„Да видиш е лесно, да предвидиш – трудно.“

Указания по водене на формуляр на ръководство и съставяне на техническо задание.

13. На всяко ръководство за плаване в ЦКП на ВМФ се води формуляр. Формуляра се води от началото на съставяне на ново ръководство до снемане от снабдяване с последното негово издание.

14 Формуляра на ръководство трябва да съдържа:

а) общи данни за ръководството, неговите преиздавания, за издания на допълнения и приложения към него, за нивото на съвременност на сведенията;

б) техническо задание;

в) единен списък с материали (освен карти), подлежащи на използване при съставяне и пресъставяне на ръководство, при съставяне на допълнения и приложения към него;

г) лист за записи на въпроси, предложения, забележки и указания, свързани със съставянето, пресъставянето, редактирането и издаването на ръководството, а също така за съставяне и издаване на допълнения и приложения към него;

д) сравнителна таблица с указани времена, кога е била извършена работата, и лицата, отговорни за отделните етапи по съставянето, редактирането и подготовката към издаване (преиздаване), а също така за съставяне, редактиране и издаване на допълнения и приложения към ръководството.

15. Техническо задание (ТЗ) за съставяне на ръководство се разработва при първо негово издаване в ЦКП на ВМФ и се утвърждава от началника на Хидрографското управление на МО.

16. Техническото задание се разработва след щателно изучаване на изискванията, предявявани към съставянето на ръководството, и изследване на всички изходни материали. В техническото задание трябва да има:

а) пълното название на ръководството с указание за присвояването му на адмиралтейски номер и гриф на издаване;

б) границите на района, описван в даденото ръководство: указват се географските обекти, ограничаващи този район (проливи, носове, заливи и т.н.); дават се указания за стиковка на даденото ръководство със съседните и се указва генералното направление и последователност на описанието;

в) план на нарезката на ръководството по глави;

г) схема на описвания район; за лоция на схемата се показва нарезката на лоцията на главите, а в случай на необходимост на направление на описанието;

д) краткия анализ на основните и допълнителните източници (в това число и картографските), които трябва да бъдат използвани при съставяне на дадено ръководство се указват особеностите на използване на този или онзи източник в зависимост от неговата пълнота, достоверност и съвременност; дават се указания за степента на допустимите поправки по преиздаваното ръководство.;

е) изискванията към ръководството, не са предвидени в настоящите правила; в частност, указват се какви сведения от предвидените правила може да не бъдат включени в даденото ръководство и какви сведения е нужно да се включат в него допълнително; тук също (в необходими случаи) се указва за подготовката към изданието на приложенията към ръководството.

ж) указания по подбора и оформянето на илюстрации; привеждат се специални указания по оформянето и печата на многоцветните илюстрации, определя се вида на едноцветните илюстрации (тон и щриховка);

з) указания за реда на съгласуване на даденото ръководство с действащите карти и с другите ръководства за плаване;

и) указания за особеностите по съставяне на списъка с названията, подлежащи на транскрипция, а също така за реда на съгласуване с географските названия в съставяното ръководство с названията в другите ръководства и на морските карти;

к) указания по съставянето на справочния отдел; привежда се списък и обема на сведенията, помествани в справочния отдел;

л) указания по съставяне на алфавитния указател;

м) указания, по какви известия до мореплавателите, от коя дата и на какъв етап от работата с ръкописа трябва да се приведе на нивото на съвременност;

н) списък с материалите, които трябва да бъдат представени за редактиране;

о) указания за проверка на ръкописите по местността;

п) ориентировъчен обем на ръководството, включително илюстрациите.

17. При преиздаване на ръководство и издаване на допълнения към него в формуляра след записите на въпросите, предложенията и указанията, отнасящи се към предишното издание, в нова полоса се пише заданието към съставителите и редакторите. Заданието трябва да съдържа:

а) указания по организацията на работа;

б) нови изисквания към ръководството, по-рано не предвидени в техническото задание;

в) указания за степента на поправки на предишното издание при пресъставяне на ръководството;

г) указания за съставяне (коректура) на приложенията към ръководството;

д) номера на източника по списъка с отделяне на основните източници и указания на степента на използване на допълнителните източници;

е) анализ на картографските материали и указание по тяхното използване;

Заданието се подписва от началника на отдела и се утвърждава от заместника на ЦКП на ВМФ.

