„Който лъже, краде, който краде, трябва да лъже.“

Мощта на Сатана и на пълчищата му с право биха могли да ни обезпокоят, ако не намирахме прибежище и освобождение в превъзхождащата мощ на нашия Изкупител. Ние грижливо заключваме къщите с брави и резета, за да запазим имуществото и живота си от лоши хора, но рядко мислим за злите ангели, постоянно стремящи се да се приближат до нас и срещу чиито атаки не можем да се защитаваме със собствени сили. Позволим ли им, могат да объркат ума ни, да поболеят и измъчват телата ни, да унищожат имотите ни и да отнемат живота ни. Едничката им радост е да се наслаждават на окаяност и гибел. Ужасно е състоянието на съпротивляващите се на Божественото влияние и отдаващите се на изкушенията на Сатана, докато Бог ги остави на контрола на злите духове. Но следващите Христос са винаги в безопасност под Неговата бдяща защита. Ангели, превъзхождащи по сила Сатана, биват изпращани от Небето, за да ги закрилят. Нечестивият не може да пробие поставената от Бога стража около Неговия народ.

Голямата борба между Христос и Сатана, продължаваща вече почти шест хиляди години, скоро ще приключи. Затова и нечестивият удвоява усилията си да осуети Христовото дело в полза на човека и да оплете душите в своите примки. Да държи хората в тъмнина и без покаяние, докато посредническата служба на Спасителя като жертва за грях приключи – това е целта, която се стреми да постигне.

Когато не се полагат специални усилия, за да се противостои на неговата сила, когато равнодушието залива църквата и света, тогава е спокоен; няма опасност да загуби пленените и водените от него според волята му. Но когато вниманието бъде насочено към вечните неща и хората започнат да питат: “…що трябва да сторя, за да се спася?”, опитва се да противопостави своята сила на Христовата и да попречи на влиянието на Светия Дух.

Свещеното писание заявява, че когато веднъж Божиите ангели отишли да се представят пред Бога, с тях отишъл и Сатана, но не да се поклони на вечния Цар, а да наклевети злобно праведните. Със същата цел винаги присъства там, където се събират хора за поклонение към Бога. Макар и скрит от очите, действа старателно, за да превземе умовете на молещите се. Като опитен генерал съставя предварително плановете си. Види ли Божият вестител да изследва Писанието, за да представи на хората определен предмет, отбелязва си го и прилага цялото си умение и хитрост така да овладее обстоятелствата, че вестта да не стигне до онези, които иска да заблуди именно по този въпрос. Най-много нуждаещият се от предупреждението точно тогава ще бъде въвлечен в някакъв бизнес, сделка, или пък нещо друго ще му попречи да чуе думите, които биха могли да се окажат за него “ухания от живот за живот”.

Сатана вижда също Господните служители обременени поради духовната тъмнина, обхванала народа. Чува сериозните им молитви за Божествена благодат и сила, с които се опитват да строшат веригите на безразличието. И с подновено усърдие продължава да сипе хитрости. Като изкушава хората да се отдават на лакомия или на друг вид себе задоволяване, така притъпява чувствителността им, че те пропускат да чуят точно важните за тях неща.

Добре знае, че ако подведените от неговите атаки пренебрегнат молитвата и изучаването на Писанията, ще бъдат победени. Затова изобретява всевъзможни средства, за да завладее умовете. Винаги е имало една група хора, изповядващи, че живеят благочестиво. Издигат за своя религия търсенето на грешки в характера или заблуди във вярата на онези, с които са съгласни, вместо да напредват в познаването на истината. Те са главните помощници на Сатана – неговата дясна ръка. Намират се доста клеветници на братята си, които са най-активни винаги, когато Бог действа и когато Неговите служители Му отдават истинска почит. Те ще придават фалшиво значение на думите и постъпките на верните и послушните. Ще представят за измамени или измамници най-сериозните, най-ревностните и самопожертвователни служители на Христос. Главната им задача е да обясняват погрешно подбудите за всяко стойностно и благородно дело, да разпространяват непочтени намеци и да възбуждат подозрение в умовете на неопитните. Всячески се стремят чистото и праведното да бъде показано порочно и измамно.

