„Ако сред добри хора попадне само един лош, всички ще прекарат времето си глупаво.“

Интересът – основание за групиране на хората. В обществото съществуват множество най-разнообразни групи хора, всяка от които се формира на базата на някакви интереси, от които хората се увличат. Това е и музикален стил, и пушене, и пиене, и идеология, и религиозни вярвания, и… Всички не можем да изброим. А какво е това „интерес“? Това на първо място е информация, информационно описание, информационно обосноваване на всеки „интерес“. Музиката – сама по себе си носи информация. Описание на ритуала на напиване и получаване на „кеф“ – това е информация. Всяка идеология – това е минимум някаква брошура. И всичката тази информация е разМЕРена, тоест оформена с мяра (алгоритъм, правила, ритуали и т.н.). Всичко това „седи“ в главите на различни хора. Хората „излъчват“ биополе. В резултат всяка група, отличаваща се по своите особени информационни признаци, поражда съответния егрегор (група, групиране).

Всеки егрегор по отношение на отделния човек се явява НАДличностен фактор. Ние вече разгледахме, че егрегора е „по-мощен“ от всеки човек. Затова егрегора може: – да убие човек; – да излекува човек; – да „изяде“ човек.

Това се постига от егрегора по пътя на въздействие както непосредствено върху човека, така и върху развитието на обстоятелствата около него, на първо място чрез хора, имащи влияние над дадения човек, чрез други хора, заобикалящи човека, а в редица случаи и чрез животни.

При това всеки егрегор макар и надличностен фактор, който може да управлява хората, той не е Истински Бог, Творец, Вседържател.

Егрегор (група) – рожба на хората, е тяхното колективно биополе („дух“). И затова егрегор без самите хора е дееспособен с ограничения, тъй като проводник на „дейността на егрегора“ в обществото (изпълнителен орган) се явяват хората, чиято психика е подчинена на егрегора. Но ако психиката на някакъв човек не е подчинена на егрегора, то егрегора е безсилен да направи нещо. Ако психиката на човека е подчинена на егрегора не напълно, а само в свои „части“ („фрагменти“ на психиката), то именно тези „части“ и определят мярата (възможността) на егрегора да влияе на такъв човек.

А какво е това „обществено съзнание“? Може ли да го има? Съзнанието на един човек– това е ясно. А съзнанието на обществото като цяло, „обществено съзнание“? Това какво е – съвкупност от съзнания? Марксистско-ленинската философия утвърждава, че общественото съзнание – това е духовния живот на обществото, който се определя от условията на материалния живот на хората и начините за производство на материални блага … С изменение на общественото битие се изменя и общественото съзнание“. Ето как! „Простичко и с вкус“. Материята е първична! Но какво е това „духовен живот“ в марксистско-ленинската философия – това е невъзможно да се разбере.

Сега, след като знаем що е туй егрегор, може да се даде точен и ясен отговор.

„Общественото съзнание“ – това е егрегор. Определящо в него се явява алгоритмиката на мислене и поведението на множеството хора в конкретното общество.

Информация за размисъл: След всичко изложено, представете си, че човечеството е напълно (или частично) изчезнало на планетата Земя в резултат на глобална катастрофа. Хора не останали, а егрегорите са останали. А именно това е станало с цивилизацията, която е съществувала до нашата (с Атлантида). Какво е започнало да става с егрегорите? Помислете сами. Та нали колективните биополета, представляващи сами по себе си в най-примитивно разбиране някаква колебателна система, след изчезване на хората са продължавали да „вибрират“. Но тези „вибрации“ са се лишили от „всмуквания“ (хора няма!).

Навярно, „слабите“ „маломощни“ колебателни системи доста бързо са „загаснали“. А ето „мощните“ колебателни системи (егрегори) са могли да се „колебаят“ и „вибрират“ доста дълго (светлината на изгаснала звезда може да се разпространява доста дълго). Те са могли да „доживеят“ до появата на нови хора, и тогава са започнали да „включват“ нови хора към себе си… с всички произтичащи последствия. И новата човешка цивилизация (нашата) веднъж започнала да се развива по несправедливата концепция на жизнеустройство, то напълно вероятно е, че в това са взели участие съхранилите се егрегори. А са се съхранили „най-мощните“.

Но Бог, виждайки такава ситуация, пуснал новата цивилизации не по биологичния път на развитие, който бил в предишната цивилизация Атлантида, а по технократичния път на развитие. Бог видял, че човечеството не може, живеейки в биологична цивилизация, да излезе самостоятелно от плена на тълпо -елитаризма. Технократичният път на развитие на човечеството („супер системата“) довел в края на краищата до изменение на съотношението еталонни честоти на биологичното и социалното време (Закон на Времето), което подробно разгледахме по-рано. И това ново информационно състояние, в което сега се е оказало цялото човечество, обективно руши системата на тълпо -елитаризма. Обективно! „И хитрували те, хитрували Аллах. А Аллах е най-добрия хитрец сред хитреците“ (Коран).

