„Не винаги прекият път е най-безопасният.“

85. След съставянето на общата характеристика на обекта преминават към описанието на отделните негови детайли в последователност, съответстваща на тяхното географско положение. Последователността на описанието се определя от план, който се съставя с помощта на карта в най-крупен мащаб, обхващаща целия описван обект.

86. При съставяне на плана за описване на обектите се препоръчва да се направи списък на всички заглавия и на техните шрифтови отделяния и разместване на тези заглавия в тази последователност, в каквато те ще бъдат поместени в ръкописа.. При това е нужно да се направи така, че описанието на детайлите на обектите да са подчинени на определена система.

Описанието на детайлите на обектите може да се води:

1) по брега (западен бряг на бухта, северен бряг на бухта и т.н.);

2) по участъци (от пункт А до пункт Б, от пункт Б до пункт В и т.н.);

3) по отделни пунктове (пункт А, пункт Б и т.н.)

4) по участъци и пунктове (от пункт А до пункт Б, пункт Б, пункт В, от пункт В до пункт Г и т.н.)

Избора на системата на описване се определя по важност на детайлите и наличието на описателен материал за тях. Описването на детайлите на един обект не следва да е по различни системи, Не бива например, една част от бухтата, острова и т.п. да се описва по бряг, а другата част по отделни пунктове или участъци. Но различните бухти, различните острови, различните участъци от брега и т.п може да се описват по различни системи.

87. Ориентирането на обектите следва да е относно естествените географски пунктове, обозначени на морските карти и току що описани в лоцията. При ориентирането е нужно напълно да се повтарят названията на пунктовете, от които се извършва ориентирането, а не да се използва такова изразяване, както например, „разположен на 5 кб към W от същия този нос”, имайки в предвид, че собственото название „същия този нос” е приведено при ориентирането на един от предидущите обекти.

88. При описание на детайлите на обект се препоръчва да се придържат към такава последователност: в началото е нужно да се опише това, което се намира на брега, след това, което е до брега, и накрая това, което е на отдалечение от брега. Сведенията за котвените места и наставленията за плаване следва да се привеждат в края на описанието.

Портовете и гаваните се описват в ред, предвиден в ст. 95.

89. Особено внимание трябва да се отдели на описанието на забележимите пунктове. Под забележими пунктове следва да се разбира обекти (естествени и изкуствени), които мореплавателя може да използва за определяне на своето място визуално или с помощта на радиолокатор (радиолокационни ориентири). Към тях се отнасят височини, носове, острови, характерни извивки на брега, високи скали, заводски комини, отделни здания, църкви, кули и т.п. При описание на забележим пункт следва възможно най-точно да се опише неговия вид (характер на изображението на екрана на радиолокатора).

Описанието на забележимия пункт е необходимо да започне с указание на неговите най-характерни особености, които първи се набиват в очи при приближаване към него от море. Последователността на по нататъшното описание трябва да съответства на последователността, в която се обрисуват отделните детайли на описвания обект при приближаване към него от към море. Вида на обекта е желателно да се дава от всички направления, от които към него може да се подходи. Желателно е да се покаже изменението на вида на обекта в зависимост от годишното време, денонощието и състоянието на времето.

Забележимите пунктове се описват в лоцията в съответствие с общата последователност на описване на крайбрежието. При упоменаване на забележими пунктове в „шапките”, в наставленията за плаване и т.п. описанието на техния вид, като правило, не се дава.

90. При описание на радиолокационните ориентири следва по възможност да се указват отличителните признаци, позволяващи да се отделят ориентирите сред изображенията на другите обекти, привеждат се сектори, направления и разстояния, при които описвания ориентир се появява на екрана на радиолокатора, наблюдава се най-ясно и изчезва съвсем; указват се какви именно ориентири или техни части най-добре се изобразяват на екрана на радиолокатора, идентично ли е изображението на бреговата черта на екрана и на карта, каква част от радиолокационното изображение може да бъде използвано за пеленговане и измерване на разстояние.

91. Описанието на брегове, заливи и бухти с широк вход е необходимо да се води последователно в направление от първия входен нос към върха на залива или бухтата, а след това от него към втория входен нос. Входните носове на бухтата се препоръчва да се описват заедно с бухтата. Отделянето на описанието на входните носове от описанието на бухтата, тоест те да бъдат отделени в заглавие с шрифт, както и заглавието на бухтата е целесъобразно само тогава, когато тези носове се явяват едновременно входни носове и за съседни бухти или когато те в сравнение с бухтите имат не по-малко навигационно значение, или когато с тях започва описанието на нов крупен участък от брега, или в други подобни случаи.

