„Не на всички е дадено да бъдат първи.“

Тук следва да се разкаже и за „егрегориалните, тоест за войните между общностите “. Окултистите говорят за това, като за борба между „силите на доброто“ и „силите на злото“ в „фин план“. Какво означава това от позиция на разгледаното по-горе? Егрегорите – това са колебателни системи. И тези колебания се намират в целия спектър честоти много близко едно до друго. По тази причина те неизбежно някак си влияят един друг. Представете си гладката повърхност на езеро. Отначало в езерото хвърлят един камък и от него започват в кръгове да се разливат вълни. После на някакво разстояние хвърлят втори камък, от който също започват да се разливат в кръгове вълни. Вълните от двата камъка вървят една срещу друга. Ако единият камък е бил по-голям от другия, то вълните от тях ще са различни, а не еднакви. Тези вълни ще се потушават една друга. И ако едните вълни са доста по-големи от другите, то малките вълни въобще няма да се виждат. Нещо подобно става и с противоположните егрегори.

Ето ви ролята и значението на знанието за егрегорите, за маговете и за вещиците! А за нас тези знания столетия и даже хилядолетия са били тайна.

И, обърнете внимание, досега официалната наука на целия свят (а да не говорим за нашата отечествена) мълчи за това. Не е ли удивително? Въобще не е удивително. Цялата наука (както всички други основни сфери от живота на хората) са подчинени на световната мафия глобализатори. „Научният свят“ – това е един вид мафия, масонска система със своята стройна система на посвещение: „младши научен сътрудник“, „старши научен сътрудник“, „кандидат на науките“, „доктор на науките“, „доцент“, „професор“, „член-кореспондент“, „академик“, „заслужен“, „почетен“ … Само че, тази система на посвещение не е тайна, а открита. В тази система има свои „правила на поведение“, за които не се говори на глас, но които всички знаят. Ето, например, едно от тези правила: „Не излизай против научните авторитети“. А ако някой „излиза“, то се дава команда, и „такъв смелчага“ започват да го „клеветят“ (при това „своите“) и да го „заклеват“ много често до смърт. (принципа „Разделяй и владей!“ – умейте да виждате навсякъде).

Всъщност подобна система на посвещение съществува и в църквата, в това число и в Православната. Първо, цялото църковно „братство“ (подобно е на „братвеж“, не е ли така?) се дели на „черни“ и „бели“. „Черните“ – това са тези, които са поели обет (дали са клетва) за безбрачие и целибат (да нямат полови отношения с жени). Те могат да се придвижват „по служба“ включително до „патриарх“. „Белите“ – това са тези, които имат жени. Te стигат най-много до настоятел на някаква църквичка на провинциален град или на село. А черните братя могат да се издигат по служебната стълбица. При тях всичко е като в армията. Има длъжности и звания: монах, йеромонах, архимандрит, епископ, архиепископ, митрополит, патриарх. И имат свой „устав“. И смей да го нарушиш! А ако си го нарушил – има своя система за наказания. И цялата тази система на отношения вътре в църквата (правила, алгоритъм на поведение на „свещенослужителите“) се намира в съответстващия егрегор, който „пасе“ църковните иерарси. А те, на свой ред, „пасат“ своите „овци“ – своето паство. Но „овцете“ си имат вече друг егрегор – за пасящи, за „непосветени“.

Сега на читателите се предлага сами да поразмислят над „военните егрегори“, „чиновническите егрегори“, „егрегорите на учените в научния свят“, „егрегорите в отраслите на промишлеността“, „егрегорите на образователната система“, „егрегорите на отделните села и градове“ (например, егрегора на столицата) и т.н. И да не забравяме, че всички тези ги „покрива“ един мощен библейски егрегор.

Тук може да се постави точка и в окончателното разбиране затова какво представлява сам по себе си глобалния предиктор (ГП), за който ставаше дума по-рано.

В училище са ни учили, че древен Египет е управляван от фараоните. Наистина ли е така? Реални управници на древен Египет са били висшите йераси (върховната каста) на древно египетското жречество. Те са били 22 човека, наричани „йерофанти“.“Йерофант“ в превод означава „четящ съдбата, предсказващ бъдещето“. Те са владеели тайни (херметични) знания, които са им позволявали да манипулират съзнанието не само на неграмотните роби, но и „да въртят на пръст“ даже фараоните. Това прекрасно е показал Болеслав Прус в своя роман „Фараон“.

За надеждност на пазене в тайна на знанията тези 22 йерофанта били разделени на два отбора по 11 човека всеки. Та нали по това време войните са били често явление и по време на война е можело да бъдат физически унищожени. И ако всички жреци са били на едно място, то е имало голяма вероятност, че всички тях заедно е можело да бъдат случайно унищожени, след което знанията са щели да бъдат загубени. А така, в случай на нападение, загивала само едната половина и можело за сметка на другата половина отново да се създаде отбор от 11 човека, включвайки нови членове. Тоест жреците са осъществявали саморезервиране на носителите на тайната (херметична) информация. Затова в Египет е имало и две столици: Мемфис и Тива, едната е на север в Египет, другата на юг. В тях се намирали двете команди жреци.

Когато отделните носители на тайната информация от върховната каста остарявали и умирали, то тяхното място заемали подготвените наследници от млади жреци. Така кастата на жреците възпроизвеждала сама себе си. Ако имало угасване на наследствеността, то във висшата каста се вземали най-надарените и специално от детството подготвени хора от низшите съсловия. Така се осъществявал процеса на запазване и поддръжка на висшата каста жреци в продължение на столетия. От гледна точка на разглежданите сега егрегори очевидно е станало следното:

1. Или древно египетското жречество е съумяло само да породи (да получи свише) знания от глобална значимост, след което е вървял процеса на тяхното осмисляне, нарастване, развитие, усъвършенстване, неизбежно съпровождащи се от формирането на съответстващия егрегор.

2. Или (което по-вероятно е станало) те са били включени към съхранил се в някакъв вид егрегор на висша каста жреци от предишната изчезнала цивилизация – от Атлантида, след което също така е вървял процеса на осмисляне и развитие на знанията, също така съпровождайки се от поддържане и усъвършенстване на егрегора, останал на древно египетските жреци в наследство.

Но важно е да се разбере, че тези нови „млади“ жреци, когато те са се включвали във висшата каста и са минавали обреда на посвещение, то те неизбежно са се включвали към този егрегор с всички произтичащи за тях последствия.

Така в живота на обществото това явление, което реално съществува и което мнозина назовават „световно правителство“, „световно задкулисие“, „сили на Запада“, глобален предиктор (ГП), включва не са само (и на първо място не толкова) хора, колкото егрегор, носещ в себе си знания от глобално ниво на значимост. Ще наречем този егрегор на глобализаторите – „ЕГ“. И така, още веднъж. Глобалният предиктор е:

1. – както комплекс знания от глобално равнище на значимост, комплекс алгоритми за управление на социалните процеси, намиращи се на полеви носител – егрегора (ЕГ),

2. – така и определена група хора, включена към този егрегор, която осъществява управление на обществените процеси на глобално ниво на значимост (т.е. управлението на страни и народи), използвайки за такова управление без структурния способ, с който се запознахме по-рано.

Тоест на първо място – егрегор, а конкретни хора – на второ място. Това е много важно да се разбере. А спомняйки си за „водачеството“, ще стане ясно, че тези хора са неволници на този егрегор! С всички произтичащи последствия. Ето ви неговата тайна. Ето в какво се проявява силата и мощта на библейската концептуална власт.