„Злият не вярва, че има добри хора.“

Историята на семейство Рокфелер. През XIX век ролята на рода Рокфелер в Америка е същата като ролята на рода Ротшилд в Европа. Това е било най-богатото семейство в страната, притежаващо репутация на самата безскрупулност и безсъвестност от плът и кръв, на „лице на злото“. Но членовете му са били също и олицетворение на американската мечта. Затова са били уважавани и мразени едновременно. В наши дни Джон Дейвисън Рокфелер IV продължава да е най-богатия американец и господар на гигантска империя.

Фамилията е от немски произход и води началото си от гр. Фар, наричан сега Нойвид. Разположен е в област, която през XVI век е носела името Рокенфелд. То е произлязло и за първи път споменатото в писмен документ през 1280 г. от старонемски „Рукенвелт“ заради местоположението на областта, включващо първия високопланински хребет между Рейн и Вестервалд. Понастоящем тя влиза в границите на провинция Ренания-Пфалц. В Нойвид фамилното име Рокенфелер и досега е често срещано.

В началото на XVIII век двама Рокенфелеровци емигрирали със семействата си съответно в Ню Джърси и Ню Йорк. Там те променят имената си на Рокфелер. Но фамилията придобива известност едва в края на XIX век благодарение на Джон Дейвисън Рокфелер и неговия брат Уилям. Двамата са синове на Уилям Ейвъри Рокфелер, амбулантен търговец и лечител-шарлатанин, който досущ като герой от филмите за Дивия Запад пътувал от място на място и мамел с чудодейни изцеления, докато не е арестуван и вкаран в затвора.

Малкият Джон Д. бил отличен ученик, но на шестнадесетгодишна възраст решил, че повече не му се учи и известно време си пробивал път в живота, работейки каквото му попадне. Това продължило, докато заедно с англичанина Морис Кларк не откриват малък универсален магазин за стоки на дребно, в който вложил всичките си спестявания – 2000 долара. Но за неговите амбициозни планове били нужни още толкова долари във вид на банков кредит. Самоувереното държание на все още непълнолетния младеж толкова впечатлило директора на банката, че той „отворил сърцето си“ за исканата сума. Говори се, че Джон Д. изтичал навън, викайки: „Аз струвам 2000 долара на кредит, аз съм голям човек!“.

През 1862 г. „Рокфелер, Кларк & Ко“ е една от водещите фирми в Кливланд. Годишната печалба от 35 000 долара трябвало да бъде инвестирана някъде и Рокфелер се насочил към Пенсилвания, където настъпилият в търговията с петрол бум можел да се сравни с Голямата треска за злато. Но и тук както в селищата, основани от златотърсачи, царели хаос, насилие и анархия. Калта и престъпленията станали причина петролотърсачеството да опротивее на Джон, но той осъзнал, че в транспортирането и рафинирането (преработката на суровото земно масло) имало много пари за печелене. Джон Д. убедил съдружника си да вложат своя търговски капитал в една рафинерия. Когато тя донесла печалба, многократно надхвърляща тази от стария магазин, Рокфелер, между другото вече женен и навършил 25 години, откупил дела на партньора си въпреки нежеланието му и с известен „допълнителен натиск“ го изгонил от фирмата.

Бизнесът с петрола процъфтявал. Автомобилът започвал своя победен марш и покорявал света. За няколко години младата компания на Рокфелер изпреварва конкуренцията, прилагайки нови методи: утаечните остатъци се използвали втори път, резервоарите, варелите и бъчвите били собствено производство. Джон Д. стриктно следял за всеки цент. Той основал още две рафинерии, една търговска кантора, занимаваща се с износа в Европа и през 1870 г. обединил всичко под шапката на „Стандард ойл ъв Охайо“.

Тъй като „Стандард ойл“ просто е една от 250-те сродни фирми в бранша, а конкуренцията подкопавала цените, Рокфелер сключил тайни споразумения с всички железопътни компании, на които дал гаранции за превозване на големи количества нефт. В замяна поискал щедри отстъпки. Железопътните барони енергично се възползвали от случая и за „Стандарт ойл“ се открива възможност да продава производството си по-евтино от съперниците. Резултатът е, че почти всички малки и средни рафинерии фалират.

Този принцип и до ден днешен работи забележително добре както пролича от поведението на банките през 2007/2008 г. Би могъл да бъде наречен „принцип на Рокфелер“. С необходимата доза безскрупулност човек би могъл да унищожи даден пазар с ясната увереност, че ще бъде единственият оцелял, който след това ще купи всички останали.

