„Омразата е застарял гняв.“

Гневът е друга самозащитна емоция, обща за хората и животните. Тя се активира, когато пътят ни към целта или желания обект е възпрепятстван. Най-често срещаното чувство е фрустацията, от която страдат много животни, включително скромните лабораторни мишки. Колкото повече се активира системата на импулсите и търсенето на средства и ресурси (а представете си днешните ни желания за още и още, съчетани с времевите ограничения), толкова по уязвими ставаме за фрустрацията. Фрустрацията и фрустрирания гняв ни карат да удвояваме усилията и да насилваме нещата. Това е отколешна стратегия: „Когато нещо не помага, пробвай с груба сила“.

Друга форма на гнева, свързана с фрустрацията, е отмъстителния гняв, възникващ от еволюиралата нужда да защитаваме ресурсите, статута и социалното си положение. Ако някой ни предизвика, например, като критикува работата ни, ние можем да изпитаме гняв и да поискаме да си отмъстим; ако друг се възползва от нас или постъпи нечестно, отново ще се разгневим. Докато защитната тревожност ни кара да се отдръпнем, да избягаме от нещо неприятно или опасно, или пък да му се подчиним, то гневът ни мобилизира повече, импулсирани да преодолеем въпросното препятствие или да надвием над другия човек, Когато изпитваме отмъстителен гняв, искаме да принудим този човек да прави това, което ние желаем. Възможно е да държим да получим извинение, да го подчиним или да го накараме да страда. Защо ли? Защото тогава ще се почувстваме по-сигурни; ще ни се струва, че владеем положението.

На какво би заприличал светът, ако всеки можеше да ни унижи без да си отмъстим; ако нямаше начини да се защитим и другите можеха безнаказано да се възползват от нас или да ни мамят? Ако всички усещаха, че няма защо да се страхуват от нас, понеже ние никога не си отмъщаваме? Много неприятно… от еволюционна гледна точка. Затова еволюцията е разработила този подход: за да ни защитава.

Но без необходимия контрол „новия ни мозък и съзнание“ може да бъде изпълнен до край с отмъстителен гняв и да донесе ужасяващи страдания на света. Избухването на такъв гняв вътре в нас е плашеща сила, доколкото той има потенциала да бъде изключително силен и не рядко дори садистичен. Някои хора изпитват ураганен гняв, но се боят да не изгубят контрол и се опитват да го потиснат. Но това чувство е и зов за действие, предизвикателство за нашето внимание. Което съвсем не означава, че трябва да постъпваме агресивно; напротив трябва да разберем чувствата си и да решим какво да правим с тях.

Всъщност всички емоции могат да бъдат асоциирани и свързани една с друга. Малките деца, които биват наказвани или засрамени, когато са щастливи или показват вълнение, като възрастни могат да изпитват тревожност щом усетят, че у тях се пораждат такива чувства. Това се нарича обуславяне и един от най-могъщите начини за обучение и приспособяване към средата.

Насочените към собствената личност гняв и презрение могат да се превърнат в сериозен проблем. Когато изпитваме гняв към самите себе си, активираме същите мозъчни системи като тези, които бихме активирали, ако сме застрашени от гнева на другите. Ето защо гневът, който насочваме срещу себе си поддържа системата на заплахите в състояние на силна възбуда и изключително затруднява системата на успокояването и доволството.

Никога не забравяйте, че защитните емоции на тревожност и гняв не са предназначени да бъдат ваш враг и не са „лоши“. Тяхната задача е да ви предпазват; функцията им е „самозащита“. Еволюцията обаче ги е създала дълго преди да се появят днешните ни способности за мислене и въображение и не е била в състояние да предвиди какво ще се случи, когато „новите“ ни способности се съчетаят с тези примитивни импулси и защитни механизми. Последните могат да фокусират и да насочат мисленето и разума ни до степен, до която да изгубим контрол над тях.

За да можем да работим върху гнява си (или върху която и да е друга емоция от системата на заплахи и самозащита), трябва първо да разберем, че тази система се грижи да не останем беззащитни. Възможно е дори да ни попречи, когато се опитваме да успокоим тревогите и гнева си.

В крайна сметка всички страхове се свеждат до три основни:

– страх да не бъдем ранени и унищожени;

– страх да не изгубим контрол върху целите и смисъла на живота си;

– страх да не бъдем нежелани, маргинализирани, пренебрегнати, отхвърлени или изолирани.

Неспособността ни да овладеем отмъстителния гняв причинява много проблеми. В света съществуват толкова много конфликти и насилие, именно защото постоянно се активират гняв, отмъстителност и страхове. На хората (и особено на мъжете) им е извънредно трудно да се измъкнат от този порочен кръг, а Западът никак не им помага като продава оръжия и на двете страни на конфликта, само и само да спечели повече пари. Нужни са лидери, които да успеят да променят системата и модела.

Отвращението е силна защитна емоция, чиято първоначална цел е да ни помага да забелязваме и да стоим далече от вредни вещества. Още в раждането си бебетата и децата започват да плюят горчивите неща и да приемат с наслаждение сладките. Причината е, че за хората горчивия вкус е белег на отрова. Отвращение можем да изпитаме и от редица неща, включително от собственото си поведение или от това на другите хора. Тук по-подходящия термин може би е презрение. Според учените, когато отвращението и презрението се смесят с страха и гнева, човек често става способен на ужасяващи неща. Когато ни се струва, че враговете ни са едновременно опасни и низки, достойни за презрението ни, че „заразяват начина ни на живот и замърсяват ценностите ни“, това задейства защитните стратегии за регистриране, отбрана, избягване, покоряване и унищожаване. Тези стратегии са много полезни, когато ги използваме, за да се борим на физическо ниво с болестите и истинските токсини, но когато са насочени срещу други хора могат да доведат до зверства и геноцид. Когато чувстваме отвращение към някои аспекти на собствената ни личност може да ни се прииска да се изчистим от тях и по някакъв начин да ги премахнем. Ето защо отвращението е архетипен процес, еволюирал първоначално като базисна стратегия за самозащита. Днес обаче може да ни причини сериозни проблеми.

Емоцията на отвращението се активира, когато мислим за „доброто“ и „лошото“ и искаме да се „пречистим“,“избавим“ и „унищожим“ злото. То често се намесва в религиозни и нерелигиозни контексти, за да обозначи желанието ни да нападаме и унищожаваме „осквернителите“.