„Сам не можеш да воюваш.“

Концептуалната власт. Нека си припомним какъв е смисъла на думата „егрегор“? Това е, например, механично съединение на няколко части в едно цяло или съединение на няколко машини за работа в комплекс. А за хората, това означава „съединение“ (единение).

Какво разбиране съществува у глобализаторите и изпълнителите на волята им за явлението егрегори и механизма им на работа – това с точност не е известно. Но това, че те използват този механизъм на пълна мощност – това е очевидно. Затова доста много егрегори в историята на човечеството са били специално създадени концептуално от властни хора и се поддържат в работно състояние и досега. На първо място това се отнася за егрегорите на различни религиозни конфесии, църковни и масонски ордени, „братства“, религиозни секти и светски „общества“.

При самостоятелен анализ на дейността и оценка на такива и подобни „организации“, с които на нас ни се налага и още ще ни се налага да се сблъскваме в живота, на първо място ние веднага поставяме и разглеждаме най-главното. А кое е най-главното в егрегора? Мярата! Главното е алгоритъма, последователността, правилата, които са заложени в този егрегор. И всички входящи в такъв конкретен егрегор хора претворяват тези правила в живота (става „материализирането“ им). Ето на това трябва да обръщатме внимание на първо място. Но правилата биват най-различни. Едно са правилата на лична хигиена, друга работа – правилата на отношение между хората в обществото, отношенията между страните и народите, т.е. правилата на жизнеустройство. Колкото по-глобални са правилата, толкова повече значение те имат за организацията на жизнеустройство на обществото.

На такива глобални правила съответстват егрегорите от глобална значимост. Такива егрегори са създадени от концептуалната власт за постигане на напълно конкретни цели, които трябва да се реализират от егрегориално зависимите хора в живота на цялото общество. И много е важно да се разбере следното: Такива егрегори по принцип са неспособни (не са „настроени“, нямат съответстващ алгоритъм) да въздействат на своите „подопечни“ хора така, че те да решават задачи, които са чужди за дадения егрегор.

И даже още повече – техният алгоритъм е такъв, че те не дават възможност на своите „подопечни“ да осмислят задачи на друга концептуална власт. Тоест егрегора (а значи и тези, които влизат в него), са ориентирани към поробване, могат само да поробват (юдаизъм). Спомнете си цитираното по-рано от Библията: „И ще господстваш над много народи, а те над теб няма да господстват“. А егрегора, ориентиран на съгласие с поробването и подмазване пред поробителите, не може да вдигне хората на противодействие с поробителите (следникейските християнски църкви – след 325 г.н.е.).

И действително: „Всяка власт е от Бога“, „Смири се, кай се“, „Бог е търпял – и на нас е повелявал …“. И когато ние молим йерарсите на ПЦ: „Благословете ни за битката с информационните завоеватели на Родината!“, то те не могат да направят това, защото са подчинени на робския егрегор. “Смири се, раб божий! … Ударят ли те по дясната – обърни и лявата буза … Живей като птичка – не мисли за утрешния ден …“. Замислете се хора, всичко това са най-страшни глупости! Неприятно ли е да се говори така за това и да се мисли за това? Да, неприятно е. А какво да се прави? Ако не изменим тези натрапени нам „истини божии“, то така и ще си продължаваме да оставаме в робство на чужденците.

За поддържането на такива егрегори работи съответстваща информация, съчетана със съответстваща мяра. И това не е само речева и текстова информация (съответстващите „св.писания“, проповеди в църквите, радиото, телевизията, книгите, вестниците …), но и символната, и ритуална информация (звезди, кръстове, превръзки, нашивки, значки, обряди, маршове и шествия и т.н.). Особено това действа на младите. Тях ги привлича външната страна. Те, повече от всичко, не разбират цялата същност на това, къде са „цопнали“, но при това те чувстват себе си съпричастни към нещо значимо, непонятно, тайнствено. Тоест въздействието тук върху хората си е емоционално, а не смислово. Подобно огромно значение оказва музиката. А всичко това в съвкупност оказва грамадно въздействие.

Тоест егрегорите на безнравствената и несправедлива концептуална власт в абсолютното свое болшинство принуждават хората да действат неосъзнато. Входящите в такива егрегори хора не притежават необходимата дълбочина на разбиране на всичко произходящо (калейдоскоп, „всеки е длъжен честно да си върши работата“), и болшинството действат неосъзнато, ръководейки се от емоции, а не по смисъл, и при това те смятат своите намерения за благи („благо намерени“).

Егрегора на нашата концептуална власт на нравственото и справедливо жизнеустройство, егрегора „Към Богодържавие“, той, в този смисъл, принципиално се отличава от всички други с това, че хората, влизащи в него, действат осъзнато. В основата на това лежат:

– мозаечното Богоцентрично световъзприятие;

– разбирането за това, че всички процеси в Мирозданието носят управляем характер;

– знание за основите на такова управление.

