„Няма опасност там, където не се плашат от нея.“

Правила за плаване.

61. Правилата за плаване се поместват само в лоциите на чуждестранните води. В правилата за плаване се привеждат извлечения от законите, правилата и инструкциите, действащи в пределите на дадената държава, а също лоцманските правила и сигнали, сигналите за времето, очаквани щормове и т.н.

Общи положения.

62. Навигационното описание се съставя от отделни глави и наставления за плаване по генералния курс.

Главите на навигационното описание трябва да съдържат:

а) описание на брега;

б) описание на забележими пунктове и сведения за наличие на средства за навигационно оборудване;

в) описание на прилягащите към брега водни пространства с указание за дълбочините, грунда и опасностите (банки, рифове, скали, плитчини и т.п.);

г) описание на портовете, гаваните и котвените места;

д) кратки сведения за населените пунктове, разположени на описваното крайбрежие;

е) хидрометеорологичната характеристика на отделните райони и обекти (ветрове, мъгли, колебание на нивото, течения, ледове и т.н.) с указание на елементите влияещи на безопасността на плаване, а също така сведения за местните признаци за изменение на времето;

ж) сведения за геофизическите явления, имащи значение за корабоводенето;

з) наставления за плаване по отделните участъци на описвания район (в проливите, на фарватерите, подходите към портовете и котвените места, в районите с интензивно корабоплаване и т.н.).

63. Основни задачи при съставяне на лоциите при съставяне на навигационното описание се явяват щателното изучаване на източниците, приети за съставяне на лоцията, сравняването на приведените в нея данни с най-съвременните крупно мащабни карти и други материали и съставени описания в съответствие с изискванията на настоящите правила.

64. При съставяне на лоции на национални води се използват само национални карти. При съставяне на лоции на чуждестранни води, освен национални карти се използват и чуждестранни карти, ако те са по-съвременни и по-подробни.

При използване на чуждестранни карти следва да се отдава предпочитание на тази държава, чийто бряг се описва в дадената лоция. Ако картите на тази държава са остарели или отсъстват, тогава следва да се използват най-съвременните карти на друга държава.

65. Преди да се пристъпи към съставяне на лоциите е необходимо всички картографски и описателни материали да се приведат на нивото на съвременността.

66. След като картографските и описателните материали са приведени на нивото на съвременността, съставителя, изхождайки от обема и характера на материалите, а също указанията, дадени в заданието, се представят в развърнат план за тези глави на лоцията, за които предстои нова нарезка. Плана трябва да включва названието на под главите и разделите, а ако е необходимо (например, при първо издание на ръководството), тогава и много по-малки части.

Всяка глава, под глава или на по-малки части трябва да съдържат описание на определен географски обект (залив, пролив, фарватер, остров, участък от брега и т.н.). Ако в главата се описва някакъв обект, тогава в под главата трябва да се описва част от този обект, при което такава част, която може да се разглежда като самостоятелно описание на обекта. Така, ако в главата се описва широк пролив, тогава в под главата трябва да бъде описан един от бреговете на този пролив; ако в главата се описва залив, тогава в под главата трябва да бъде описан един от неговите брегове, бухта явяваща се съставна част на залива, и т.н. Ако се описва крайбрежие, тогава за граница между съседни участъци следва да се приемат местата с рязко изменение на направлението по бреговата черта. По същия принцип се извършват разбивките на описанието в под главите на раздели и на много по-малки части.

67. Материала в лоцията трябва да бъде разположен в определена логическа последователност, намираща своето отражение в заглавията, които в ръкописите се подчертават с цветни моливи, а в печатния текст се отделят със съответния шрифт.

Подчиненост в заглавията в навигационното описание се изразява по следния начин:

а) заглавие на глава се подчертава с жълт цвят;

б) заглавие на под заглавие се подчертава със зелен цвят;

в) заглавие на раздел се подчертава с червен цвят

г) заглавие на под раздел се подчертава със син цвят;

д) название и номенклатурни термини по-малки от обектите се отделят с вълниста линия, а подчинените им елементи – с прекъсната линия.

Положение, размери и обща характеристика на обекта.

73. Ръководейки се от развърнатия план главите на лоцията, съставителя съставя навигационното описание. Описанието на кой да е обект, независимо от неговите размери или значение се извършва винаги по една и съща схема:

а) положение;

б) обща характеристика;

в) описание на отделните детайли;

74. Започвайки описанието на обект следва с указание на това, къде той се намира. Положението на обекта трябва да бъде описано така, че мореплавателя да може лесно да го открие на местността и на картата.

При ориентиране на участък от брега се дава неговото общо направление и протяжност по това направление. Не следва да се описват извивания на бреговата черта, тъй като картата дава за това достатъчно нагледна представа. По тази причина не следва да се привежда описание на вида, обектите в план.

