„Хубаво е да си господар, слуга ще бъдеш докато господарят ти поиска.“

Рокфелер и Световния търговски център. Една от най-силно открояващите се фирми на Рокфелер е строителната компания „Тишман констракшън корпорейшън“. Тя е създадена през 1898 г. като малко семейно предприятие и дълго време се е държала на повърхността с цената на големи усилия, преди родът Рокфелер официално да се включи в нейния бизнес след 1960 г., превръщайки я в една от най-едрите в САЩ. От този момент нататък Тишман започва да изпълнява всички строителни проекти на гиганта в сферата на недвижимите имоти Рокфелер, като например „Кулата“ на „Банк ъв Америка“ централната административна сграда „Ню Уърлд“ на банка „Голдман Сакс“ или Световния търговски център.

Преобладаващата част от неизброимите комплекси от сгради, планирани и осъществени от членове на семейство Рокфелер, които са пръснати по целия свят (между другото също и в Германия), е актив на фирма „Тишман Спайър“,почти изцяло принадлежаща на клана. Сред тях са например „Крайслер център“ и „Рокфелер център“.

Най-интригуваща обаче е завръзката около Световния търговски център. Той е построен между 1966 г. и 1973 г. от Тишман. Рокфелеровата „Чейс Манхатън банк“ финансира сградния комплекс. Двата небостъргача („Кулите близнаци“) спонтанно бяха наречени от всички „Дейвид“ и „Нелсън“, малките имена на братя Рокфелер. „Собственик на проекта е Пристанищното управление на Ню Йорк, намиращо се под ведомствената администрация на портове Ню Йорк и Ню Джърс, зад която на първо място стоят братята Дейвид и Нелсън Рокфелер“,така поне пише в Уикипедия. Не може да се каже в какво точно се изразяват връзките на фамилията с пристанищните власти, но че такива има не е трудно да се разбере.

На 24 юли 2001 г.,само 7 седмици преди терористичните атаки срещу Световния търговски център, компанията на милиардера Лари Силвърщайн взе под наем кулите „Дейвид“ и „Нелсън“ за срок от 99 години. Той ги застрахова за необичайно висока сума срещу евентуални щети.

Силвърщайн е близък приятел на Хенри Кисинджър, който от своя страна е в тесни колегиални отношения с Дейвид Рокфелер, двамата заедно посещават почти всички срещи на клуба „Билдерберг“. На 11 септември 2001 г. два самолета се забиха в кулите „Дейвид“ и „Нелсън“ на Световния търговски център. Според несекващите и до днес уверения на архитектите, последвалото рухване на двата небостъргача е в противоречие с всички закони на статиката на конструкциите. Цената му бе смъртта на малко повече от 2600 души!

Нека не се впускаме в подробности от „конспиративните теории“, занимаващи се с ударите срещу Световния търговски център, защото за тях има достатъчно филми и книги. Просто да споменем, че Силвърщайн получи обезщетение от 4,57 милиарда щатски долара. С тях той ще продължи да плаща (относително високия) наем до края на договорените 99 години. На фона на скритите механизми, които съвсем скоро ще доведат до спукването на един гигантски балон в сферата на недвижимата собственост и обслужващият я промишлено-занаятчийски бранш и вероятно трайно ще свалят цените за наемане на офиси в центъра на Ню Йорк по-ниско и от приземен етаж, ще кажем, че връзката Рокфелер-Кисинджър-Силвърщайн заслужава внимание. Има и още нещо, което също заслужава внимание в темата за атаките от 11 септември, но на него ще се спрем по нататък.

Братът на Дейвид Нелсън Рокфелер (1908-1979) е влиятелен предприемач и политик, който успява да се издигне до вицепрезидент на Съединените щати (1974–1976). Подобно на много други членове на фамилията той също е бил президент на Музея на модерното изкуство, а през 1947 г. основава аграрния концерн ITEC, който активно работи по широко мащабни проекти в Латинска Америка.

Лорънс Рокфелер (1910-2004) между другото е основател на концерна ITEC и е финансирал Мак’Донъл при изграждането на неговата самолетостроителна компания („Мак’Донъл еъркрафт компани“, която след сливане през 1967 г. става част от концерна „Мак’Донъл Дъглас“, създател на самолетите от серията „DC“ ).

Уинтроп Рокфелер (1912-1973) става виден политик и бизнесмен в Арканзас, където със собствени средства построява Антропологическия музей в Уилямсбърг.

Университети на Рокфелер. Дейвид Рокфелер, най-младият от превърналите се в легенда петима братя, е роден през 1915 г. и управлява империята въпреки силно напредналата си възраст. От 1960 г. до 1981 г. той е начело на „Чейс Манхатън банк“,която почти изцяло принадлежи на семейството му, успявайки да я направи най-голямата банка в света. Освен това дълги години е член на ръководството на организацията „Билдерберг“, а от 1975 г. е председател на Съвета за международни отношения (СЕК). През последните 40 години никой не е имал по-категорично думата при идейното моделиране и определяне курса и целите на американската политика от него. Кланът Рокфелер е основал със собствени средства голям брой университети в САЩ, с които продължава да е тясно свързан и в момента – Харвард, Дартмут, Принстън, Станфорд, Колумбия и Йейл са само малка част от тях. „По волята на съдбата“ той си позволява лукса да открие и собствен университет „Рокфелер“ в района Апър Ийстсайд на Манхатън.

В Европа лондонският „Юнивърсити колидж“, „Лондон скуул ъв економикс“ и университетът „Гьотинген“ (където между другото е следвал Дж. П. Морган) се числят към кръга на обвързаните с Рокфелер учебни заведения. В Гьотингенския университет фамилията е основала и финансирала Института по математика.

В допълнение може да се каже, че това не познаващо умора в усърдието си семейство без преувеличение би могло да нарече едно доста голямо парче от световния петролен пазар своя собственост, че притежава най-широката мрежа от бензиностанции в Западния свят, че е главен акционер в трите най-едри банки на САЩ, както и че финансира множество училища, университети, музеи и научноизследователски организации, по силата на което ги контролира еднолично. Освен това родът Рокфелер е собственик и на значителна част от Манхатън. Той има сериозно влияние върху ООН, а чрез „Байер“, ВАSF, банката „Дж. П. Морган Чейс“, групировката зад „Сити Банк“ и Федералния резерв поддържа пряка връзка с фамилията Ротшилд. Страст, мания и хоби на членовете му е евгениката.

Те поддържат външния си морален блясък, подпомагайки изкуството и с удоволствие се самоопределят публично като филантропи – понятие, което ни повече, ни по-малко означава „човеколюбци“ и вероятно не спира да предизвиква техния искрен смях!