„Който лесно вярва, лесно се лъже.“

Войната на атеизма срещу Библията. Същият дух, който вдъхнови клането на Вартоломеевата нощ, ръководеше и сцените на революцията. Исус Христос бе обявен за натрапник, а общият вик на френските безбожници бе: “Унищожете мизерника!” (имаха предвид Христос). Дръзкото богохулство срещу Небето и отвратителното нечестие вървяха ръка за ръка. Най-подлите хора, най-безпътните чудовища на жестокостта и порока бяха най-много възвишавани и възхвалявани. Чрез всичко това на Сатана се отдаваше върховна почит; а Христос, с Неговите качества на истина, чистота и самоотвержена любов, биваше разпъван.

“Звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие.” Атеистичната сила, управляваща във Франция по време на Революцията, и царящият терор подхванаха война срещу Библията, каквато светът никога не бе виждал. Божието слово бе забранено от Националното събрание. Библиите бяха събирани и публично изгаряни с всички възможни прояви на презрение. Божият закон бе потъпкан. Библейските нареждания бяха отменени. Седмичният почивен ден бе отхвърлен и на негово място всеки десети ден биваше посвещаван на гуляи и богохулство. Кръщението и причастието бяха забранени. На местата за погребение се слагаха ярки надписи, обявяващи смъртта за вечен сън.

Казваше се, че страхът от Бога не само не е начало на мъдростта, но е толкова далеч от нея, че всъщност е начало на глупостта. Бе забранена всякаква религиозна служба и поклонение, освен поклонението пред свободата и отечеството. “Законният епископ на Париж бе повикан за главната роля в най-безсрамния и скандален фарс, игран някога пред лицето на народното представителство… Той бе доведен в пълно служебно облекло, за да заяви пред конвента, че религията, на която е учен толкова много години, е била във всяко отношение само попски хитрости без основа нито в историята, нито в свещената истина. Той отхвърли с тържествени и ясни думи съществуването на Божеството, на Чието поклонение се бе обрекъл да служи, и се посвети на поклонение на свободата, равенството, добродетелта и нравствеността. След това сложи на масата епископската си украса и отличия и получи братска прегръдка от председателя на конвента. И други отстъпили от вярата свещеници последваха примера на този прелат”.

“И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят и един другиму ще си пращат подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята.” Безверна Франция бе смълчала укоряващия глас на Божиите двама свидетели. Словото на истината лежеше мъртво из улиците й и тези, които бяха против изискванията и ограниченията на Божия закон, сега ликуваха. Хората открито въстанаха срещу Царя на Небето. Също както грешниците в древността викаха: “От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?”.

С богохулна дързост, почти не за вярване, един от свещениците при новия режим каза: “Боже, ако Ти съществуваш, отмъсти за Твоето осквернено име. Аз Те предизвиквам! Ти оставаш мълчалив; не смееш да пуснеш Твоите мълнии. Кой след всичко това ще вярва в Твоето съществуване?”. Какво точно ехо на фараоновия въпрос е това: “Кой е Йехова, та да послушам гласа Му?” “Не познавам Йехова!”

“Безумният рече в сърцето си: Няма Бог!”. А за изопачаващите истината Господ заяви: “…Безумието им ще стане известно на всичките…”. Скоро след като отрече поклонението на живия Бог, “Всевишния и превъзнесения, Който обитава вечността”, Франция изпадна в най-низко езичество – въведе поклонение на Богинята на разума в лицето на една безпътна жена. Историкът казва: “Една от церемониите на това безумно време е ненадмината по своята абсурдност, съчетана с безбожие. Вратите на Конвента се отвориха за група музиканти, които предшестваха общинското тяло. То влезе с тържествена процесия, пеейки химн в чест на свободата. Придружаваше го забулена жена – обект на бъдещото поклонение, която те нарекоха Богиня на разума. Вътре жената бе разбулена най-тържествено и поставена отдясно на президента. Всички познаха една балерина от операта… На нея, като на най-подходящ представител на онзи разум, на който се покланяха, националният Конвент на Франция отдаде публично поклонение.

Безбожното и смешно фокусничество стана мода. Издигането на Богинята на разума бе подновявано и му се подражаваше от всички и навсякъде, където жителите желаеха да се покажат достойни за висотата на Революцията”.

Ораторът, представил поклонението на разума, каза: “Законодатели! Фанатизмът е отстъпил на разума. Мътните му очи не можаха да понесат блясъка на светлината. Днес толкова много хора се събраха под тези готически сводове, в които за първи път отекна ехото на истината. Там французите отпразнуваха единственото истинско богослужение – на Свободата, на Разума. Там създадохме нови желания за успеха на републиканските оръжия. Там изоставихме бездушните идоли заради разума, за този одушевен образ, шедьовърът на природата”

Когато богинята бе въведена в Конвента, президентът пое ръката й и, обръщайки се към събранието, каза: “Смъртни, спрете да треперите пред безпомощните мълнии на един Бог, Когото страховете ви са създали. Отсега нататък не признавайте друго божество освен Разума. Предлагам ви неговия най-чист и най-благороден образ; ако трябва да имате идоли, жертвайте само на такива като този… Падни пред августейшия сенат, о, покривало на Разума!

Богинята, след като бе прегърната от президента, бе качена на великолепна кола и сред огромна тълпа бе отведена в катедралата Нотр Дам, за да заеме мястото на Божеството. След това бе издигната на главния олтар и прие поклонението на присъстващите.”