Общи методически указания.

18. При решаване на въпросите, свързани с реда на разположение на материалите и целесъобразността на поместването на едни или на други сведения в ръководството, съставителя (редактора) трябва да си се представя като в положение на мореплавател, който за първи път посещава тези места, и да построи описанието по такъв начин, щото мореплавателя да може лесно да намери интересуващите го сведения. Съдържанието на тези сведения трябва да осигурява безопасността на плаване на кораба.

19. Важно условие, осигуряването на достоверност и съвременност на поместените в ръководството данни, се явява правилността и пълнотата на използваните източници.

Изпълнението на указаното условие се достига с точна организация на сбора, отчета и анализа на източниците, правилното определяне на реда за тяхното използване, своевременната регистрация на източниците и резултатите от анализа в формуляра, а също така строгото спазване на настоящите правила (20-23).

20. За избягване на пропуск на сведения от източниците при съставяне на ръководства и на грешно изключване на полезни сведения при преиздаване и коректура на ръководства съставителя е задължен:

а) в процеса по съставяне на ръкописа се отбелязва в полето на източника (освен на главния), от къде е заимствано сведението; при подаване за редактиране всички тези записи трябва да бъдат пренесени в авторския оригинал на ръкописа;

б) с излизането на светло на ръководството се пренасят направените в полето на ръкописа отметки в коректурния екземпляр на книгата;

в) в определено място на формуляра на ръководството се правят отметки за използваните източници за съставянето или за коректурата на ръководството;

г) на използваните в качеството на източници на не печатни материали (технически отчети, навигационни донесения и др.) се указва, за какви ръководства, как и в какъв обем тези материали са използвани.

21. При откриване на не принципиални разминавания в сведенията за един и същ обект в различните източници съставителя във всеки отделен случай е длъжен да проанализира имащите материали и самостоятелно да вземе обосновано решение.

В случай на откриване на принципиални разминавания, които могат да повлияят на безопасността на мореплаването (положение на обекти, дълбочини на фарватер и т.н.), съставителя е длъжен да запише тези разминавания в формуляра на съставяното ръководство, да доложи за тях на водещия редактор и съвместно с него да вземат решение, което също се записва в формуляра.

Ако в процеса на съставяне или редактиране в източниците бъдат открити нови сведения, имащи важно навигационно значение, те трябва да бъдат незабавно обявени в известие до мореплавателите за корекция на действуващите ръководства за плаване.

22. Ако у съставителя възникват съмнения в достоверността на едни или други сведения, той е длъжен, помествайки тези сведения в описанието, позовавайки се на източниците, от които те са заимствани. Сведенията, включвани в ръководството за плаване на основание на информация, получена от организации (параходство, агентства, риболовен флот и др.) и отделни длъжностни лица (капитани, щурмани), подлежат на щателна проверка и съпоставяне с официалните източници. Към сведенията, не подаващи се на проверка, следва да се отнасят критично и при поместването им в ръководството се указва, че те се основават на донесения.

При преиздаване на ръководства за плаване или при издаване на допълнения към тях всички съмнителни данни, поместени в действащите ръководства, трябва да бъдат проверени по нови материали с изключение на недостоверните сведения.

В ръководствата на националните води се забранява да се поместват остарели или недостоверни сведения. При наличие в източниците на недостоверни сведения съставителя е длъжен да доложи за тях на висшестоящия началник за изискване от съответните организации или от хидрографска служба на флота представяне на изчерпателна информация.

23. Всички сведения, поместени в съставяното ръководство, трябва да бъдат съгласувани с други действащи национални ръководства за плаване и карти.

Ако в процеса на съставяне на ръководства за плаване бъдат открити принципиални разминавания с действащи национални ръководства за плаване или с морски карти, съставителя е длъжен да запише същността на разминаване в журнал за отчет на разминаванията между картите и ръководствата за плаване и своевременно да доложи за тях на непосредствения си началник за взетите мерки.

Към момента на подаване на ръкописа към издаване по всички открити грешки и разминавания трябва да бъдат взети решения.

