„Днешният ден е ученик на вчерашния.“

Създаване на Света в Звездния храм? Някои историци смятат, че Създаването на света трябва да се разбира като сключване на мир в голямата битка на два народа. Великата раса (славяно-арианци) победила Великия дракон (китайски или аримами).

Друго мнение – в тази година се наблюдавал необичаен феномен на звездите, който бил наречен Създаване на света. Поради това, че буквите са били изменени в руската азбука, думата „мир“ започва да се разбира само като последица от победата, а преди това думата „мир“ е имала различно значение – „устройство“, „ред“.

През 5508 г. до нашата ера на звездното небе се наблюдавал уникален астрономически феномен.

Тя се заключава в това, че центърът на еклиптиката, оста на въртене на Земята и най-ярката звезда на северното полукълбо Арктур били наредени на една линия.

Създаване на света, 13 век

Мозайка „Създаване на света“, 12 век, катедрала Монреале

Звездна карта от 5508 г. пр. Н. Е

По този начин, според академик Тюняев, астрономическото събитие станало отправна точка на славянския календар. След това познанията по астрономия постепенно се губят. Свещениците, които познавали астрономията, били унищожавани от чужденци, а знанията били изкривени и предадени вече по религиозен начин или като митове.

Освен това, самата дата от Създаването на света 5508 г. до нашата ера е взета от историците въз основа на „византийската“ версия на лето изчислението. Но все пак имало и други варианти: еврейски, юдейски, александрийски, според Теофил, според Августин и много други. Има доста летописи, които са достигнали до нас и всички те сочат към различни години на Създаването на света.

Руски народен календар. Каква била ситуацията с лето изчислението в не толкова далечното минало – в нашата ера? Започвайки с кръщението през 10 век според познатия ни григориански календар?

В Русия календарът се наричал с думата на месеца. Това е аграрен или народен календар. Заедно с него съществували и били използвани църковните и гражданските. И трите календара били по някакъв начин сходни, но в някои отношения много различни. Поради това доста често възниквало объркване. В народния календар са посочени събития, свързани с живота на селяните – когато извършват едни или други работи. Това е своеобразна енциклопедия на народния живот – дневник за ежедневието и празниците, обичаите и културата от онова време.

След приемането на християнството много популярни празници били забранени от църквата като езически. Хората не можели така лесно да изоставят своите обичаи и ритуали, така че църквата умело заменила имената на празниците, светците били преименувани и тълкуването било променено на християнско.

По времето на кръщението в Рус бил въведен юлианският календар. Той не бил приет от народа, тъй като имената на месеците били неразбираеми – цифрите са на латиница, самите месеци са още 3, а началото на годината е през есента, а не през пролетта. Духовенството измислило изход – започнали да наричат месеците на славянски: стужень, серпень и т.н. Тогава имената на месеците останали, но народният календар продължил да се използва заедно с църковния календар. Всъщност в църквата можело да се видят само църковни дати, но в живота се изисквали съвсем други – кога да се извършват едни или други работи, кога да се празнува денят на Купала или Масленица-Марена.

Освен това, възникнало объркване с осветяването на събитията. Руските летописци посочили датата от С.М.З.Х. с отчитането на това, че началото на годината било през пролетта. Според гръцките летописци – датата от С.М. началото на годината било през есента. Възниквала разлика от 1 година, ако датата попадне, например на 1 март. Иван Трети издал указ, според който за начало на годината започва да се счита от 1 март 6856 г. от С.М.З.Х. На забраната за използване на „стария“ календар народа отговорил с бунтове и разправа с „божите“ служители. Иван Трети бил принуден да разреши използването на двата календара. Единия – на църквата, който се считал за официален, а втория – за народен.

Към (лето) 7000 г. започнали настроения за „края на света“. След настъпването на датата хората се убедили, че апокалипсисът не е настъпил, Църквата взела решение да пренесе началото на годината от 1 март на 1 септември.

През 7090 г. католическата църква приела календара на римския папа Григорий XII. Този календар ние го наричаме григориански. И изчисляването по григорианския календар започнало да се води от Рождество Христово.

По нататък е известно – Петър I въвел григорианския календар през 7208 г. и който започва на 1 януари 1700 г.

