„Ако родината е силна, душата е пълна с радост.“

Външна граница на руския континентален шелф в Арктика. Най-значимите резултати от изследването са класифицирането на хребета Гакел като „подводен хребет“ по отношение на Конвенцията по морско право и създаване на актуализирана база батиметрични данни – цифров модел на релефа на дъното по работни зони.

През август-септември 2019 г. в района на Евразийския басейн, където според Подкомитета на Комисията по границите на континенталния шелф (ВГКШ), се изисква допълнително обосноваване на външната граница на континенталния шелф (ВГКШ) в котловината Нансен, извършени са всеобхватни проучвания в Северния ледовит океан под ръководството на GNINGI АД.

Континенталният склон на котловината Нансен в района на архипелага Северна Земя е проучен чрез сеизмоакустично профилиране с помощта на спаркер, акустично профилиране с помощта на профилограф, бордови морски гравитационни изследвания и изследване на релефа на дъното с многолъчев и еднолъчев ехолоти. Въз основа на резултатите от извършената работа беше подготвена поредица от презентации, представени на 52-та сесия на ВГКШ.

През февруари 2020 г., на 52-та сесия на ВГКШ, аргументът на руската делегация относно изграждането на ВГКШ в района на Евразийския басейн, който изисква допълнителна обосновка, беше представен в три презентации, използващи три различни подхода:

1) Определяне на точките Гардинер в котловината Амундсен въз основа на резултатите от оценка на дебелината на седиментната покривка, извършена въз основа на изчерпателна интерпретация на сеизмични, сеизмоакустични и гравиметрични данни с използване на материали, получени по време на експедицията през 2019 г.

2) Определяне на границата континент-океан в котловината Амундсен чрез анализ на сеизмичните данни на CDP-MOV.

3) Определяне на позицията на подножието на континенталния склон (PCS) въз основа на резултатите от изследване на съвременните седиментационни процеси в рамките на шелфа и склона въз основа на сеизмоакустични данни от експедиция 2019 г.

Въз основа на резултатите от работата с представените материали Подкомисията направи следните заключения:

– Подкомисията не се съгласи с новите подходи за определяне на точките Гардинер в басейна на Амундсен поради липсата на преки сеизмични наблюдения;

– Подкомисията не се съгласи с определението за зоната на прехода континент-океан в басейна на Амундсен поради противоречието между новите конструкции и представените по-рано данни (например дебелината на земната кора, магнитни аномалии и др.), т.к. както и по информация от международни научни публикации;

– Подкомисията не се съгласи с определянето на точките на подножието на континенталния склон в басейна Нансен поради несъответствието на използваната методология за определяне на основата на континенталния склон с препоръките на Научно-техническото ръководство (НТР).

В резултат на това, като най-оптималната стратегия за обосноваване на ВГКШ на Руската федерация в Евразийския басейн, класификацията на хребета Гакел се разглежда като подводен хребет според смисъла на параграф 6 на част. 76 от Конвенцията на ООН по морско право.

В допълнение, подкомисията отбеляза, че посочените координати на OLCS точки в източната част на Арктическия басейн от страната на Канадския басейн и около от страната на полярния регион. Гренландия (фиг. 1) не са определени от конвенционални критерии и следователно не могат да бъдат препоръчани на Комисията по границите на континенталния шелф като (външна граница на континенталния шелф) ВГКШ. Това е въпреки факта, че тези райони се намират в рамките на континенталната граница. По този начин част от ревизираната линия ВГКШ („Раздел VII“) е построена не въз основа на член 76 от Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., а по линията на разграничаване на морските пространства между Руската федерация и Съединените щати, създадени с Договора между СССР и Съединените щати за разграничаване на морските пространства, подписан през 1990 г. и временно прилаган от Руската федерация.

В Представяне на координатите на точките ВГКШ в тези сектори са взети в съответствие със секторната линия, тъй като последната се намира вътре в континенталната граница, която се простира до Канадския басейн и Датската икономическа зона. Това решение беше взето дипломатично, за да не засегне разширения шелф на САЩ, Канада и Дания.

В настоящата ситуация до пролетта на 2020 г. се наложи провеждането на допълнителни изчерпателни батиметрични изследвания в Северния ледовит океан, за да се решат следните основни задачи:

1. Да се обоснове класификацията на хребета Гакел като подводен хребет въз основа на батиметрични и гравиметрични данни, получени по време на експедиции от 2019, 2020 г., сеизмични и гравиметрични данни от експедициите на OJSC MAGE, OJSC Sevmorneftegeofizika, GNING, OJSC, Severneftega Севморгео ОАО, Росгеология АД, международни бази данни с геофизични, батиметрични и геоложки данни.

