:Само чудото няма край.“

От всичко изложено до сега за Сглобките (егрегорите) редно е да се постави въпроса за истинността на тези или онези религиозни учения, вярвания и култове, получени някога от някого откровения и получаваните от някой и в наше време. Има достатъчно голям брой хора, които действително притежават определени свръх способности. Тях сега някои ги наричат „екстрасенси“, някои „ясновидци“ и т.н. Има даже и такива хора „ясно миришещи“, у които обонянието е развито толкова силно, че те по миризмата разбират приближаването на конкретен човек от десетки метри.

Преди държавния преврат през 1991 година практически всички такива хора се намираха под покровителството и наглеждането на специалните службите. Кой е работил за ГРУ (Главното Разузнавателно Управление), кой за МВР, кой за контра разузнаването, така или иначе специалните службите използваха техните екстрасенски способности на „ясновидство“, четене на мисли от разстояние, хипноза, „предвиждане“ (т.е. способности да проникват в матрицата на възможните състояния) и способността да правят и така наречените „чудеса“.

В качеството на пример може да се даде известния на мнозина Данаил Андреев и неговата работа „Розата на света“. ГРУ, виждайки способността на Д. Андреев да „добива“ непонятно от къде за тях много интересна информация, постъпиха пределно просто и сурово за онези „времена и нрави“. Д. Андреев го „уединиха“ в единична килия за „сваляне“ на информация, създавайки условия, никой да не му пречи, дадоха му хартия, писалка, мастило и непрекъснато го наблюдаваха, изучаваха „добитата“ от него информация. След няколко години „наблюдения и изучаване“, го пуснаха. Какво са разбрали при това специалистите от ГРУ – остава неизвестно. Съдейки по „общия ход на нещата“ не разбраха проявите на сглобките в природата.

След преврата всички спецслужби започнаха да се разпадат все едно „от само себе си“ и вече “не им беше до ясновидци”. Затова „вълшебниците“ останаха без покровителство и без наглеждане, а значи и без средства за съществуване. А някои, които също бяха известни, останаха и без Родина. На тях им се наложи да заработват насъщния хляб. А с какво те можеха да заработват в страна, където всичко се разпадаше все едно „от само себе си“, и досега те няма къде да работят. Именно това и стана причина за тяхното „масово появяване сред народа“.

Та така, при общуването с такива хора много от тях разкриваха КАК към тях идва информация Свише. Един направо чувал глас и той запомнял, какво му е казано. Друг му се давала команда да седне на масата и да пише, след което човека пишел, нищо не разбирайки от това, което пише (тоест писала неговата ръка). И едва след това, когато писането свършвало и човекът започвал да чете каквото е написал, той разбирал съдържанието (и то не винаги).

На някои пък ни в клин ни в ръкав му се представяли определени сюжети, които после се потвърждавали (земетресения, самолетни катастрофи и т.н.). На някои пък тези сюжети се давали само в сънищата. Подписите на изпращачите на такива послания към екстрасенсите били различни (Евелин, Никодим и т.н.).

Но за нас сега не това е важно. Важно е как са оценявали самите „ясновидци“ появата на тези послания и техните автори. Практически всички (с много малки изключения) смятали, че те получават тази информация от истинския Бог. О, ако всички тези „ясновидци“ бяха „ясно различаващи“! Тогава щяха да са безценни!

Някои от тях, запознавайки се с концепцията за обществена безопасност (КОБ), искаха мнение за тази или онази информация, получена от тях по „канала“, който е „бил даден Свише“ (така си мислеха те). А към КОБ тях ги привлече това, че в нея е много сериозно отношението към тези свръх способности, на тези хора.

Всъщност значителен импулс в разпространяването на КОБ се появи след като през 1995 година през април месец КОБ беше доведена до знанието на заместник началника на службата за безопасност на президента на Русия генерал-майор Георги Рогозин, който се занимаваше с всички „ясновидци“ и „екстрасенси“.

Именно това обстоятелство го привлече да разгледа и други основни положения в КОБ, а не само това, което бе свързано с „чудесата“ и „вълшебниците“. И не без участието на СБП се удаде възможност да се проведат парламентарни изслушвания в палламента на Русия, на които КОБ беше одобрена и препоръчана за внедряване.

Та ето така, незнанието и неразбирането на природата на сглобките, незнанието на основите на общественото управление и процесите, произходящи в Мирозданието на основата на триединството „материя-информация-мяра“, незнанието и неразбирането на глобалната политика, и още повече глобалния мироглед, което у болшинството от тези „особени“ хора в най-добрия случай е „егоцентрично“, макар и мозаично, всичко това доведе „ясновидците“ и „екстрасенсите“ към много сериозни грешки при оценката им на обществените процеси.

И ако в решението на задачите по някакъв частен случай тяхната оценка и препоръки е достатъчно успешно, колкото по-мащабни и по-глобални процеси се обсъждат с тях, толкова по-често те допускат грешки в оценката си на тези процеси. Макар че, трябва да се каже, амбициите на много от тях са неимоверни.

Такава ситуация с ясновидеца тежи от дълбока древност, от библейските времена. Колкото и да е странно, доказателства можете да намерите в самата Библия, ако я четете замисляйки се и анализирайки прочетеното. Ще приведем още един пример.

Два Бога в една Библия или Разпятие на Исус Христос не е имало. „Ама разбира се, че не е било, – Отговаря с хриплив глас спътника, – Така ти се е сторило“. (М. А. Булгаков „Маистора и Маргарита“)

От М.А. Булгаков до Умберто Еко.

Умберто Еко, изявен италиански писател, автор на известните в елитарните кръгове произведения „Името на розата“ и „Махалото на Фуко“, професор от Болонския университет, знаменит със своите работи в медиевистиката, историята на културата и семиотиката, в началото на 1996 година в интервю за руската „Общая Газета“ изказа скандалната мисъл: „Библията – това е хиперинформация, създавана 2000 години, и само луд може да я чете от начало до край“. Оказва се, че по западната статистика 17% от хората, прочитащи Библията от начало до край, полудяват.

Умберто Еко е прав. Работата е в това, че при внимателно и замисляйки се прочитане на Библията съзнанието на човека встъпва в противоречие с подсъзнанието. В една част на Библията той чете откровение, дадено от Бог: „Не убивай!“ А в друга част на същата тази Библия той намира: „Господ, Бог твой, върви пред теб, като огън поглъщащ, той ще изтребва тези (има се предвид други народи) и ще ги полага пред тебе…“, или „Когато Господ, Бога твой, изтребе народите, чиято Земя дава Господ Бог твой…“ (Второзаконие). И такива подобни примери в Библията са множество.

Надолу се дават цитати от Библията от два пророка: Соломон и Исаия. За читателя, незапознат с Библията и нейните сюжети, много кратко ще поясним съществото на въпроса за пророчествата. В тези далечни „библейски времена“ хората живеели бедно и трудно. Но всички искали да живеят щастливо… И всички чакали месия (чудотворец), който ще им направи живота щастлив. И пророците пророкували кога ще дойде той, какъв ще бъде, какво ще направи за това всички да са щастливи. Соломон и Исаия били едни от първите такива пророци – първо Соломон, а Исаия дошъл веднага след него. Прочетете ключовите извадки от тези две пророчества. Замислете се и ги сравнете.