Носове, не големи острови, бухти, планини, скали, банки и т.п. по-добре да се ориентират по пеленг и разстояние относно току що описания географски пункт, положението на който е точно обозначено на картата. Ако опиваните обекти са разположени близко един до друг, желателно е да бъдат ориентирани към един и същи пункт.

При описание на големи бухти и заливи се дава положението и на двата входни носа.

Разстоянието между малките бухти следва да се отчита между средите на техните входове. Разстоянията между големите и широки бухти се измерват между най-близките носове на тези бухти. Ако разстоянието до не голяма бухта се определя от точков ориентир, например от нос, тогава отчета следва да се води от този ориентир до средата на входа на бухтата, а ако бухтата е голяма и широка, тогава до нейния най-близък нос.

При ориентиране на някакъв обект полезно е да се поместят указания, които могат да помогнат на мореплавателя да определи положението на обекта на местността.

При ориентирането на най-важните обекти е необходимо, освен указания за тяхното положение относно другите обекти, периодически да се привеждат координати. При това координатите следва да указват не по-рядко, отколкото един път на всеки 1-2 страници на книгата.

75. След указание на местоположението на обекта е необходимо да се привеждат сведения за неговите размери, които биха могли да помогнат на мореплавателя да опознае този обект на местността.

При описание на канал или фарватер следва да се укажат тяхната дължина и ширина. При описание на хидротехнически съоръжения се привеждат техните дължина, ширина и височина. Дължината и ширината на островите, полуостровите, заливите и бухтите да се привеждат в лоцията не следва, ако тези данни може лесно да се получат от морските карти.

76. След като обекта е ориентиран и е дадена представа за неговите размери, съставителя пристъпва към написването на неговата обща характеристика, в която трябва да се съдържат сведения характерни за целия обект. В общата характеристика не следва да се поместват сведения, които се отнасят само към един от детайлите на обекта, или също се привеждат списък за това, че после ще бъде описан под отделени заглавия.

Последователността на изложение на материала в общата характеристика на обектите се препоръчва в ст. 78-81 и 83. Отстъпления от предлаганата последователност могат да бъдат допускани в тези случаи, когато обема на сведенията за общата характеристика не са големи. Но във всички случаи сведенията в общата характеристика не трябва да бъдат разхвърлени; данните, характеризиращи някакъв елемент от описанието, трябва да бъдат поместен на едно място. Не следва, например, да се преминава от описанието на сушата към описание на морето, не завършвайки характеристиките на брега.

77. Сведенията в общите характеристики „шапките” на главите, под главите, разделите, под разделите и другите части на описанието не трябва да се повтарят. Изхождайки от тези общи характеристики под главите могат да се пропуснат (остават само заглавията на под главите); обезателно се съставят само общите характеристики на главите и разделите.

В тези случаи, когато се оказва не целесъобразно да се разбиват главите на под глави или под главите на раздели, следва да се премине от глави непосредствено към раздели или от под глави към под раздели.

Поместваните в общите характеристики сведения за забележими пунктове, дълбочини и грунд, средства от навигационно оборудване, забранени райони, за разделни движение на съдовете, подводни кабели, станции и сигнали, а също хидрометеорологически и други сведения могат да се отделят в заглавия. Целесъобразно е обединяването на едни или други сведения в под заглавия да се определя от важността им за мореплавателите и от обема на материала. При определяне на последователността на разположение на сведенията, отделяни с заглавия, следва да се ръководим от ст. 82.

Заглавията в общите характеристики на главите, под главите и разделите се отделят с курсив, в общите характеристики на под разделите – разредка.

78. При описание на участък от брега в общата характеристика се дава вида на този бряг от морето, привежда се кратка характеристика на условията за ориентиране и за ефективността от използване на радиолокация за контрол на местоположението на съда; причисляват се най-характерните и забележими пунктове и лесно опознати радиолокационни ориентири, които може да бъдат използвани за определяне на мястото на съда при плаване; привежда се характеристика на бреговата черта; дават се сведения за наличието на портове, гавани, котвени места и местата където съдовете могат да се укрият от щормовете, а също така за наличието около брега на острови и опасности; привежда се обща характеристика за разпределение на дълбочините и грунда; дава се оценка за влиянието на хидрометеорологичните елементи на условията за плаване и точност на счислението.

79. При описание на бухти в общата характеристика се причисляват обекти, по които могат да се опознае входа на бухтата, а също така забележими пунктове и радиолокационни ориентири, които могат да бъдат използвани при плаване в бухтата и на подхода към нея; указва се характера на брега в бухтата; причисляват се опасностите, съществуващи на подхода към бухтата и в самата бухта, привеждат се дълбочините и грунда; дава се характеристика на защитеността на бухтата от ветровете и вълнението и възможността да се използва за стоянка на съдовете на котва. В случай на необходимост и при наличие на данни се привеждат характеристиките на хидрометеорологичните елементи.