2. Създаване на актуализирана батиметрична база данни (ABBD) и триизмерен цифров батиметричен модел (DMRD) във формат на решетъчен масив въз основа на материалите от проучването на дъното през 2020 г. и батиметричната база данни на FKU „280 ЦКП Военноморски сили“, за да се обоснове морфологичния модел на частично преработеното представяне с допълнение относно Канадския басейн, полярната част на хребета Ломоносов и хребета Гакел.

3. Събирайки допълнителни съпътстващи материали от частично преработеното представяне на Руската федерация относно установяване на външната граница на континенталния шелф отвъд 200-милната зона. По-специално, да се определи положението на точките на подножието на континенталния склон (PCS) според получените данни, както и да се построят линиите на външната граница на континенталната окрайнина (OCRM) и външната граница на континентален шелф (OCCS) въз основа на формулата и ограничаващите линии.

Фиг. 1. Външната граница на континенталния шелф на Руската федерация в Северния ледовит океан

За решаването на тези проблеми беше планирано да се извършат комплексни атиметрични изследвания в Канадския басейн (регион 3) и в полярните райони по хребетите Ломоносов и Гакел (райони 1 и 2) извън секторните линии до изключителните икономически зони на Дания, Канада и Съединените щати. Областите на работа и схемата на линиите за проучване са показани на фиг. 2.

Фиг. 2. Области на работа и схема на изследователски линии в акваторията на Северния ледовит океан в експедиция 2020 г

За района на хребета Гакел първо е необходимо да се обоснове класификацията му като подводен хребет и след това да се определи външната граница на континенталния шелф според конвенционалните критерии. Въпреки това, поради кратко закъснение, и двете задачи трябваше да се решават едновременно в паралелно-последователен режим както в експедицията, така и в крайбрежните офиси на съизпълнителните организации.

Извършването на комплексни батиметрични изследвания през 2020 г. се основава технически и методологически на богатия опит от подобни експедиционни работи през 2010–2019 г., проведени под ръководството и с участието на ГНИНИ АД. По време на тези експедиции бяха разработени методи за изследване на релефа на дъното при тежки ледови условия от навигационен и хидрографски комплекс на базата на многолъчевия ехолот EM 122.
Следователно проучването на топографията на дъното през 2020 г. не създаде особени проблеми и може да се каже, че е рутинна задача, както изглеждаше в началото. Въпреки това, в зони 1 и 2, както и в подзона CAN на зона 3, ледените условия се оказаха особено трудни, което често причиняваше пълно спиране на кораба и загуба на отразения акустичен сигнал.

Ефективната съвместна работа на дежурните хидрографи и екипажа на корабите, утвърдената техника за манипулиране на скоростта на кораба и параметрите на оборудването за проучване позволиха да се получат кондиционирани данни за релефа на дъното дори при такива трудни условия.

Може да се каже, че трудните ледени условия са се отразили повече на производителността на труда, отколкото на тяхното качество. Въпреки това, производителността на работата, въпреки трудните ледени условия, направи възможно не само да се извършат планираната работа в пълен размер, но и да се проведат допълнителни изследвания в зона 4, в зоната на свързване на хребета Гакел с континенталната граница на море Лаптеви (фиг. 3).
Именно резултатите от работата в район 4 оказаха значителна помощ при морфологичните конструкции, за да се обоснове убедително класификацията на хребета Гакел като подводен хребет от гледна точка на Конвенцията.

Фиг. 3. Линии за извършване на работа в допълнителната зона 4

Изпълнител на интегрираните изследвания в Северния ледовит океан през 2020 г. беше Акционерно дружество „Държавен научно-изследователски навигационно-хидрографски институт“ (АД „ГНИНГИ“). Изпълнителят отговаряше за:

– организация и провеждане на работа – общо ръководство на подготвителна, експедиционна и камерална работа;

– извършване на хидроложки проучвания, обработка на данни;

– контрол на работата на хидрографския комплекс;

– осигуряване на взаимодействието на съизпълнителите и организиране на система за контрол на качеството на текущите изследвания;

– създаване на актуализирана база данни с батиметрични данни и триизмерен цифров модел на топографията на дъното;

– създаване на база данни за интегрирани изследвания в Северния ледовит океан през 2020 г.;

– създаване на ГИС проект с описание и представяне с окончателното изграждане на ВГКО и ВГКШ в даден район;

– изготвяне и предоставяне на отчетна документация на Клиента.

Изпълнителите на работата и тяхната роля при изпълнението на комплексни проучвания са представени в табл. 1.