24. Ръководството по своята композиция трябва да представлява органично цяло. Съдържанието на заглавието трябва да съответства на текста, а описанието на всяка част трябва да бъде логическо продължение на предидущата част. Изложения в ръководството материал трябва да бъде разположен така, че да е удобно да се ползва, а самите сведения да се възприемат лесно; от съставителя се изисква да не обединява механически данните под едно или друго заглавие или да не преписва от чуждестранни източници, а стройно да излага сведенията с критичен анализ към използвания материал и за щателната му преработка в съответствие с назначените ръководства и изискванията на дадените правила.

25. Названията на обектите в ръководствата за плаване се привеждат заедно с техните номенклатурни термини. Ако номенклатурните термини стоят пред географските названия, тогава се склоняват само номенклатурните термини. Ако номенклатурните термини стоят след собствени географски названия, явяващи се по форма прилагателни, например Татарски пролив, Сахалински залив и т.н. тогава се склоняват и номенклатурните термини и собствените названия на обектите , например в северната част на Сахалинския залив и т.н.

26. Номенклатурните термини упоменати в ръководствата за плаване на обектите определя съставителя. При това той е длъжен да се ръководи от пособието „Морска навигационно хидрографска терминология”, а също така от действащите национални лоции и национални навигационни карти. Възникващите във връзка с определяне на номенклатурните термини спорните въпроси се разрешават от водещия редактор и висше стоящия началник.

При определяне на номенклатурните термини следва да се отчита, че всяко тяхно изменение в кое да е ръководство за плаване трябва да бъде достатъчно обосновано, тъй като това води към необходимост от изменение на тези термини и в другите ръководства за плаване и на морските карти. Поради това е необходимо изправянето на номенклатурните термини да се извършва, като правило, при преиздаването на ръководствата, имащи най-продължителен срок на служба. Например, изправянето на номенклатурните термини на средствата за навигационно оборудване следва да не се прави при преиздаването на описанието на огньовете, а при преиздаването на лоцията.

27. За съгласуването на географските названия, поместени в различните ръководства и на морските карти, а също така за поддържане на названията на нивото на съвременност съставителя трябва да помни, че:

а) при преиздаване и издаване на нови ръководства за плаване и на морски карти названията се заимстват от действащата лоция;

б) названия, отсъстващи в действащите лоции се заимстват от други източници и се включват в списъка за транскрипция по установената форма;

в) при преиздаване на лоцията транскрипцията на названията се сверяват по текста (алфавитния указател) на преиздаваната лоция;

г) всички названия на географските обекти, номенклатурните термини които са били в процеса на съставяне на ръководството изменени, трябва да бъдат включени в списъка за транскрипция;

д) ако бъде открито, че транскрибираното название принципиално се различава от названието на обекта на действащите морски карти или в други ръководства за плаване (описание на огньове и знаци, описанията на радиотехническите средства от навигационното оборудване), то названието от картите и от другите ръководства за плаване се изписва в полето на ръкописа за по нататъшно използване на названието при съставянето на алфавитния указател на лоцията.

е) ако в процеса на съставяне на лоцията са станали преименувания на географските обекти и това е отразено в лоцията, тогава с издаването й старите названия в другите действащи ръководства трябва да бъдат поправени.

28. В процеса на съставяне и издаване съставителят привежда ръководството на нивото на съвременността, като правило, четири пъти: след съставяне на ръкописа, след редактиране, преди да бъде изпратено за набор и в първа коректура.

За привеждане на ръководството на нивото на съвременността се използват известията до мореплавателите и навигационните донесения.

Ако по време на втората коректура бъде установено, че внесените коректури, обявени в известия до мореплавателите след първата коректура, не превишават установената норма за авторско право, то ръководството трябва да бъде приведено от редактора на нивото на съвременността за пети път. Ако обема на поправките може да превиши нормите, то корекции се внасят само в случай, когато се касае за безопасността на корабоплаването, и само с разрешението на висшестоящия началник, записан във формуляра.

29. Положението на обект в ръководството за плаване се указва в географски координати или по пеленг и разстояние относно точно обозначен на картата и описан в лоцията естествен географски пункт.

Географските координати в ръководствата за плаване се дават с точност 1´. В отделни случаи координатите на обектите могат да се указват и с по-голяма точност, но във всеки случай тя не трябва да превишава графическата точност на картите, имащи гриф, еднакъв с грифа с издаваното ръководство.

