им стават все по-основателни.

А съмняващите се в Божиите обещания и невярващи в свидетелството на Неговата благодат, Го обезславят. Влиянието им вместо да привлича други към Христос по-скоро ги отблъсква. Те са безплодни дървета, които простират сухи клони и хвърлят сянка надлъж и шир, лишават другите растения от слънчева светлина и те увяхват и умират под студената им сянка. Животът на тези хора ще бъде като постоянно свидетелство срещу самите тях. Посетите семена на съмнение и скептицизъм ще дадат сигурна жетва.

Има само един път искрено желаещите да се освободят от подозренията. Вместо да се съмняват и да възразяват срещу това, което не разбират, нека обърнат внимание на вече огрялата ги светлина и ще получат по-голяма. Нека изпълняват всеки ясно разбран дълг и тогава ще бъдат в състояние да разбират и изпълняват и задълженията, за които сега се съмняват.

Заговорите и интригите на Сатана. Сатана е способен да представи нещо фалшиво така да заприлича на истината, че да измами желаещите да бъдат измамени, да избягнат изискващите се себеотрицание и жертва. Но не може да задържи във властта си и една-единствена душа, искрено жадуваща да познае истината на каквато и да било цена. Христос е Истината и “истинната виделина, която осветлява всекиго человека, що иде на света”. Духът на истината е изпратен, за да води хората във всяка правда. А с авторитета на Божия Син е заявено “искайте и ще ви се даде”. “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога…”.

Христовите последователи трудно разбират заговорите и интригите на Сатана и неговите пълчища срещу тях. Но Този, Който живее в Небето, ще осуети всичките им кроежи и ще ги обърне в полза на дълбоките Си намерения. Господ позволява чедата Му да попаднат в огнената проба на изкушението, не защото Му е приятно да страдат и да се измъчват, а защото процесът е жизнено важен за тяхната крайна победа. Ако иска да остане верен на принципите на Своята слава, Бог не може да ги предпази от изкушението, защото целта на изпитанието е да ги подготви да устояват на всички съблазни на дявола.

Нито зли хора, нито зли ангели могат да попречат на Божието дело или пък да лишат Божия народ от Неговото присъствие, ако той изповяда греховете си със смирено, съкрушено сърце, ако ги изостави и с вяра се уповава на обещанията Му. Всяко изкушение, всяко противно влияние, независимо дали е явно или тайно, може да бъде отблъснато успешно “не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на силите”.

“Защото очите на Господа са върху праведните и ушите Му – към тяхната молитва… И кой ще ви стори зло, ако сте ревностни за доброто?”. Когато Валаам, съблазнен от обещанието за богата награда, упражни магьосничеството си против Израил и чрез жертвоприношения на Господа искаше да прокълне Неговия народ, Божият Дух попречи да бъде изговорено така желаното зло. Той бе принуден да възкликне: “Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение, върху когото Господ не хвърля?… Дано умра както умират праведните и сетнините ми да бъдат както техните!” Когато повторно бе принесена жертва, безбожният пророк заяви: “Ето, аз получих заповед да благославям и Той като благослови, аз не мога да го отменя. Не гледа беззаконие в Якова, нито вижда извратеност в Израиля, Господ Бог негов с него е… Наистина няма чародейство против Якова и няма врачуване против Израиля, на времето си ще се говори за Якова и за Израиля: що е извършил Бог!” И все пак за трети път бяха издигнати олтари и Валаам отново се опита да изговори проклятие. Но с негодуващите устни на пророка, които съвсем нямаше да произнесат това, Божият Дух обяви благополучието на Своите избрани и укори глупостта и злобата на враговете им: “Благословен, който те благославя и проклет, който те проклина!”.

По това време израилевият народ бе верен на Бога. Докато бе послушен на Неговия закон никаква земна или пъклена сила не би могла да му навреди. Валаам не можа да произнесе проклятието, но все пак накрая успя да хвърли позор върху израилтяните, отвеждайки ги в грях. Когато престъпиха Божиите заповеди, те се отделиха от Бога и бяха оставени да почувстват властта на погубителя.

Сатана добре съзнава, че и най-крехката, пребъдваща в Христос душа, е по-силна от множествата на мрака и че, ако явно се обяви срещу нея, ще бъде посрещнат и отблъснат. Затова се стреми да отвлече войните на кръста, от силната им крепост, като в същото време стои в засада със своите сили, готов да унищожи всички, дръзнали да излязат и стъпят на неговата територия. Ние можем да бъдем сигурни само, когато смирено се уповаваме на Бога и сме послушни на всичките Му заповеди.

Никой човек не може да бъде сигурен нито един ден, нито един час без молитва. Особено трябва да молим Господа за мъдрост да разбираме Неговото слово. Там са разкрити примките на изкусителя и начините, чрез които може да бъде отблъснат успешно. Сатана е специалист по цитиране на текстове от писанията, като им дава свое тълкувание. Така се надява да ни доведе до падение. Трябва да изследваме Библията със смирено сърце, като внимаваме никога да не изгубим зависимостта Си от Бога. Докато сме постоянно нащрек срещу примките на Сатана, трябва да се молим непрекъснато с вяра: “Не ни въвеждай в изкушение!”