С останалите едри рафинерии Джон Д. основал дружество, в което държал контролния пакет акции. Този картел подписал с железниците договор, който връзвал ръцете на производителите на петрол. Но машинацията се провалила, добиващите компании се обединили в „Съюз на производителите“ и дали отпор. Рокфелер се превърнал в символ на злото. Публично били изгаряни чучела с неговия образ, а върху кориците на всички списания „греели“ карикатури на изкривеното му в гримаса лице.

Съвсем скрито той подготвил нов картел и отново изкупил дяловете на съдружниците си въпреки тяхното несъгласие. Който не искал да продава се обричал на зла участ или оставал без всякакви клиенти, или рафинерията му изгаряла в пожар. През 1873 г. 21 от общо 25-те рафинерии на Кливланд били собственост на „Стандард ойл“. Рокфелер приложил същия прийом в Питсбърг и Филаделфия. През 1877 г. той вече владеел 95% от нефтения пазар. „Стандард ойл“ за първи път изплатила дивидент от 50%! Акциите били обект на засилено търсене.

Отново се стигнало до схватка с останалите конкуренти и отново победител излязъл Джон Дейвисън, който бил по-брутален и безогледен от тях. Започнала битката за Европа, чийто изход се решил само с една телеграма. В нея пишело, че „американските производители са обединени около становището германският пазар да бъде предоставен на „Стандард ойл“.

Борсовите котировки на конкурентните фирми потънали сякаш в бездънна пропаст, а „Стандард ойл“ станала най-голямата петролна компания в света. Телеграмата била фалшификация – подобно съгласие никога не е било постигано. Рокфелер бил научил най-ефикасните мръсни номера от своя баща. По всяка вероятност фамилията Ротшилд е била впечатлена.

Уилям Рокфелер (1841-1922) – брат, житейски спътник и съдружник на Джон Д. в „Стандард ойл“ – бил е член на управителните съвети на 35 фирми, собственост на Рокфелер. Междувременно, благодарение на многото си пари, той е станал акционер на „Нетънъл Сити банк“. Заедно със семейство Щилман, с което оглавяваното от него разклонение на рода Рокфелер многократно се е сродявало, Уилям и неговият син контролирали сделките на „Нешънъл Сити банк“. В началото на XX век тя е най-голямата в Ню Йорк. По-късно от нея произлиза „Ситибанк“, която почти изцяло е притежание на фамилия Рокфелер и досега.

Уилям Рокфелер е известен и като съосновател на металургичния гигант Amalgamated Copper. Братята и техните синове правели съвместни инвестиции в недвижими имоти и железопътни компании, планомерно разширявайки империята си. Също както при клана Ротшилд се образувало нещо като орнаментна плетеница от фирми и дъщерни фирми. В американската преса Рокфелер е изобразяван като чудовищен октопод с хиляди пипала.

В края на XIX век значителен брой отделни личности и институции правили опити да спрат семейството. Последният опит бил политически. Имайки предвид най-вече „Стандард ойл“ Конгресът приел „Закон против тръстовете“.През 1892 г. Рокфелер е принуден да обещае, че ще ликвидира сложната мрежа от тръстове на клана и ще продаде определени части от своята империя.

За да изпълни това на практика, му били дадени пет години. Джон Д. се оттеглил от прякото управление и влязъл в ролята на играещ голф формален ръководител, поклонник на изкуството и филантроп.

През 1897 г. властите констатирали, че главният тръст изобщо не е закрит. Притиснат от пресата, на Джон Дейвисън му се наложило да отговаря пред съда за „пренебрежително отношение към закона“. Стигнало се до разследвания. В крайна сметка продава някои парчета от империята си. За целта просто регистрира нови фирми, като купувач ставал самият той или някой член на семейството. По този начин Рокфелер заобиколил съществуващите закони, които са насочени към забрана на монополите.

През 1906 г. се стига до осъдителна присъда и „Стандард ойл“ трябвало да бъде раздробен по силата на съдебно решение. Това значително свалило курса на акциите. Но се получило като по поръчка! Членовете на фамилия Рокфелер веднага изкупили от пазара всички достъпни акции. Само Джо Дейвисън спечелил от отново задействалите се малко по-късно хостове (покачващи се борсови курсове) около 200 милиона долара с личните си акции в периода между 1910 г. и 1914 г. – сума, която днес би съответствала на почти 200 милиарда. Защото триумфалното навлизане на автомобила в начина на живот и Първата световна война повишили търсенето на петрол до невъобразими по-рано количества.