Затова, ако оставим настрана цялата тази мерзост на сегашните отношения между хората, които сега тържествуват в различните държави по света, ние живеем в удивително време! На нас се е паднало щастието на прелома на цялото жизненоустройство на хората на планетата. И не просто да живеем, а активно да участваме в установяването на Земята на тържество на справедливостта, да живеем така, както е предначертано на човек от Бога. Великите пророци на човечеството само са мечтали за това: „Да бъде Твоята Воля както на Земята, така и на Небето“ (Христос). „И нека бъде среди вас община, която ще призовава към добро, ще заповядва одобреното и ще удържа от неодобреното. Тези са щастливи“ (Коран. 3–100).

В развитието на човечеството е настанал този момент, когато трябва да се направи решителната крачка и да се мине етапа на преображение „от едно състояние в друго“. Трябва да се премине от несправедливото жизнеустройство към справедливото. Трябва да отидем от животинския тип психика, зомби-биоробота и демона към човешки тип психика.

Така предвиденият замисъл на Бога по отношение на човечеството, като към някаква супер система, създадена от Бог не е безцелен. И това е заложено от Твореца в произходящия на планетата Земя глобален еволюционен процес. А глобалния исторически процес (т.е. развитието на човечество) е важен етап от глобалния еволюционен процес. Не трябва да се върви против Бога. „Няма принуждения в религията. Вече ясно се отличи правия път от заблуждението. Който не вярва в идолопоклонничество и вярва в Аллаха, той се е хванал за надеждна опора, за която няма съкрушение. Наистина Аллах е слушащ, знаещ!“ (Коран 2–257). Така че ние сме на правилен път! И нашия път е прав и правилен!

Ноосфера – сфера на Разума. Думата „ноосфера“ в последното десетилетие стана много модерна. Какво означава тя?

Ноосфера (гр. noos „разум“ + sphaira „кълбо“) – сфера на взаимодействие на природата и човека, в рамките на която човешката дейност става определящ фактор за въздействие върху заобикалящата среда.

Както очевидно са забелязали внимателните читатели, дословното тълкуване на думата „ноосфера“ – това е „сфера на разума“. При това тълкуването, дадено в „Речника…“, е много далече от неговото дословно разбиране. „Взаимодействие на природата и човека …“ е могло да се нарече с някакво друго чуждестранно словосъчетание.

С термина „ноосфера“ не всичко е просто: той няма еднозначно тълкуване. Широко е разпространено най-простото негово тълкуване – сфера на Разума. Така е прието да се нарича частта на биосферата, която се оказва под влияние на човека и се преобразява от него. Подобна трактовка позволява да се говори, например, за ноосфера по времето на древните гърци, за ноосфера в епохата на средновековието. И прехода на биосферата в ноосферата, означава само постепенно „усвояване“ на биосферата от човека.

Подобна трактовка на този термин, достатъчно широко разпространена в средите на специалистите – Естественици, представлява неправомерна и противоречаща на духа на учението за това, че съгласуваното с Природата на развитието на обществото, отговорността за Природата, и за нейното бъдеще ще изискат специална организация на обществото, създаване на специални структури, които ще бъдат способни да обезпечат това съвместно съгласувано развитие. Значи, ноосфера – това е такова състояние на биосферата, когато нейното развитие става целенасочено, когато Разума има възможност да насочва развитието на биосферата в интересите на Човека, за неговото бъдеще.

По тези причини се счита за по-уместно да се говори не за ноосфера, а за епоха на ноосферата, когато човек вече ще може разумно да се разпорежда със своето могъщество и да обезпечи такова взаимоотношение със заобикалящата среда, което ще позволи развитие и на обществото, и на Природата.

Ще бъде ли способно нашето общество да постави своето развитие в определените рамки, да го подчини на тези или онези условия на „екологичен императив“, да отиде към самоограничение в потреблението, в желанията? Отговор на този въпрос ще може да даде само историята.

В такъв образ, прехода на биосферата в нейното ново състояние, което ние наричаме сега ноосфера, тоест не могат да станат автоматично встъпването на човечеството в нова ера от своето развитие, в епохата на ноосферата, както и обезпечаването на еволюцията („срастване“ в еволюционния процес) на човека и биосферата. Това ще бъде мъчителен и бавен процес на изработка на нови принципи в съгласуването на своите действия и ново поведение на хората. С други думи, нова нравственост.“

От това може да се направят много важни изводи. Говорейки само за „разглежданата“ сега тема, следва да се каже, че доста по-точно би било да се направи съответствие между термините „ноосфера“ и реално съществуващата „система на групиране“ на човешкото общество.