„Който от малкото е недоволен, за голямото е недостоен.“

Общи положения.

1. Издаваните от Главно управление по навигация и океанография на МО лоции и допълнения към тях, описания на радио техническите средства за навигационно оборудване, разписанията за радиопредавания на навигационни и хидрометеорологически съобщения за мореплавателите се явяват официални ръководства за плаване. Указаните ръководства за плаване трябва да съдържат сведения от навигационно хидрографски, хидрометеорологически и справочен характер, необходими за осигуряване на безопасността на корабоплаване.

На всяко ръководство за плаване се присвоява адмиралтейски номер в съответствие със специално установена система за адмиралтейски номера на ръководствата и пособията за плаване.

2. Ръководствата за плаване трябва да отговарят на следните изисквания:

а) съдържанието им трябва да бъде на високо научно ниво и да съответства на нормите, определени в положенията за опазване на военната и държавна тайна;

б) поместваните в тях сведения трябва да бъдат достоверни, съвременни и заимствани с, от официални източници по въпросите за мореплаване или от други достатъчно авторитетни източници;

в) в тях трябва да се съдържат само тези сведения, които са необходими за мореплаването;

г) поместваните в тях данни трябва да бъдат съгласувани с данните от другите действащи и съставяни ръководства за плаване и с морските карти;

д) последователността на описанията в тях трябва да съответстват на генералните направления, указани от настоящите правила;

е) те трябва да бъдат написани на добър литературен език, изключващ сложните обрати на речта и не допускащи двойствено тълкование; сведенията в тях трябва да бъдат конкретни и обосновани; използването на думи и изрази, не свойствени за морската терминология, не се допуска;

ж) те трябва да бъдат полиграфически добре оформени и удобни за ползване.

3. Ръководствата за плаване както на националните, така и на чуждестранните води се съставят, редактират се и преминават през издателска подготовка в Централното картографско производство на ВМФ (ЦКП ВМФ). В отделни случаи съставянето, редактирането и издаването на ръководствата за плаване могат да бъдат възложени на картографско издателско подразделение на хидрографска служба на флота.

4. Ръкописите на лоцията на националните води преди издаване се проверяват на местността (оплават се). Проверката чрез плаване (оплаване) се организира от хидрографска служба на флота. В случай на необходимост за участие в оплаването се взема представител на ЦКП на ВМФ.

5. Материалите за съставянето на ръководства за плаване на националните води се представят в ЦКП на ВМФ от хидрографска служба на флота. При това материалите за лоция се представят във вид на допълнение към действащата лоция, а материалите за описание на „Огньове и знаци” и за „Радиотехнически средства, навигационно оборудване” във вид на коректурни екземпляри към тези издания.

6. Названието на географските обекти и средствата за навигационно оборудване, помествани в ръководствата за плаване се дават за транскрипция в Хидрографското управление на МО. Названията на средствата за навигационно оборудване във националните води се установяват от хидрографска служба на флота.

7. Във всяко ръководство за плаване се указва номера и датата на последното издание на известието до мореплавателите на Хидрографското управление на МО и хидрографската служба на флота, по което даденото ръководство е приведено към съвременно ниво. По нататъшното поддържане на ръководството на нивото на съвременността се извършва по известия до мореплавателите. Поддържането на нивото на съвременността лоциите и разписанията за радиопредавания се извършва, освен това, по допълнения към тях. Като изключение, допълнения могат да бъдат издавани и към други ръководства за плаване.

За облекчаване на коректурата на ръководствата по известия до мореплавателите се издават сводни коректури.

8. При създаването на ръководства за плаване (сбор на материали, съставяне и издаване на ръководства), а също при работа по поддръжката им на нивото на съвременността, освен дадените правила е необходимо да се използват:

а) пособие „Морска навигационно хидрографска терминология”;

б) пособие Граници на океаните и моретата”;

в) указание на началника на Хидрографско управление на МО, техническите указани и разпореждания на началника на ЦКП на ВМФ и на неговия заместник по въпросите на технологията за създаването на ръководства и пособия за плавания, тяхната коректура, оплаването, транскрипцията на географските названия и т.н.;

г) пособие „Условни знаци, съкращения и образци за оформяме на морски карти и карти на вътрешните водни пътища”. ;

д) Правила за Хидрографска служба № 21. Коректура по местността на навигационните карти и ръководства за плаване.;

е) Методологически указания по сбора на сведения за коректура на навигационните карти и ръководства за плаване.;

ж) Правила за коректура на морските карти и ръководства за плаване в бреговите коректорски подразделения.

9. При съставянето на ръководства за плаване се използват следните източници

а) националните ръководства и пособия за плаване и допълнения към тях;

б) материали събрани от подразделенията на Хидрографска служба на ВМФ по време на извършване систематически и попътни хидрографски работи и при коректура на ръководствата за плаване и картите по местността;

в) материали от попътни хидрографски и океанографски работи, изпълнени от експедиционните кораби на други ведомства;

г) чуждестранни ръководства и пособия за плаване и допълнения към тях;

д) циркуляри по параходство, навигационни донесения на корабоводители;

е) националните морски карти; ако на описвания район има по-съвременни и по-подробни чуждестранни карти, те също се използват в качеството на източник за съставянето на ръководства;

ж) национални и чуждестранни известия до мореплавателите (в това число първо издание на чуждестранните известия);

з) хидрометеорологически атласи и карти;

и) официални издания със справочен характер, закони, инструкции, положения, а също правила, регулиращи мореплаването в описвания район, и информационни издания (например, реферати).

Освен причислените по-горе източници се използват: физикогеографски описания, политико икономически обзори, научни трудове в областта на географията и океанографията, хидрометеорологически пособия и др. Тези материали се използват основно за уточнение на данните, поместени в основните източници, и в отделни случаи за попълване на съставяното ръководство с допълнителни сведения със справочен характер и за илюстрации.

Списък с основни материали, използвани при съставяне на ръководствата за плаване се помества на края на книгата, преди фамилиите на съставителите и редакторите (приложение 40).

10. При съставяне на ръководства за плаване на национални води за основни източници се приемат националните описателни материали, а при съставяне на ръководства на чуждестранни води – национални и чуждестранни описателни материали, съдържащи най-достоверни данни. При това на първо място се използват материалите на тази страна, на водите на която се съставя даденото ръководство, а при отсъствие на такива – материали на друга страна, съдържащи най-достоверни сведения.

11. Подбраните материали щателно се анализират; особено внимание се отделя при това на съвременността, пълнотата и достоверността на данните от този или онзи източник.

При анализа на материалите, събрани от подразделенията на хидрографска служба и експедиционните кораби на други ведомства е необходимо да се ръководим от данните в техническите отчети и заключения за качеството на тези материали, направени при тяхното приемане.

При подбора на чуждестранните материали е необходимо на основата на сравняването им с действащите национални ръководства за плаване и с други източници да се установи степента на доверие към тях и да се изясни, в какъв обем дадените материали могат да бъдат използвани при съставянето и преиздаването на националните ръководства за плаване.

12. Ръководствата за плаване при преиздаване с коренно преправяне и претоварване, като правило, не се подлагат. Коренното преправяне (цялото ръководство или на отделни негови глави или част от него) се допуска само в особени случаи (например, при изменение на генералното направление на описание, обновяване на материали на повече от 25% и т.н); за необходимост от такова преправяне се дават специални указания в задание за преиздаване на ръководства.