„Добре е да заплашваш този, който се бои от заплахи.“

Емоциите придават цвят и плътност на живота ни. Оцветени от емоции, нещата придобиват стойност. Способността да чувстваме ни свързва с нещата, които ценим. Някои учени дори смятат, че емоциите стоят в основата на съзнанието. Колкото и да са важни, интензивни и приятни, обаче трябва да признаем, че емоциите могат да бъдат нож с две остриета: те носят наслада, радост и щастие, но разбира се, също така страх, тревожност, фрустрация и гняв. Емоциите са еволюирали, служейки на най-различни функции. Когато ги опознаем и разберем как действат, ще можем много по-добре да ги използваме за целите на самосъстраданието и за балансиране на съзнанието си.

Можем да разглеждаме емоциите като организирани в три основни системи. Нека първо си ги припомним, а след това ще обсъдим и начина, по който работят чрез нас. По-рано разграничихме следните системи:

• на заплахите и самозащитата;

• на желанията (импулсите) и търсенето на средства и ресурси;

• на успокояването и доволството.

Заплахи и самозащита. Ако балансът между тези три системи се наруши ние страдаме. Напълно е възможно в съвременното общество системата на заплахи и самозащита да стане свръх активна. Страхуваме се да не изгубим работата си, да не допускаме грешки в службата, да не бъдем критикувани или отблъснати, изпадаме в паника, че времето ни притиска. Постоянното напрежение води до състояние на стрес, тревожност и депресия. Често се подаваме на свръх амбициите си, искаме да се докажем и се стремим към удоволствия и лукс, успехи и постижения; става ни все по-трудно да релаксираме. Независимо дали го желаем, установяваме, че живота постепенно ни притиска, нямаме време да спрем и за миг. Когато системата на желанието и търсенето на средства и ресурси наруши общия баланс в съзнанието, можем да решим, че вече нямаме шансове за успех, да се почувстваме „прегорели“ и изтощени, победени, подтиснати – с една дума, да се предадем.

Ще разгледаме тези системи една по една, за да опознаем начина, по който те работят във и чрез нас, и да се научим как да ги балансираме по-добре в съзнанието си. Ще се фокусираме върху системата на заплахите и самозащитата, която е източник на голяма част от нашите неприятни, а често и трудни за справяне емоции.

Животът постоянно ни отправя заплахи. Нека да видим от къде произхожда системата на заплахи и самозащита и защо е от такова фундаментално значение за всички живи същества. От както са се зародили първите прости организми на Земята, от тогава съществуват и заплахите към живота. Дори една тъй благоприятстваща живота планета като нашата, борбата за живот е толкова трудна и рискована, че огромното мнозинство от видове, които някога са я населявали, днес вече са изчезнали.

Да вземем за пример неандерталците – вид, сходен на нас, хората. Те са живели в пещери, на семейни групи, грижели са се за децата, имали са своите планове за бъдещето. Но тях отдавна вече ги няма: оставили след себе си само кости и артефакти, свидетелстващи за живота и изпитанията им. Не е ясно защо са изчезнали. Възможно е да са били прогонени от нашествието на съвременните хора, прииждащи от юг, или просто да са се претопили в нашия вид. Може би от неандерталците идва генът, способстващ развитието на езика ни: не е изключено той да е еволюирал именно при тях, защото са били изключително съпричастни и склони към сътрудничество. Това е въпрос на бъдещи научни открития.

При всичките ни удобства от рода на централно отопление и големи хранителни супермаркети, трудно можем да си представим колко суров и застрашителен е бил живота тогава, а продължава да бъде такъв и до днес в много части на света.

Съществуват, разбира се, различни видове заплахи – хищници, липса на храна и питейна вода, болестотворни микроби, риск от физически травми, липса на подслон и убежище, загуба на приятели, враждебно отношение от други представители от същия вид. Животните (включително хората) са еволюирали, опознавайки и борейки се с тези заплахи, посредством защитни (отбранителни) стратегии. Някои от тези стратегии са свързани с основните функции на тялото – така например, козината и оперението, които защитават от студа, и хибернацията, която помага за запазването на енергията през зимата, са начини организмите да се предпазят от изпитанията на климата.

Имунната система е предназначена да регистрира и да се справя с бактериите и другите вредни микроорганизми, които могат да атакуват тялото. Храносмилателната система пък ни помага да изхвърляме вредните вещества.

Що се отнася до заплахите от сродните същества, хората са развили начини да разпознават истинските им чувства и намерения, да ги избягват или да възприемат подчинено поведение, ако изглеждат по-силни.

Тревожност. Човешкия мозък е източник на множество емоции и модели на мислене, създадени от еволюцията така, че да организират основната система за самозащита. Чувството за тревожност, породено от потенциална опасност, заедно с желанието да избягаме или да я избегнем, е фундаментална стратегия на самозащита.

Различните хора развиват тревожност по отношение на различни неща. Някои се боят от кучета, други от срещи с непознати, трети изпитват ужас да говорят пред публика. Много от нещата, които ни тревожат днес са представлявали заплаха за хората милиони години. Затова толкова лесно се плашим от паяци, но не и от едва наскоро изобретеното електричество, което е далеч по-опасно и е по-вероятно да ни убие.

С лекота развиваме страх от микроби и мръсотия. Но обърнете внимание, че в съвременната епоха страхът от паяци или от змии си е чист атавизъм, доколкото поне у нас, опасните видове са рядкост.

Ние не се раждаме с тези страхове, но изглежда, че генетичната ни чувствителност е диференцирана и определя специфичния начин, по който ще се отнасяме към съответните обекти и колко силен страх ще развием към тях. Понякога страхът ни връхлита дори само да сме свидетели как някой друг се страхува.

От около девет месечна възраст, когато започват да се движат самостоятелно, децата инстинктивно започват да се боят от непознати и това се усилва, ако наблюдават същото и у родителите си (децата попиват емоциите на тревожност на своите майка и баща в такива ситуации).