Тесните бухти и заливи се описват в същата последователност, както и тесните проливи.

92. При описание на широки проливи, като правило, дава се в началото описание на единия бряг, а след това на другия. Двата бряга се описват в едно направление. Опасностите, лежащи в пролива се привързват към този бряг, в направление на който те лежат от оста на фарватера или от препоръчителния курс. Ако по средата на пролива лежи голяма група опасности, то те се описват заедно под заглавие „Опасности”. Ако фарватера, минаващ по пролива е сложен, тогава се препоръчва да се отдели неговото описание в отделно под заглавие.

При описание на тесни и дълги проливи е необходимо последователно да се преминава от един обект към друг, независимо от това, на кой бряг те се намират (водене по зигзаг), или също да бъде разделен този пролив на участъци и да се опише всеки участък по отделно по брегове.

93. При описание на проливи, фарватери, канали, група острови и т.п. е необходимо да се отчита, че мореплавателя преди всичко се интересува от непрекъснатост на описанието на водния път, по които се извършва плаването в даден район. Поради това във всички случаи е целесъобразно да се прекъсне описанието на брега, отколкото да се разкъсва последователността на описанието на водния път. При описание на фарватери и препоръчителни пътища се причисляват средствата за навигационно оборудване и забележителните пунктове, които могат да се използват при следване на дадения фарватер или препоръчителен курс, и се описват в географска последователност опасностите, ограничаващи фарватера.

95. При описание на портове след общата характеристика се привежда последователно описание (в направление от към морето) подходите към порта и неговите обекти: острови, опасности, рейдове, гавани, кейове, докове, град, котвени места, а след това се помества наставления за плаване и портовите правила или извадки от тях.

Ако обемът на сведенията за града не е голям, тогава неговото описание може да бъде дадено не под самостоятелно заглавие, а в общата характеристика на порта без всякакво шрифтово отделяне.

В лоциите следва да се привеждат само тези пунктове от портовите правила и задължителните постановления, които имат навигационно значение или определят режима на плаване във водите на порта и с които е нужно да се запознае мореплавателя още до неговата среща с представителите на администрацията на порта и получаване на екземпляр от правилата и постановленията. Текста на портовите правила или задължителните постановления се набират с малки шрифтове, за което на полето на ръкописите се дава отметка. Заглавие „Портови правила“ се отделят с шрифт с една степен по-ниска от шрифта на заглавието на порта.

96. При описание на опасности особено внимание трябва да се отделя на точната формулировка и пълнота на данните, допълващи картата. По възможност следва да се указват признаците, по които могат да се определят положението на опасностите: осушаване, буруни, натрупване на лед, събирани на птици, водорасли, цвят на водата и т.н., а също така ограждане със створове и пеленги. Най-подробно трябва да бъдат описани опасностите разположени близо до фарватерите, котвените места, също така до трасетата обикновено следвани от съдовете.

За опасностите, разположени близо до брега, в страни от обичайния път на следване от съдовете, в плитководните райони трябва да бъдат приведени обобщени данни: наличие, размери на опасния район, характер на опасностите (камъни, скали, рифове, банки, плитчини и пр.) и дълбочините над опасностите. В необходими случаи се указва положението на външни опасности, ограждащи пеленги и створове, например:

Банка. ….

97. При описание на средствата за навигационно оборудване (СНО) не следва да се дублират сведенията, които мореплавателя лесно може да получи от картата или от ръководството „Огньове и знаци” и „Радиотехнически средства за навигационно оборудване”, а също така да се натоварва текста на лоциите с данни, подложени на честа корекция.

При описание на отделно стоящи СНО (визуални, звукови и радиотехнически), следва да се въведе номенклатурен термин и собствено название (название, дадено по мястото на установяване на СНО на местността относно именувания обект) или номер, се отделят с шрифт. А също да се укаже положението на СНО на местността и неговото назначение. Ако в описанието на огньовете и знаците от СНО е присвоено название относно обект, нямащ название (мол, дамба и тн.), тогава в лоцията следва да се приведат само неговите номенклатурни термини и положение на местността. Собствените названия на радиотехническите СНО се привеждат в лоцията в тези случаи, ако тези СНО са разположени отделно от визуалните средства или имат название, различаващо се от названието на визуалните средства при които те се намират. Текста на сведенията за положението на СНО на местността трябва да бъдат съгласувани с аналогичните текстове в ръководството „Огньове и знаци”. Разсъгласуване може да бъде допуснато само при крайна необходимост, например при изменение на последователността на описание на обектите в лоцията.