В зависимост от това, какви цели стоят пред този или онзи егрегор на библейската концептуална власт, егрегорът може:

– или да бъде неутрален към опитите на отделните входящи в него хора да стигнат до решение на задачите, чужди на този егрегор и библейската концепция като цяло;

– или да се опитват да блокират тези опити по пътя на:

• физическото унищожение на такива хора;

• нарушения на здравето им;

• създаване около тях на „ситуация – месомелачка“, сценариите на развитие на които гарантират „автоматическо“ унищожение на неудобния човек чрез подреждащите се (уж „от само себе си“) обстоятелства.

Това се отнася не само за тези, които са се заинтересували от „забранената информация“ и външно са проявили такава заинтересованост. Но това се отнася даже и за тези, които също потенциално могат да се заинтересуват от егрегориално чужда информация („забранена“). Егрегорът непосредствено сам (или господарите на този егрегор по пътя на използване възможностите на егрегора) са способни да забележат даже такива хора, които също само в перспектива могат да станат участници в постигането на целите, които са неприемливи за дадения егрегор на библейската концепция.

Доста често се срещат хора, които се явяват привърженици на концепцията за обществена безопасност (КОБ), но щателно скриват това, боейки се от различни възможни неприятности. Когато им разясниш това, което е изложено по-горе за разпознаването даже на потенциалните участници в Нашето Дело, това тях ги вкарва в шок. Не всички, разбира се, но болшинството. Едни изпадат в ужас, други се усмихват, когато им говориш: „Е, какво? Ти си мислиш,че като мълчиш за своите истински идеали и се затваряш, и се подмазваш пред грабителите, и лично нищо не правиш за спасението на своята Родина, то узурпаторите не се досещат за това и ще бъдат до края на твоите дни благосклонни? Не си прави илюзии! Те всичко това го знаят и за всичко се досещат. Но докато си им нужен, те ще са благосклонни към теб. Веднага щом си решат проблемите свързани с твоето участие, те веднага ще се разправят с теб, с твоите близки, и още повече с потомците ти. Такова страхливо поведение позволява на глобализаторите да унищожават поотделно всички нас. Така че, не е ли по-добре да спреш да си „трайкаш“, да усвоиш всички теоретични положения на КОБ и, вдигайки глава, открито да заявиш за своите жизнени идеали и намеренията си за тяхното постигане? Та ние сме в много пъти повече, отколкото информационните узурпатори, ние живеем в нашата страна и имаме право сами да определяме своята съдба и жизнеустройство“.

Но нас всички са ни разделили и изпокарали. В резултат засега „всеки е за себе си“: „Спаси си се сам и хиляди ще се спасят около тебе“. Само че, вече няколко стотици години от такова „спасение“ нищо не се получава, а всичко става точно на обратно. Не се ли замисляте над това? А трябва! А какво щеше да стане, ако във Великата Отечествена война всеки беше се изправил да защитава своя апартамент и къща? Или даже своето село или град? Ами в този случай за никаква Победа и за Деня 9 май не можеше и да се мечтае! А какво е спасило всички заедно и всеки поотделно? Спасило ни е това, че усилията на отделните хора са били обединени в структурата на Армията и Тила. Били са създадени цели Фронтове за съпротивление срещу завоевателите, в това число и в тила на врага. В това число е бил създаден и Трудов Фронт в нашия тил. А дайте да помислим: без единен замисъл и единен център на управление на всички тези усилия на огромен брой хора възможно ли е била победата? Разбира се, че не. Всичко това е трябвало да се управлява. И това управление по това време се е концентрирало в ръцете на Сталин.

Сега на нас ни натрапват мнението, че Великата Победа е одържал сам Народа. Звучи, разбира се, красиво. Но … е невярно! Да. Победа е одържал Народа, но под управлението на Сталин! И на първо място в усилията на цялата страна и народа трябва да се постави именно управлението.

Какъв е извода оттук? В информационната студена война (както и в обичайната гореща война) за постигане на Победа са необходими усилията на много хора и високо класното управление на тези усилия. А от гледна точка на разглеждания въпрос за егрегорите, за нас всички, патриотите, е необходимо целенасочено да формираме и да влизаме в Единния Фронт на информационната война – в егрегора „Към Богодържавие“. И както в горещата война, за да отидем на фронта, трябва първо да овладеем навиците за водене на боя (да се копаят окопи, точно да се стреля, да се влиза в атака и т.н.), така и сега, информационната война всички нейни войници трябва да овладеят „информационното оръжие“. Трябва да изучат основите на КОБ и всички основни положения в доктрината за обществено управление. И трябва да изменят своя вътрешен свят, своето отношение към живота, своята психика в съответствие с придобитите знания, защото без това е невъзможно да се влезе в егрегора „Към Богодържавие“. А без формиране и непрестанно нарастване на мощта на нашия егрегор „Към Богодържавие“ ще бъде невъзможно да изменим жизнеустройството.