Но никой да не се лъже. Лесно може да се види чии чада са тези злодумци, чий пример следват и за чие дело работят. “От плодовете им ще ги познаете”. Поведението им прилича на поведението на Сатана, отровния клеветник, “клеветникът на нашите братя”.

Големият измамник има много служители, готови да представят всякакви заблуди, за да впримчат душите – ереси, приспособени към различните вкусове и особености на жертвите. Негов е планът да довежда в църквата неискрени, не обновени хора, които ще подстрекават съмнението и неверието и ще пречат на желаещите да видят напредъка на Божието дело и да участват в него. Много без искрена вяра в Бога и в Неговото Слово се съгласяват с някои принципи на истината и минават за християни. Така своите заблуди могат да прокарат като библейски учения.

Твърдението, че не била важна вярата, е една от най-успешните измами на Сатана. Той знае, че приетата с любов истина освещава душата, затова постоянно се стреми да я замества с измислени теории, басни и други “евангелия”. Още от самото начало Божиите служители се бореха с фалшиви учители, проявяващи се не само като порочни хора, но и като разпространители на заблуди, фатални за душите. Илия, Еремия, Павел, твърдо и смело се противопоставяха на онези, които отклоняваха народа от Словото Божие. Свободомислието, определящо като маловажна правилната религиозна вяра, се отричаше от тези свети защитници на истината.

Празните, пресилени тълкувания на Божието слово и многото, ширещи се в християнския свят днес противоречащи си възгледи за религиозната вяра, са дело на големия ни противник с цел да обърква умовете, та да не различават истината. А несъгласието и разединенията в църквите на днешното християнство се дължат до голяма степен на преобладаващия обичай да се изопачава Свещеното писание с цел да се поддържа някаква любима теория. Вместо да изучават Божието слово внимателно, със смирено сърце, за да познаят Неговата воля, много хора само търсят да открият там нещо странно и оригинално.

За да подкрепят лъжливите учения и нехристиянски обичаи, някои взимат текстове от Писанията, отделени от контекста, понякога дори, за да докажат твърдението си, цитират половината от даден стих. А всъщност останалата част, не цитираната, показва, че значението е точно противоположното. С хитростта на змията се обосновават чрез несвързани помежду си изрази, подредени така, че да подхождат на плътските им желания. Други, с богата фантазия, тълкуват образите и символите от Свещеното писание, без да се съобразяват с истината, че то самото тълкува себе си, а после представят приумиците си като учения на Библията.

Винаги когато Свещеното писание започва да се изучава без дух на молитва, смирение и готовност да се възприеме, както най-простите и ясните, така и най-трудните пасажи ще бъдат преиначавани. Водачите на папството избират такива части от Писанието, които служат най-добре на целите им, тълкуват ги според интересите си и след това ги представят на хората, като им отнемат правото сами да го изучават и да разбират светите му истини. Библията трябва да бъде дадена на народа така, както буквално гласи. По-добре ученията на Свещеното писание да нямат никакво библейско напътствие, отколкото да се фалшифицират така грубо.

Библията бе предназначена да бъде водач на всички, желаещи да се запознаят с волята на своя Творец. Бог даде на човека сигурното пророческо слово; ангели и дори сам Христос дойдоха, за да открият на Даниил и на Йоан неща, които трябваше да се случат. Важните въпроси на собственото ни спасение, не бяха забулени в тайна. Не бяха разкрити така, че да объркат и подведат честно търсещия истината. Чрез пророк Авакум Господ каза: “Напиши видението и изложи го ясно…, за да може да се чете бърже”. Божието слово се разбира от всички, изучаващи го с молещи се сърца. Истината ще огрее всеки искрен човек. “Виделина се сее за праведния…”. И никоя църква не може да напредва в святост, ако членовете й не търсят истината сериозно, като скрито съкровище.

Докато призивът “Свобода!” заслепява хората за плановете на техния враг, той не престава да работи, за да постигне целта си. Когато успее да замести Библията с човешки спекулации, Божият закон бива отстранен и църквите попадат под робството на греха, макар да претендират, че са свободни.