Освен номенклатурните термини, название или номер и местоположение на СНО, в лоциите следва да се привеждат данни за наличие при тях на радиотехнически и звукосигнални средства, сигнални и спасителни станции; ако има данни за това, че СНО са разрушени или техните огньове са изгаснали, тогава съответстващата уговорка е необходимо да се даде в местата за основно описание и в наставленията за плаване.

Сведения за радиолокационните станции, обслужващи съдовете, привеждат се с подробност, необходима за използването им от мореплавателите, тъй като в други ръководства за плаване радиолокационните станции не се описват.

Аеро радио маяците в лоциите не се упоменават, за изключение на случаите, когато в източниците има данни за възможното им използване за морска навигация.

При групово разположение на СНО следва да се ограничи описанието само до тяхната обща характеристика, а не да се дава описание за всяко СНО по отделно.

Примери за описанието на СНО в лоциите са дадени в приложение 14.

98. При описание на створове – указва се названието на створа, приблизителното местоположение на створните знаци и назначението на створа. Точното положение на всеки знак и разстоянието между тях в лоциите не се привежда.

Пълните номенклатурни термини на створа се дават само в мястото на неговото основно написване.

Направлението на створа се дава, като правило, в текста на наставлението за плаване. При описание на створа неговото направление и вид се указват в случай, когато створа не е описан в ръководството „Огньове и знаци”.

99. При описание на мерни линии и девиационни полигони – указват се само, къде те се намират, за какви съдове са предназначени, общо местоположение на створните знаци. Направлението на створовете, курса на пробега и дължината на отрязъците от мерната линия, а също данни за створните знаци се привеждат само в тези случаи, ако тези данни не могат да се получат от карта или от други ръководства и пособия за плаване.

100. При описание на плаващи СНО – сведенията за тяхното местоположение е нужно да се излагат така, че без допълнителни пояснения да става ясно за тяхното назначение, а незначителни премествания при постановка на СНО на местността не биха предизвикали необходимост от корекция на лоцията. Ако плаващи СНО ограждат не голяма по размер опасност тогава тяхното ориентиране се препоръчва да е относно дадената опасност (назначението на СНО в тези случаи обикновено не се указва). Ако плаващите СНО ограждат обширна по площ опасност (плитчина, група опасности и т.н.), тогава, като правило, те следва да бъдат ориентирани спрямо описния по-горе географски обект с указание за названието на СНО. В случаите, когато е затруднено ориентирането на положението на СНО относно географски обект, мястото на плаващите СНО може да бъде указано с географски координати.

Освен номенклатурния термин, собствено название или номер, местоположение и назначение на СНО, в лоцията следва да се укаже за наличие на номера и надписи на корпуса на плаващите СНО, в лоциите следва да се укаже за наличието на номер и надпис на корпуса на плаващите СНО. Надписите са изпълнени с букви от национален и латински алфавит, и се възпроизвеждат в текста на лоцията. Надписите изпълнявани с букви от друг алфавит, а също и с йероглифи не се изпълняват, но за тях се правят уговорки. Ако номерът или названието на буя и надписа на неговия корпус са еднакви, тогава сведенията за наличие на номер или надпис на буя в лоцията не се привеждат.

101. При описание на вехи – следва да се привеждат сведения само за тяхното местоположение относно ограждания обект и назначение, не се отделят с шрифт.

102. Сведения за плаващи СНО, предназначени изключително за ограждане на райони с особен режим на плаване (опасни от мини райони, учебни полигони и т.н.) в лоцията не следва да се привеждат.

103. Поместване на сведения за СНО в лоциите, не указани в ст. 97-102, следва в случаите, ако тези сведения са необходими на мореплавателите, но не могат да бъдат получени от картите, от ръководствата „Огньове и знаци”, описанията на мерните линии или от други ръководства.

104. Описание на котвените места – намиращите се в пределите на описвания обект се привеждат след описанието на всички детайли за този обект преди наставленията за плаване. Под котвени места се разбират местата в бухти, в пристанища, на рейдове, в гавани и т.н., използвани за котвени стоянки.

При описание на котвени места е нужно да се дават следните сведения за тях:

а) местоположение;

б) размери;

в) защитеност от ветрове и вълнение;

г) дълбочини и грунд;

д) наличие на швартови бочки (без указания за местонахождението на всяка бочка);

е) различни препоръки, осигуряващи безопасност на съдовете при заставане на котва и по време на стоене на котва.

Отделянето на описанието на котвените места с шрифт следва само в тези случаи, ако сведенията за тях са достатъчно пълни. Не следва да се отделят с шрифт такива, например, с указания: „На котва може да се застане в средната част на бухтата на дълбочина 20 м” … Подобни сведения следва да се поместят в общата характеристика на обекта.