Езическите празници по възможност ги „прикривали“ под християнските: Денят на Бог Велес станал денят на Власий. Денят на Бог Купала е денят на Йон Кръстител. Денят на Бог Перун е денят на Пророк Илия.

Постепенно народният календар станал двоен – в него се преплитат народни обичаи, езически и християнски празници.

Народното изчисление, каквото и да е, е силно свързано със смяната на сезоните. Денят на Спиридон е денят на зимното слънцестоене (21 декември) и той бил пренесен на 25-ти – за Коледа. А Масленицата – началото на равноденствието (годината в съвременен план) – от 21 март според християнския календар е към Великден и започва да има плаваща дата.

В резултат на това наблюдаваме един вид сливане на православието и християнството в календара. Съжителството на народни и църковни дати и празници понастоящем вече не е възможно по някакъв начин да се отдели, това е цяла система. Жива, променяща се и развиваща се. Народния календар зависи от ситуацията в страната, отразявайки и избирайки в себе си всичко най-важно и значимо.

Защо е сложно да се възстанови славянският календар? Вие също сте забелязали, че ако 40 дни се умножат по 9 месеца, получаваме 360 дни, това не е 365? Къде са изчезнали 5-6 дни в годината? Историците твърдят, че славянското лето изчисление се отличава с висока точност и дори в продължение на няколко хилядолетия не са се натрупвали грешки, щото не е както при нас на всеки четири години имаме високосна година, работата е в това, че през четиридесет дневния месец, той е можел да има 40 или 41 дни.

Денят имал 16 часа по 144 части. 1 час (примерно 90 минути) имал 1296 части (примерно 37,56 секунди). В една част – 72 мигновения, всяко мигновение има 760 мига. Един миг се равнявал на 160 Сига, а един Сиг – 14 хиляди Сантига. 1 секунда = 34,5 дяла = 2484,34 мигновения = 1888102,236 мига = 302096358 сига.

Още един въпрос – как и кой намира и обяснява източниците. Учените – те също са хора. През 1988 г. в района на Диринг-Юрях е бил открит най-старият човешки обект. Това е в Якутия. Предполагаемата възраст на место живеене е около 2,5 милиона години. Но според общоприетата теория животът започнал да се разпространява от Африка. (Да не говорим за това, че е от маймуната). В Челябинска област е открито селище на 20 века – 2 г. пр. н. е. – Аркаим. Разкопките доказват, че човекът по това време е бил дори много културно развит, отново, да не говорим за други аспекти на развитието. Не спират споровете между историците, етикетираните „псевдоучени“ и „езотерици“. Показателен е самият факт на разхвърляне на датирането на сградите на Аркаим – от 20 до 2 век пр.н.е. Ачинския календар е на около 18 хиляди години. Същите въпроси без отговор. Оказва се, че не е достатъчно да се намери „следа“, трябва и да се интерпретира.

Легендите стигат до нас не само чрез камъни и селища. Друго направление е устното народно творчество. Ето къде се разпростират фантазиите! Както се казва, няма дим без огън. Ако някакво важно събитие се е случило, то определено ще бъде отразено. Историята на това важно събитие, обрасло с подробности, ще се предава от поколение на поколение. И чрез приказките, където „лъжата е урок за добрите момчета“, може да се улови нишката на знанието, натрупано много отдавна.

След като се опитахме да отговорим на въпроса: какво представлява Каледа дар или славянския календар, навярно ще възникнат още много въпроси. Разбира се, би било хубаво да се напише: ето го, такъв точен и красив календар. Дори бихме го сравнявали с Календарът на българите. Възниква въпросът могат ли да бъдат използвани както са ги използвали нашите предци преди хиляди години. Но за съжаление до нас са достигнали толкова малко източници, които биха могли да дадат изчерпателни отговори. Има и друго, представете си, че отново има наводнение, потоп, или пък смяна на полюсите и т.н., или друго събитие от този род, което ще помете всички постижения на нашата цивилизация. Тогава само тук-там ще останат единствено каменни погребални плочи. Тогава няма книги, няма компютри. И какво, нашите далечни потомци след три или четири хиляди години ще намират погребенията и ще съдят за развитието на нашата цивилизация по декорациите. Е, и, разбира се, ще изучават скалните рисунки, каменни календари, същите, които сега ние самите изучаваме.