80. При описание на фарватери в общата характеристика се провеждат сведения за неговото назначение, за опасностите, които ограничават дадения фарватер, за дълбочините на фарватера и за неговата достъпност; дава се кратка характеристика на условията за ориентиране и ефективността от използване на радиолокацията за контрол на местоположението на съда при плаване по фарватера; указват се характерни забележими пунктове и лесно опознавани радиолокационни ориентири, които могат да бъдат използвани при плаване по фарватера; привеждат се правилата за плаване и сигнали; дават се сведения за лоцманско привеждане; привеждат се характеристики на хидрометеорологичните елементи, влияещи на условията на плаване по фарватера.

Указаните по-горе изисквания се разпространяват също на препоръчителните пътища, установени с метода за разделяне на движението на съдовете.

82. При описание на портовете в общата характеристика се указва положението на порта, неговото икономическо значение; привеждат се общи сведения за вместимостта и достъпността на гавана и рейдовете, за защитеността им от ветровете и вълнението; указва се общата дължина на кейовете; дават се границите на порта; причисляват се забележимите пунктове и радиолокационните ориентири; привеждат се характеристиките на хидрометеорологичните елементи, влияещи на условията на вход и стоянка в порта и на изход от него; дават се общи сведения за средствата за навигационно оборудване; указва се за наличието на подводни кабели и райони с особен режим на плаване; привеждат се сведения за лоцманско провеждане, реда за извикване на лоцман и за заплащането на техния труд; дава се характеристика за портовите средства и оборудване; указват се възможностите за ремонт и попълнение на съдовете със запаси; привеждат се сведения за митнически и санитарно карантинна служба; указва се възможността за унищожаване и определяне на девиацията и радио девиацията, определяне на маневрените елементи, провеждане на работи по размагнитване на съдовете; привеждат се данни за реда за получаване на навигационна информация в портовете; дават се сведения за сигналните станции и сигнали, използвани в портовете; поместват се данни за спасителната служба, за внос и износ, съобщения и връзки.

Ако в края на описанието на порта не се привеждат портовите правила или извадки от тях, тогава в общата характеристика трябва да бъде казано, че такива правила съществуват, и да е указано, къде могат да бъдат получени с пристигането в порта. В общите характеристики на националните портове, за които от щаба на флота са издадени специални правила за движение на съдовете в портовете и на рейдовете, се дават названия на тези правила, в лоциите тези правила не се поместват.

При описание на портовете за средствата и оборудването на порта се поместват данни за бреговите и плаващите технически средства, предназначени за товарна обработка и обслужване на съдовете. Към тях се отнасят сведенията за ледоразбивачи, буксири, лихтери, товарно разтоварни средства, складови помещения, общи сведения за оборудване на кейовете (пътища, тръбопроводи, енергоснабдяване и т.п.). Не следва при това да се дава характеристика на хидротехническите съоръжения, сведения за които ще бъдат поместени при описанието на детайлите за порта.

В сведенията за навигационната информация следва да се укаже за наличието в порта на служба за портова информация и кратко да се упоменава за техническите средства, с които тя разполага; необходимо е също да се каже за това, къде и каква навигационна информация могат да получат съдовете, стоящи в порта (къде могат да се запознаят с последните известия до мореплавателите, да получат прогноза за времето и т.н.)

В сведенията за съобщенията и връзките се привеждат данни за наличие на регулярни морски, сухопътни и въздушни съобщения с други портове, градове и населени пунктове, а също така данни за наличие на средства за връзка. Последните данни не се привеждат за крупни портове (градове), където наличието на обикновени средства за връзка се подразбира.

По долу се привежда списък и последователност на разположението на най-употребяваните заглавия в общата характеристика за порта.

Граници на порта.

Забележими пунктове. Дълбочина и грунд.

Хидрометеорологични сведения.

Ограждение.

Подводни кабели.

Райони, забранени за плаване или с установен режим на плаване.

Лоцманска служба.

Портови средства и оборудване.

Ремонт.

Снабдяване.

Митница.

Санитарно карантинна служба.

Определяне на девиацията и маневрените елементи.

Размагнитване на съдовете.

Навигационна информация.

Станции (сигнални, щормови сигнали и др.) и сигнали (за регулиране на движението на съдовете, щормови и др.).

Спасителна служба.

Внос и износ.

Съобщения и връзки.

Портови правила.

Предупреждения.

83. Хидрометеорологически сведения в общите характеристики на главите, под главите и отделни обекти (заливи, бухти, острови, портове, гавани и т.п.) се дават в същата последователност, в която те са изложени в хидрометеорологическия очерк в общия обзор, тоест в началото се дават метеорологическите елементи (ветрове, мъгли и пр.), след това хидрологичните елементи (приливи, течения и пр.) и накрая, сведения за ледовия режим.

Описанието на приливите се препоръчва да се води в такава последователност: сведения за характера на прилива, за величината на прилива или височината на пълна и малка вода.

84. Ако описвания район е много сложен, тогава в края на общата характеристика на обекта следва да се укаже редът за разположението на материала под заглавието „Последователност на описанието”.