105. Наставления за плаване (в това число наставленията за плаване по препоръчителните пътища, установени по метода на разделяне на движението на съдовете) се провеждат в края на описанието на обекта и се дават в повелителна форма. Те трябва да бъдат лаконични и точни по съдържание. За ориентиране е необходимо да се препоръчат такива забележими пунктове и средства за навигационно оборудване, които може лесно да се открият на картата и на местността.

В наставленията трябва да има данни за указанията за плаване в условията на намалена видимост, за използването на радиотехническите средства за навигационно оборудване и радиолокационни ориентири.

В указанията по използването на радиолокационните ориентири се дават препоръки за техния избор, а също по способа за определяния на различните участъци от пътя; привеждат се в общи линии сведения за изменения на радиолокационните изображения на ориентирите с движението на съда.

В тези случаи, когато е целесъобразно, наставленията за плаване се привеждат не в текст, а във вид на таблица.

106. При описание на районите с особен режим на плаване е необходимо да се укаже положението на тези райони, а също да се приведат сведения за режима на плаване, сигнали и други данни, отсъстващи на морските карти. Границите на такива райони не се описват.

107. Илюстрован материал (рисунки, фото снимки, зарисовки, схеми и т.п.) подбира се от съставителя. Използват се само такива илюстрации, които поясняват или допълват текста, тоест с помощта на нагледни изобразителни средства се облекчава възприемането на съдържанието. Илюстративния материал трябва да е органически свързан с текста в книгата, да е съвременен по съдържание и високо качествен по оформление.

Всички фото снимки и зарисовки трябва да бъдат изпълнени само от към страната на морето и преимуществено от места, разположени на обичайния път на следване от съдовете; могат да се повтарят зарисовките на някакъв обект от различни направления и дистанции.

Фото снимки и зарисовки на СНО се поместват в лоцията, ако на тях е изобразен не само обекта (маяк, светещ знак), но и прилежащата към тях местност.

Всяка илюстрация се съпровожда от общ пояснителен надпис, указващ, на кой участък от брега или обект е изобразен на рисунката. В крайна сметка, един от поместените на рисунката обекти трябва да бъде ориентиран по пеленг и разстояние. Пеленгите и разстоянията трябва да бъдат проверени по картата.

108. Илюстрациите на радиолокационните изображения на местността се поместват в лоциите във вид на черно бели снимки (зарисовки) от екрана на радиолокатора.

На снимките, освен радиолокационното изображение на местността трябва ясно да бъдат обозначени: център на снимката, неподвижните кръгове за далечината и секторите на затъмнение от надстройките на кораба (с надпис „затъмнение от надстройките”).

Построяването на детайли на снимката (следи от механични повреди, курсова линия, азимутален кръг, подвижен кръг за далечина, изображение на елементи, не отнасящи се към местността) трябва да бъдат премахнати.

Ако неподвижните кръгове за далечината затъмняват елементи на радиолокационното изображение, се разрешава да се показва на снимката подвижния кръг за далечина, установен на някакво кръгло значение на разстоянието. Това разстояние трябва да бъде с такъв разчет, че кръгът да се разполага на свободно поле на снимката.

Всички снимки трябва да бъдат ориентирани така, че N да се намира на снимката.

Всяка снимка трябва да има общ пояснителен надпис (заглавие).

Под общия пояснителен надпис в скобки се привеждат следните допълнителни данни: координати (положение) на центъра на снимката, височина на антената, мащаб на скалата и значение на кръговете за далечина.

Обектите на местността, изобразени на снимката, трябва да бъдат с надпис на самата снимка или да бъдат номерирани с номера, чиито значение се привежда по-долу в допълнителни данни. Разполагайки на снимката надпис или номер, е необходимо да се следи за това, че те да не затъмняват неговото съдържание.

109. Надписите на поместваните в лоциите илюстрации, а също поясненията към тях трябва да бъдат щателно проверени и приведени в съответствие с текста на ръкописа.

Особено внимание следва да се отдели на транскрипцията на географските названия; тя трябва точно да съответства на транскрипцията приета в текста на лоцията. Номенклатурните термини на картографските схеми трябва да се дават в съкратен вид, както това е предвидено в условните знаци за морските карти и планове.

На схемите и рисунките трябва да се дава, колкото е възможно по-малко текст. Текста по възможност следва да се помества в пояснителните надписи. Забранява се да се оставят необяснени някакви обозначения, освен общо приетите.

Съставителя представя илюстрования материал за редактиране заедно с опис на илюстрациите. В изключителни случаи с разрешение на водещия редактор може да се представи само опис на илюстрациите с препратка към източниците, от които те са заимствани.