„Истината ще огрее всеки искрен човек.“

За много хора научните изследвания са се превърнали в проклятие. Чрез откритията в знанието и изкуството Бог е дал да се излее над света цял поток от светлина. Не ръководени в научните си изследвания, даже и най-талантливите умове се объркват в опитите си да разберат отношението между познание и Откровение.

Човешкото познание е непълно и в материалните, и в духовните неща. Затова много хора не са в състояние да съгласуват научните си възгледи с изявленията на Библията. Приемат голи теории и предположения за научни факти и мислят, че Божието слово трябва да бъде изпитвано според “скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание”. Творецът и Неговите дела надхвърлят ума им и понеже не могат да ги обяснят чрез природните закони, отричат верността на библейската история. Съмняващите се в истинността на Стария и Новия завет твърде често отиват и още крачка напред – усъмняват се в съществуването на Бога и приписват на природата безкрайна мощ. След като са се откъснали от своята котва, те са оставени да се лутат и блъскат в скалите на неверието.

Така някои се заблуждават, отклоняват се от вярата и биват съблазнени от дявола. Много хора са се опитвали да бъдат по-мъдри от своя Създател; човешката философия се е мъчела да изследва и обясни тайни, които никога не ще бъдат разкрити, даже и през вечността. Ако хората само пожелаеха да изследват и да разберат онова, което Бог е открил за Себе Си и за Своите планове, щяха да получат такъв поглед върху славата, величието и мощта на Йехова, че биха осъзнали собствената си нищожност и биха се задоволили само с откритото на тях и на децата им.

Най-голямото постижение на сатанинските измами е да държи умовете на хората постоянно устремени към изследване и разгадаване на неща, които Бог не е разкрил и не желае да бъдат разбрани. Така Луцифер загуби мястото си в Небето. Почувства се недоволен, че не са му поверени всички тайни на Божиите планове, а съвсем пренебрегна разкритото в областта на собственото дело във високия му пост. Същото недоволство възбуждаше у подчинените си ангели и стана причина за тяхното падение. Сега се стреми и в умовете на хората да всее същия дух и да ги накара да пренебрегнат преките Божии заповеди.

Онези, които не са съгласни да приемат ясните, категорични истини на Библията, постоянно търсят приятни басни, успокояващи съвестта им. Колкото по-бедни откъм духовност, по-малко самоотвержени и неизискващи смирение са представяните доктрини, толкова по-благосклонно се приемат. Такива хора удовлетворяват плътските си желания за сметка на интелектуалните си сили. Смятат се за твърде мъдри, за да изследват Писанието с разкаяно сърце и със сериозна молитва за Божествено ръководство и затова нямат никаква защита срещу заблудата.

Сатана е готов с измами веднага да задоволи желанието на сърцето и да измести истината. Така папството завладя умовете на хората, а протестантите, отхвърляйки истината, понеже тя включва един кръст, следват по неговия път. Всички, които пренебрегват Божието слово и се насочват към удобства и политика, за да не се различават от света, ще бъдат оставени да приемат за религиозни истини достойни за осъждане ереси. Съзнателно отхвърлящите истината ще се съгласяват с всяка възможна форма на заблуда. Ужасяващите се от някоя измама, ще възприемат с готовност друга. Апостол Павел, говорейки за една група хора, които “не приеха да обичат истината, за да се спасят”, заявява: “И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата”. Като имаме това предупреждение, трябва да бъдем много предпазливи, когато приемаме доктрини.

Към най-успешните методи на великия измамник спадат лъжливите учения и чудеса на спиритизма. Маскиран като светъл ангел той хвърля мрежите си там, където най-малко го подозират. Ако хората изследваха Божията книга със сериозната молитва нямаше да останат в тъмнина, та да приемат фалшиви учения. Но отхвърляйки истината, стават жертва на измамата.

Друга опасна заблуда е учението, отричащо Божеството Христос и Неговото съществуване преди да дойде на Земята. Теорията се приема благосклонно от много хора, изповядващи вяра в Библията, но пряко противоречи на най-ясните изявления на нашия Спасител за връзката и родството Му с Бог Отец, за Неговия Божествен характер и предвечно съществуване. Тя не може да се поддържа, без да се изкривяват най-произволно Писанията. Така познанията на човека за делото на изкуплението не само се омаловажават, но се подкопава и вярата в Библията като Божие откровение. Макар това да я прави твърде опасна, в същото време много по-трудно е да й се противостои. Ако някои отхвърлят свидетелството на вдъхновените от Бога Писания за Божествеността на Христос, безсмислено е да се спори с тях, защото никакъв колкото и основателен да е аргумент, не би могъл да ги убеди. “Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно”. Никой, поддържащ тази заблуда, не може да разбере истински характера или мисията на Христос или пък великия Божи план за изкуплението на човека.

Друга много хитра и вредна заблуда е бързо разпространяващата се вяра, че Сатана не съществува като личност; името се употребявало в Писанията просто, за да се представят лошите човешки мисли и желания.

Широко разпространеното из популярните амвони учение, че второто Христово пришествие се състояло в идването Му при всяка личност в момента на смъртта, е също изобретение, отклоняващо умовете на хората от Неговото лично идване на небесните облаци. Така в продължение на години Сатана е казвал: “Ето, Той е във вътрешните стаи”; и много души са били изгубени, понеже са възприели измамата.

Също и светската мъдрост учи, че молитвата не била важно нещо. Учени мъже твърдят, че тя не можела да получи действителен отговор; това би нарушило природните закони, би било чудо, а пък чудеса не съществували. Вселената, казват, се управлява от твърдо установени закони и сам Господ не върши нищо против тях. Така представят Бога, обвързан от собствените Си закони – като че ли действието на Божествените закони изключва действието на Божествената свобода. Подобно учение противоречи на библейското свидетелство. Нямаше ли чудеса, извършени от Христос и Неговите апостоли? Същият състрадателен Спасител живее и днес и е точно толкова готов да послуша изречената с вяра молитва, както тогава, когато видимо ходеше сред хората. Естественото действа заедно със свръхестественото. Част от Божия план е в отговор на молитвата с вяра да ни дари онова, което не би ни подарил, без да сме Го помолили.

Неизброими са погрешните учения и чудатите идеи на различни християнски църкви. Невъзможно е да се преценят лошите последствия от премахването само на един от граничните камъни, положени от Божието слово. Много малко от осмелилите се да направят това спират до отхвърлянето само на една-единствена истина. Повечето продължават да изоставят принцип след принцип на истината, докато всъщност станат невярващи.