„На света всичко ще намериш освен баща и майка.“

Социални манталитети. Социалните манталитети се отнасят до начина, по който съзнанието ни търси други съзнания, с които да осъществява различни видове взаимодействия. Така, например, ако искате близко приятелство трябва да намерите човек, който ще споделя и ще взаимодейства с вас така, че заедно да създадете и изпитате радостите на приятелството.

В обобщение социалния манталитет:

• насочва вашите мотиви, чувства, внимание, мисли и поведение така, че да намирате и поддържате определени видове взаимоотношения;

• помага ви да разберете, когато ще се породят такива взаимоотношения;

• осигурява ви подходящи мисли и чувства, които да бъдат полезни за развитието и поддържането на взаимоотношенията;

• поражда положителни чувства, когато взаимоотношенията са такива, каквито желаете, и негативни, в случай, че не е така (чувстваме се щастливи, когато сме желани партньори или любовници, и нещастни, ако не успеем да завържем връзката, която искаме, или ако бъдем отблъснати).

Социалните манталитети се различават от архетипите; те се грижат, наблюдават и проследяват действията на другите хора, отношението им към вас и вашето отношение към тях. Същността е, че има различни ключови роли, които сме мотивирани да създаваме заедно с другите, защото през цялата еволюция способността за съвместно създаване на роли се е оказала благоприятна за оцеляването и възпроизвеждането на нашия вид. Социалните манталитети, подобно на архетипите, имат както положителни, така и потенциално силно деструктивни аспекти (сенки).

Нека да се спрем на най-често срещаните.

Предизвикване / търсене на грижа. Импулсът за търсене на защита и грижа винаги е давал на малките, на бозайниците огромно предимство в борбата за оцеляване Ние се раждаме напълно безпомощни и всичко – съзряване на мозъка ни, усвояването на езика, способността ни да мислим, ценностите, които възприемаме и дори фактът дали ще оживеем или ще умрем – зависи от грижите, които получаваме в първите си години. Мозъкът ни е силно чувствителен, внимава и реагира по най-разнообразни начини на поведението на другите. Дори изражението на лицето и интонацията на майката оказват сериозно влияние върху мозъка на бебето.

Новородените търсят внимание като излъчват сигнали – плач, ако нещо ги боли или огладнеят, и те изразяват нуждата им от майката. Сигналите (плачът) въздействат върху нейното съзнание по начин, който ще осигури нейната грижа. Когато мозъкът на бебетата улавят факта, че получават желаното внимание и се чувстват в безопасност, те се успокояват. Последователността е следната:

1. Изпитване на дистрес.

2. Изпращане на сигнал (плач).

3. Отговор на сигнала (майчина прегръдка, храна или грижа).

4. Дистресът изчезва.

В резултат на това ние сме създали обща, съвместна роля. Взаимодействието между бебето и майката постоянно влияе на съзнанието и физиологията на двете фигури в този процес, дори на начина, по който ще се проявят след време гените на малкото. Когато се задейства социалния ни манталитет за търсене на грижа, ние изпитваме нужда от отклик от страна на другите хора.

Със съзряването нуждите ни се променят и ние търсим и откликваме на различни видове грижи и на различни сигнали, които да показват, че сме я получили. Лошото е, че години наред оставаме зависими и подвластни на „по-силните“ около себе си – обстоятелство, което ни прави твърде уязвими от другите. Връзките в мозъкът ни се влияят и формират от качеството на грижите в ранното детство,

Социалния манталитет за търсене на грижа ни подготвя за определени емоционални преживявания като копнеж за близост и усещане за грижа и закрила. Когато този социален манталитет бъде изкривен можем да изпитаме чувства на самота, изолираност, липса на грижа и изоставеност. В корените на много депресии и тревожности се крие именно вътрешното преживяване на самота и откъснатост от източниците си на грижа, закрила, уют и обич.

Понякога, за да се почувстваме защитени, когато сме несигурни и уплашени, можем да бъдем привлечени от силни и властни личности, без да сме на ясно дали те са добри и състрадателни или не. Това се наблюдава в много интимни връзки, при които жените биват привлечени от груби мъже, изглеждащи на пръв поглед закрилници, владеещи положението и необходимите ресурси, но в последствие се оказват не дотам добронамерени. Същото виждаме и в някои групи, дори при цели народи, които си избират сурови и жестоки, вместо благосклонни и състрадателни водачи. Ключовите качества, които хората търсят в лидерите, са закрила и придобиване на ресурси.

Полагане на грижи.

Грижата за поколението и генетичните родственици очевидно увеличава шанса им за оцеляване и възпроизвеждане. Такава грижа е алтруистична, а когато се фокусира върху родственик, се нарича родствен алтруизъм. За да може да еволюира грижата, трябва да еволюират и мозъчните системи, които да създават мотиви и желания да проявяваме грижа към другите (и към себе си), откликваме по подходящ начин.

Грижата има различни аспекти:

• осигуряване на съответни ресурси, нужни на нас самите или на другите, за да просперираме, процъфтяваме и израстваме;

• емоционална подкрепа – утеха и признаване на чувствата.

Когато чрез нас действа социалния манталитет за полагане на грижа, той свързва нашето внимание (към надеждите на другите), начина ни на мислене (как да бъдем полезни), чувствата (загриженост, симпатия, емпатия, добронамереност и топлина) и поведението (опитите да облекчим страданието на другия или да му помогнем да просперира, процъфтява и израства). Чувствата и действията ни зависят от начина, по който другият човек отвръща на нашите усилия.

Недостатъкът на този социален манталитет е в това, че той притежава известна ограниченост: далеч по-лесно е да се грижим за близките си хора, отколкото за непознати. Обсипваме с грижи и внимание децата си, но само на няколко хиляди мили от нас умират деца поради липса на чиста питейна вода. Грижата към другите често бива изместена от съвсем друг вид емоции – като стрес, умора или гняв. Нещо повече: състрадателната грижа е нещо изключително сложно и надхвърля простата мотивация да бъдем „мили и грижовни“. Човешката грижа се разколебава, когато не ни достига капацитет за толерантност към собствения ни дистрес или към този на другите хора: лесно можем да се опитаме да избегнем дистреса, като затворим очите и чувствата си за него. Необходима ни е емпатия и разбиране към другите. Грижата и състраданието всъщност са действително много крехки.