„Стандард ойл“ е разделен на 34 самостоятелни фирми, които и за в бъдеще останали притежание на рода Рокфелер.

Фондация „Рокфелер“ и глобалния контрол на раждаемостта. В наши дни част от първоначалния списък са „Ексон“ (в Европа под името „Ессо“), „Моубайл“ , „Бритиш петролиъм“ (БР – в Германия под името „Арал“), АКСО, производителят на моторни масла „Валволайн“, „Юнилийвър“, „Колониал ойл компани“ (американски енергодоставчик), „КонокоФилипс“ (най-големият доставчик на горива в САЩ, в Европа като верига бензиностанции JET), „Кресънт“ („полумесец“) – петрол и петролопроводи, „Къмбърленд плетоу пайш-лайн компани“ (доставки на газ), както и още шест компании за изграждане на тръбопроводи и голям брой малки фирми за търговия с газ и горива.

Петролните концерни „Шеврон“ и „Тексако“ са стопроцентова собственост на семейство Рокфелер, което, допълнено с изброеното малко по-горе, означава, че петролният бизнес на Западния свят е в негови ръце!

„Шеврон“ е известен със своята изключителна бруталност и безсъвестност и поради тази причина през 2006 г. бе удостоен с наградата „Пъблик ай“ за особено безогледните си действия, насочени против хората и околната среда. По искане на концерна през май 1998 г. една демонстрация на 121 младежи от племето ияве в Нигерия бе разпръсната със сила от армията. По време на протеста загинаха двама демонстранти, а 11 други бяха арестувани и изтезавани. Въз основа на тези факти от 2007 г. насам съдът в Сан Франциско води дело против „Шеврон“. Освен това компанията е обвиняема и по съдебно дело за унищожаването на селата Опиа и Икеян в нигерийския федерален щат Делта, бившия министър на външните работи на Съединените щати Кондолиза Райс дълги години е била на директорска длъжност в „Шеврон“.

Уилям Рокфелер имал двама сина и две дъщери, между които е разделено наследството му. Джералдин Етел Рокфелер (1882-1973) е омъжена за изключително богатия фабрикант на оръжие (марката „Ремингтън арме“) Е. Додж (1881-1963), който е и един от собствениците на концерна „Фелпс-Додж“. Ема Рокфелер (1868-1934) имала брак с хотелиера Дейвид Мак’Алпайн. Уилям г. Рокфелер (1870-1922) до 1911 г. е финансов директор на „Стандард ойл“ и директор на „Ситикорп банк“. Женен е за Елизе Щилман, дъщеря на председателя на Управителния съвет на „Ситикорп“ Джеймс Щилман. Най-малкото дете е Пърси Рокфелер (1878-1934).

За да предаде отново блясък на опетнената си репутация, Джон Дейвисън основал голям брой фондации и дарявал произведения на изкуството и крупни суми на музеи като „Метрополитан мюзеум ъв арт“. Синът му Джон Д. РокфелерII (1874-1960) и неговата съпруга Аби Олдрич Рокфелерпродължават тази практика и през 1929 г. създават „Музей на модерното изкуство“ в Ню Йорк Сити.

Фамилията разбрала, че с помощта на щедри пожертвувания може да се придобие голямо влияние над икономиката и обществения живот, оставяйки при това впечатление за добронамереност. Оттогава кланът Рокфелер поддържа безброй фондации, които финансират университети, образователни програми и стипендианти. Фондация „Рокфелер“ (основана през 1913 г.), „Дженерал едюкейшън борд“ и Фондовете „Рокфелер брадърс“ (от 1940 г.) и „Рокфелер Фемили“ (от 1967 г.) се ангажират по цялата Земя във всевъзможни сфери на дейност, но поставят най-силен акцент върху Третия свят. Работят в тясно сътрудничество с ООН и нейни подопечни организации като Световната банка и Международния фонд за дивата природа. Официално споменатите фондове подпомагат бедни хора, осигурявайки им медикаменти, чиста питейна вода, хранителни продукти и образование. Чрез тях се предприемат стъпки за недопускане на тъй наречената „климатична катастрофа“ и в планетарен мащаб се осъществява застъпничество в полза на жертвите на нищетата и подтисничеството.

Каква невероятна промяна на моралния облик! От безскрупулен търговец, който не се колебае да приложи целия набор от методи на мафията, до спасител на бедните и онеправданите!