30. Направленията в ръководствата за плаване се дават в градуси или румбове. В градуси се изразяват курс, пеленг, сектор на осветяване, направление на створ и направление към обект, чийто положение изисква точно определяне. В румбове се дават относителното разположение на обектите, направлението на вятъра, течение, вълнение, и т.н.; при наличие на точни данни направленията на теченията могат да се дават и в градуси.

Главните и четвъртините на ромбове могат да бъдат изразявани и с думи (север, югозапад и т.н.) или да бъдат изписани с латински букви (N, SW и т.н.). Три буквеното обозначение на румба е само с латински букви (NNO, OSO, WNW и т.н.). Румб в качеството на прилагателно следва да не се обозначава с латински букви, а с думи, например: североизточен бряг, югозападен вятър, северен буй, западна веха, а не NO бряг, SW вятър, N буй, W веха и т.н.

За указване на сектор по хоризонта, разположен между главните румбове, може да се използват термини „четвърт” (северозападна четвърт, североизточна четвърт и т.н.).

31. Ако в текста се извеждат цифри (числа) със знака за градус, тогава знака за градус се поставя след цялото число.

При указване на направление на створ и сектор на осветеност знака за градус се поставя след цялото число.

Направлението на створ се указва с точност до 0,1º.

При указание за предела на температурата знака за градус се поставя само един път 5-8º. При указване на предела между положителна и отрицателна величина е необходимо да се поставя знака плюс (+) и (-), например: температурата се изменя от -18 до +20ºС.

При привеждане на част от градуса, израз с прости дроби 1/4º, в десетични 0,2º.

Разстояния (размери) проводими в ръководствата за плаване, се изразяват в мили, а ако те са по-малки от 1 миля, тогава в кабелти. Разстояния по-малки от 1 кбт се изразява в десети от кабелта или в метри.

Разстоянията, отчитани в сушата зад пределите на морските карти се привеждат в километри.

Разстоянията не се дават с думи, а с цифри, например: 1,5 мили, 2 кбт, 50 м, в 6-8 кбт и т.н.

Височините и дълбочините се изразяват в метри и не се пишат словом, а с цифри. Височините и дълбочините се снемат от карти с най-крупния мащаб, а при отсъствието им на карта се вземат от други източници.

Височините и дълбочините снети от национални карти се поместват в ръководствата за плаване без изменение.

Дълбочини по-малки от 20 м, снети от чуждестранни карти, на които отметките на дълбочините са изразени в метри, се дават в националните ръководства за плаване със същата точност, с която те са дадени на чуждестранните карти. Дълбочините от 20 до 50 м се закръглят до половин метър, при това 0,1; 0,2; 0,3 и 0,9 се окръгляват до близкия цял метър, а 0,4; 0,6; 0,7 и 0,8 – до половиния метър. Дълбочини по-големи от 50 м се окръгляват до целия метър, при това 0,1; 0,2; 0,3; 0,4 и 0,5 се отхвърлят, а 0,6; 0,7; 0,8 и 0,9 се окръгляват до целия метър.

Височините и дълбочините, снети от чуждестранни карти, на които те са изразени в футове и сажени, в националните ръководства за плаване се дават в метри. Привеждането от футове и сажени в метри се извършва по таблици, използвани за съставянето на карти, с точност, дадена в тези таблици.

Приближените значения на височините и дълбочините след привеждане от футове и сажени в метри се окръгляват с целесъобразност за всеки отделен случай на точност.

33. Названията на флаговете на Международния свод на сигнали (МСС-1965) и сигналите, подавани с тяхна помощ, в ръководствата и пособията за плаване се пишат с латински букви (без кавички). Наред с латинските букви в скобки се пише националното произношение на тези флагове по фонетична таблица на МСС. Значението на сигналите се привежда само в този случай, ако те са местни и не съответстват на МСС-1965.

При описание на местните сигнали, подавани с флагове, които по рисунка се отличава от флаговете на МСС, дава се изображение или кратко описание на вида на флага.

За избягване на възможни грешки в буквеното обозначение на сигналите от 1931 г. в ръководствата и пособията за плаване не се възпроизвеждат, а се указват само общото смислово значение на тези сигнали (например, в този случай на сигналната мачта се вдига сигнал по МСС, предупреждаващ за опасност.).

Примери за описание на сигналите са включени в приложение 43; фонетичната таблица е приведена в приложение 45.