“В Париж метежите следваха един след друг и гражданите бяха разделени на различни фракции, които, изглежда, нямаха никаква друга цел освен взаимното си изтребление.”

Народът бе научил твърде добре уроците по жестокост и мъчения, предадени му така старателно от Рим. Дошъл бе най-сетне денят на отплата. Сега вече не учениците на Исус бяха хвърляни в занданите и влачени по кладите. Те отдавна бяха загинали или се намираха в изгнание. Безпощадният Рим сега сам изпитваше смъртоносната сила на тези, които бе обучил да се наслаждават на кръвопролитни дела.

„Примерът на преследването, който духовенството на Франция бе давало в продължение на толкова векове, сега му се върна със забележителна сила. Ешафодите почервеняха от кръвта на свещеници. Галерите и затворите, претъпкани някога с хугеноти, сега бяха наблъскани с техните гонители. Оковано на пейките и движещо мъчително веслата, римското католическо свещеничество преживяваше на свой ред всички онези страдания, които неговата църква така щедро бе налагала на благородните еретици.

После дойдоха дните, когато най-варварският от всички кодекси се прилагаше от най-варварското от всички съдилища; когато човек не можеше да поздрави съседа си или да се помоли…, без с това да извърши углавно престъпление, изискващо живота му; когато шпионите дебнеха на всеки ъгъл; когато гилотината работеше усилено всяка сутрин; когато затворите бяха препълнени до краен предел, както кораб с роби; когато каналите отнасяха пяната на кръвта в Сена… Докато по улиците на Париж претъпканите с жертви коли ги отнасяха ежедневно до мястото на екзекуцията, проконсулите, изпратени в департаментите от Конвента, пируваха с нечувана жестокост, непозната дори в столицата. Ножът на смъртоносната машина се вдигаше и падаше твърде бързо, за да смогне с клането. Дълги редици пленници бяха поваляни с картеч. Дупки бяха пробивани на дъното на лодките, пълни с жертви на якобинците.

Лион бе превърнат в пустиня. В Арас на затворниците бе отказвана даже милостта за бърза смърт. По цялото протежение на Лоара, от Сомюр до морето, големи ята врани и лешояди пируваха над голите трупове, преплетени в най-отвратителни пози. Нямаше милост нито към пол, нито към възраст. Броят на младите седемнадесет годишни момчета и момичета, убити от това жестоко управление, се изчисляваше на стотици. Бебета, изтръгнати от майчината гръд, бяха подхвърляни от копие на копие из якобинските редици.” За краткото време от десет години загинаха милиони човешки същества.

Всичко бе както Сатана искаше. Той бе работил през вековете, за да постигне точно това. Неговата политика е измама от началото до края, а твърдото му намерение е да нанася зло и мъка на хората, да обезобразява и осквернява Божието дело, да осуетява Божествената цел на благоволение и любов и по този начин да причинява скръб на Небето. След това, чрез своето измамно изкуство той заслепява умовете на хората и ги подвежда да хвърлят вината за неговото дело върху Бога, като че всичкото нещастие е резултат от плана на Твореца. Така, когато онези, които чрез своята жестока мощ е довел до деградация и окаяност, придобият свободата си, сам ги подтиква да стигнат до крайности и жестокости. А после картината на необуздан произвол се посочва от тираните и потисниците като резултат от свободата.

Открие ли се заблудата под една одежда, Сатана я маскира в друга и множествата я приемат жадно, както първата. Когато хората откриха, че романизмът е измама и Сатана не можеше вече чрез него да ги води до престъпване на Божия закон, започна да им внушава, че всяка религия е измама и Библията – басня. А отхвърляйки Божествените повели, хората се отдаваха на необуздано нечестие.

Фаталната заблуда, донесла такова нещастие на Франция, бе незачитането на великата истина, че свободата е залегнала в предписанията на Божия закон. “Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти като морските вълни.” “Мир няма за нечестивите.” “Но всеки, който Ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло”

Неверници и вероотстъпници се противопоставят и отричат Божия закон; но резултатите от тяхното влияние доказват, че благополучието на човека е свързано с послушанието му на Божествените предписания. Нежелаещите да прочетат този урок от Божията книга, трябва да го научат от историята на народите.

Когато Сатана работеше чрез римската църква, за да отклонява хората от покорност, действието му бе така маскирано, че последвалите деградация и нещастия не изглеждаха като плод на престъпление. А и неговата мощ бе до голяма степен обезсилена от действието на Божия Дух, затова намеренията му не успяха да постигнат пълния си ефект. Хората не проследиха последиците и не откриха източника на своите нещастия. Но в Революцията Божият закон бе открито отхвърлен от Националното събрание. И по времето на Терора действието – причина и следствие, можеше да се види от всички.