Наскоро след това последва публично изгаряне на Библията. Веднъж “Народното дружество на музея” влезе в залата на общинския съвет, викайки: “Vive la Raison! (Да живее разумът!⁾” и носейки на върха на един прът полу изгорелите останки на няколко книги – между тях молитвеници, литургични книги, както и Стария и Новия завет, които, по думите на президента, “изкупиха в големия огън всички глупости, извършени от човешката раса”.

Римската политика на раздори и разпад на нацията. Именно папството започна делото, което атеизмът довършваше. Римската политика бе подготвила социалните, политическите и религиозните условия, тласкащи Франция към гибел. В описанията на ужасите на революцията един писател казва: “За тези ексцесии са отговорни тронът и църквата”. Ако трябва да се отсъди съвсем точно, те трябва да бъдат приписани на църквата. Папството бе отровило умовете на кралете срещу Реформацията, за да я смятат за противник на короната и елемент за раздори, фатален за мира и целостта на нацията. Чрез това средство злият гений на Рим вдъхваше най-отвратителната жестокост и най-тежкото потисничество, които можеха да произлязат от царската власт.

Духът на свободата съпровождаше Библията. Навсякъде, където се приемаше евангелието, умовете на хората се пробуждаха. Те започваха да отхвърлят оковите, държали ги в робството на невежеството, порока и суеверието. Започваха да мислят и да действат като разумни хора. Монарсите виждаха това и трепереха за тиранията си.

Рим не се забави да разпали страховете им. През 1525 г. папата каза на френския регент: “Тази мания (протестантството) не само че ще обърка и унищожи религията, но и всички князе, благородници, закони, ред и класи”. Няколко години по-късно един папски нунций предупреди краля: “Сир, не се мамете. Протестантите ще прекатурят както религиозния, така и всякакъв граждански ред… Тронът е също толкова в опасност, както и олтарът… Въвеждането на нова религия трябва неминуемо да доведе и до ново управление”. И теолозите предизвикваха предразсъдъците на хората, като заявяваха, че протестантското учение “подмамва хората към новости и глупости; ограбва краля от верноподаническите чувства на неговите поданици и опустошава както църквата, така и държавата”. Ето как Рим успя да настрои Франция срещу Реформацията. “Именно за да се подкрепи тронът, да се запазят благородниците и да се защитят законите, мечът на преследването бе издигнат най-напред във Франция”.

Едва ли управниците на страната предвиждаха последиците от тази гибелна политика. Ученията на Библията биха посели в умовете и в сърцата на хората тъкмо тези принципи на справедливост, въздържание, истина, равенство и доброжелателство, които представляват самия крайъгълен камък на благополучието на всяка нация. “Правдата възвишава народ…” “…защото престолът се утвърждава с правда.”. “Правдата ще издейства мир и сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века”. Покорният на Божия закон ще зачита най-вярно законите на своята страна и ще им се покорява. Който се бои от Бога, ще почита и царя в неговото упражняване на справедливост и законна власт. Но нещастна Франция забрани Библията и анатемоса учениците й. Столетие след столетие хора на принципа и честността, хора с голяма интелектуална проницателност и морална сила, имали куража да изповядат публично убежденията и вярата си и да страдат за истината – в продължение на векове те работеха като роби в галериите, умираха на кладите или гниеха в килиите на занданите. Хиляди и хиляди намираха спасение в бягството; и това продължи двеста и петдесет години след началото на Реформацията.

През този дълъг период, едва ли е имало поколение французи да не е било свидетел на това, как учениците на евангелието бягат пред безумната ярост на преследвача и отнасят със себе си способностите, изкуствата, трудолюбието, реда, с които обикновено превъзхождаха другите, и обогатиха далите им убежище страни. И колкото повече даваха на другите държави тези ценности, толкова повече лишаваха от тях собствената си страна. Ако по това време всички изгонени от Франция се бяха задържали в нея; ако през тези триста години трудолюбието на прокудените бе прилагано на местна почва; ако през тези триста години тяхното умение се използваше за развитието на индустрията; ако творческият им гений и аналитичната им мощ биха обогатявали литературата и развивали науката; ако мъдростта им бе ръководила нейните съвети; ако храбростта им бе извоювала нейните победи; ако справедливостта им бе създавала законите й и религията на Библията бе укрепвала интелекта и управлявала съвестта на нейния народ – каква би била славата на Франция днес! Каква велика, цветуща и щастлива страна, образец на народите, би била тя!

Но един сляп и неумолим фанатизъм прогони от нейната земя всеки учител на добродетел, всеки борец за ред, всеки честен защитник на трона. На хората, които щяха да направят своята страна “прочута и славна” на земята, бе казано: “Изберете едно от двете – клада или заточение”. Накрая гибелта на страната бе пълна: не остана никаква съвест, за да бъде забранявана; никаква религия, за да бъде завлечена на кладата; никакъв патриотизъм, за да бъде прокуден на заточение”. И Революцията с всичките й страхотии бе ужасният резултат от това.

“С бягството на хугенотите във Франция настана всеобщ упадък. Процъфтяващи индустриални градове западнаха; плодородни райони се превърнаха в местни пустини; интелектуална тъпота и морално падение следваха един период на нежелан прогрес. Париж стана огромен бедняшки приют. Смята се, че в началото на революцията броят на бедняците, очакващ помощта на кралската щедрост, е бил двеста хиляди. Сред тази деградираща нация процъфтяваха единствено йезуитите и чрез ужасна тирания управляваха църкви и училища, затвори и галерии.”