През 1946 г. Джон Д. Рокфелер II дарява на ООН един парцел от приблизително седем хектара (70 000 м²) на източния бряг на Манхатън. Това бил начинът да доведе организацията от Лондон в Ню Йорк Сити, неговата зона на влияние. Там е построена Главната квартира на Организацията на обединените нации. Какво ли все пак е поискал в замяна?

Американският математик Макс Мейсън е президент на фондация „Рокфелер“ от 1929 г. до 1936 г. Рокфелер привлякъл ректора на Чикагския университет, защото много харесвал основните положения от евгениката, защитавани от него. Евгеника е генетичният елитарен подбор на хора, който националсоциалистите малко по-късно наричат „расова хигиена“. Мейсън никога не пропускал случай да огласи публично мечтата си за един „антихормон“, необходим за ограничаване на оплодителната способност в световен мащаб. Също като него Рокфелер споделя мнението, че на контрола върху раждаемостта трябва да се даде тласък за ускорено развитие. В годишния отчет на фондация „Рокфелер“ за 1934 г. по този въпрос се казва:

„Фондация „Рокфелер“ взе решение да концентрира актуалните си усилия върху естествените науки и в частност върху сферата на модерната експериментална биология, считайки направления като ендокринология, хранене, генетика, ембриология, проблеми, свързани с размножаването, психо биология обща и клетъчна физиология, биофизика и биохимия за предмет на специален интерес. Изследванията на физиологията на размножаването са проведени върху маймуни. Тази програма започна през 1921 г. в университета „Джон Хопкинс“ и от 1923г. продължава в Рочестърския университет. Тя включва изучаване посредством наблюдение и активни експерименти на цикъла на възпроизводство при някои видове висши примати, при които въпросният цикъл е много близък до този при хората. Беше изследвано влиянието на различни, взаимодействащи помежду си полови хормони.“

В обобщаващия доклад за предходната 1933 г. фондацията поставя особен акцент върху факта, че проучването на хормоните на размножението при примати играело ролята на основа за бъдещи експерименти с хора:

„При формулирането на решение на фундаментални проблеми на общата биология и физиология на половите органи на живи организми, различни от хомосапиенс беше извършена голяма по обем работа. Този основополагащ изследователски труд, насочен към намиращи се на по-ниско стъпало на развитие от човека животински представители, беше от решаващо пионерно значение за опитите с хора.“

В книгата „Дисциплиниране на размножаването“ Адел Е. Кларк прави някои бележки с коментар за корените на финансираните от Рокфелер „анти-хормони“ и обръща внимание на обстоятелството, че усилията на клана за установяване контрол над раждаемостта на цялото човечество датират всъщност много преди 1930 г.

В Архивния център „Рокфелер“ в щата Ню Йорк и днес може да се види в документацията на „Бюрото за социална хигиена“, че от 1911 г. до 1940 г. по поръчка на Джон Д. Рокфелер са провеждани експерименти за стерилизиране на „слабоумни лица“ и криминални престъпници. Тясното сътрудничество между „Стандард ойл“ и нацистите по време на Втората световна война също не е тайна или част от конспиративна теория. Рокфелеровата компания е била явен акционер в IG Farben, от която между другото след войната се родиха „Агфа“, „Хьохст“, „Байер“ и BASF.

През 60-те години на XX век фондация „Рокфелер“ започна все по-често да прави изявления, че подкрепя разработването на противозачатъчни „ваксини“ и е активен застъпник за прилагането на подобни медикаменти. Запомнете добре това понятие: „противозачатъчни ваксини“!

В третото поколение „крале на Америка“ се откроява Джон Дейвисън Рокшелер III (1906-1978), чиято лична сфера на дейност е глобалният контрол на раждаемостта. За целта Джон Д. III основава през 1952 г. частния„Популационен съвет“, който понастоящем поддържа офиси в 60 страни от Третия свят и е специализиран в контролирането на раждаемостта и изучаването на СПИН. По онова време Рокфелер назначава за първи директор на института си Фредерик Осбърн, известен привърженик на евгениката. „Популационният съвет“ поощрява и подпомага използването на контрацептивни средства с дългосрочно действие като „Норплант“, който се имплантира в мишницата и прави забременяването невъзможно.

Джон Дейвисън III, създателят на Lincoln Center (най-голямата културна институция в света), е основал също и Дружество „Азия“, организация, която има филиали по целия свят, управлява и урежда излагането на азиатските културни съкровища на фамилията, поддържайки същевременно добри контакти на континента преди всичко с Китай, Япония, Индия и Корея. Изглежда той рано е осъзнал на кого принадлежи бъдещето на планетата и не е искал да остане извън играта.