Когато Франция публично отхвърли Бога и забрани Библията, без честните хора и духовете на мрака ликуваха, че са постигнали тъй дълго желаната цел – царство, свободно от ограниченията на Божия закон. “Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло”. Но престъпването на един справедлив и праведен закон неизбежно има за резултат нещастие и гибел. Макар и да не се наказва веднага, нечестието на хората неизбежно издейства съдбата им. Вековете на вероотстъпничество и престъпление бяха “натрупали гняв” за деня на съда; а когато границата на нечестието бе премината, презиращите Бога научиха – но твърде късно, че е страшно да изчерпиш Божието търпение. Обуздаващият юздите на жестоката сатанинска сила Божи Дух бе в голяма степен оттеглен и на този, единствената наслада на когото е нещастието на хората, бе позволено да изпълнява волята си. Избралите бунта бяха оставени да пожънат плодовете на своя избор, а страната се изпълни с престъпления, твърде ужасни, за да се опишат с перо.

От опустели провинции и разорени градове се чуваше ужасен вик, вик на най-горчива мъка. Франция бе разтърсена като от земетресение. Религия, закон, обществен ред, семейство, държава и църква – всичко беше сразено от безбожната ръка, вдигнала се срещу Божия закон. Вярно казваше мъдрецът: “…нечестивият ще падне чрез своето нечестие”. “Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, пак аз това зная, че ще бъде добре на ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него. А на нечестивия не ще бъде добре…”. “Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа.” “Затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици”.

Божиите верни свидетели, убити от богохулната сила, която “възлиза от бездната”, нямаше да мълчат за дълго. “А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха”. През 1793 г. декретът, който забраняваше Библията, бе гласуван от френското Народно събрание. Три години и половина по-късно същото това законодателно тяло гласува една резолюция, отменяща този декрет и осигуряваща търпимост на Писанията. Светът стоеше вцепенен пред огромната вина, последвала след отхвърлянето на Свещените слова, и хората съзнаваха необходимостта от вяра в Бога и в Неговото Слово като основа на добродетелта и морала.

Господ казва: “Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас и си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев”. “Затова ето, ще ги направя тоя път да познаят, ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; и те ще познаят, че името Ми е Йехова”.

За двамата свидетели пророкът заявява по-нататък: “А те чуха силен глас от Небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на Небето в облак; и неприятелите им ги видяха”. От времето, когато Франция обяви война на двамата Божии свидетели, те за пръв път бяха на такава почит. През 1804 г. бяха организирани Британското и Чуждестранното библейски дружества с безброй разклонения по цяла Европа. През 1816 г. бе основано Американското библейско дружество. Когато бе образувано Британското дружество, Библията бе вече печатана и разпространявана на петдесет езика. Оттогава насам тя се превежда на стотици езици и диалекти.

През петдесетте години преди 1792 г. бе обръщано малко внимание на работата на чуждестранните мисии. Не се основаха нови общества и имаше много малко църкви, полагащи някакви усилия да разпространяват християнството в езическите страни. Но към края на осемнадесети век настъпи голяма промяна. Хората бяха недоволни от резултатите на рационализма и осъзнаха необходимостта от Божествено откровение и практическа религия. Посветеният на Бога Кари, станал в 1793 г. първия английски мисионер в Индия, запали наново пламъка на мисионерските опити в Англия. В Америка, двадесет години по-късно, в резултат на ревностните усилия на едно студентско дружество бе образувано Американското тяло на чуждите мисии.

Подобренията в книгопечатането дадоха силен тласък на работата по разпространяването на Библията, увеличените възможности и улеснения за общуване между отделните страни, срутването на древните бариери от предразсъдъци и национална недостъпност, както и отнемането на светската власт на римския понтифекс – всичко това отвори пътя за свободното навлизане на Божието слово. Години наред Библията се продаваше безпрепятствено по улиците на Рим и днес вече я има във всяка част на земното кълбо.

Някога неверникът Волтер бе казал самохвално: “Омръзнало ми е да слушам хората да повтарят, че дванадесет мъже са основали християнската религия. Аз ще докажа, че един човек е достатъчен да я събори.” Един век бе минал от неговата смърт. Милиони се бяха присъединявали към него в борбата срещу Библията. Но тя не само че не бе унищожена, а напротив, там, където по времето на Волтер имаше сто екземпляра от Божията книга, сега има хиляда. Или, ако се изразим с думите на един от първите реформатори – “Библията е наковалня, която е била използвана от много чукове”. Господ казва: “Ни едно оръжие, скроено против тебе, не ще успее. И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд”.

“…словото на нашия Бог ще остане до века.” “Всичките Му заповеди са непоколебими; утвърдени са до вечни векове, като са направени във вярност и правота”. Всичко, изградено на човешки авторитет, ще се разруши; но основаното на скалата на Божието непроменимо слово, ще остане до века.