„Любовта към хората е най-доброто богатство.“

Съпротива срещу състраданието и само състраданието. Редица изследвания сочат, че от фокусирането върху състрадание към другите и себе си следват множество ползи за здравето и взаимоотношенията между хората. Последното ни предизвикателство обаче е свързано с факта, че макар да разбираме всичко казано до тук и дори да сме съгласни с повечето идеи, пак можем да изпитваме съпротива по пътя към състраданието.

Според Аристотел единствените хора, заслужаващи състрадание, са тези, които не заслужават връхлетелите ги беди; и това схващане, толкова различно от будистката традиция, процъфтява векове наред в западната мисъл. Римляните смятали, че състраданието е слабост на обществото, което трябва постоянно да демонстрира силата си. В милостта няма нищо лошо, защото тя била дар от победителя към победения.

Що се отнася до само състраданието, трябва да разгледаме един аспект, който не е добре застъпен нито в будизма, нито в другите духовни традиции. А именно, фактът, че много от нас изпитват силна съпротива не само срещу само състраданието, но и срещу възпитаването на това чувство. Това е свързано с индивидуалните различия, които разглеждаме по-горе: хората не схващат значението на това качество и не го развиват у себе си с еднаква лекота.

Причините, по които се стремим към състраданието или му се съпротивляваме, също са различни. Някои от нас са научени, че винаги трябва да поставят другите на първо място и само състраданието им прилича на глезене и дори егоизъм. Истинската грижа за себе си и за другите вървят ръка за ръка. Ще видим обаче, че само състраданието силно се различава от себе утвърждаването, от борбата да се справяме по-добре от другите, да се смятаме за нещо повече или просто да ги глезим.

Някои хора мислят, че по природа са твърде само състрадателни. Те действително се отнасят благосклонно към себе си, но само когато се справят добре; ако допуснат грешка, ако претърпят провал или се забъркат в конфликт, забравят за добронамереността, разбирането и прошката.

За други само състраданието лъха на слабост, мекушавост и глупава сантименталност. Те толкова много се стараят да постигнат целите си, да доказват колко са ценни и да впечатляват другите, че когато не успяват, се ядосват, фрустрират или депресират. Често всичко започва от стремежа да получат одобрението на родителите си или да направят нещо по-добре от братчето или сестричката. Опитите обаче да се решат с детски средства проблемите на възрастните не води до нищо. Просто защото „постиженията“ не са в състояние да удовлетворят вътрешния ни копнеж за истинско признание и топлина; можем да изцелим „болните“ чувства, само ако ги погледнем в очите.

Съществува и друга форма на съпротивление срещу развиването на само състрадание: когато хората започват да изграждат това чувство в себе си и това разкрие у тях копнеж, заровен от дълги години. Може да бъде копнеж по чувство за близост или свързаност с другите, или по усещането да бъдеш обичан и желан. Когато започне да трепти пламъкът на само състраданието, той може да освети тъгата и копнежа вътре в нас. За някои обаче отначало това може да бъде трудно поносимо, затова не бива да бързаме, а да напредваме бавно и състрадателно.

Има и случаи, когато искрата на само състраданието може да пробуди емоции от събития, свързани с хора, които са се отнасяли добре с тях, но впоследствие са злоупотребили. Възможно е те да породят истинско объркване в съзнанието на човека и да възродят страни или плашещи чувства.

Ето как можем да си го обясним. Мозъкът на всеки от нас притежава система с правила на преживяването на близките взаимоотношения: системата за привързаност е свързана със системата за успокояване и доволство и създава спомените ни, че сме обичани и утешени. Но ако спомените ни са свързани с това как другите ни нараняват или как изпитваме безпокойство или гняв, именно тези чувства ще се пробудят, когато някой се опита да бъде добър и мил с нас. Вместо да се чувстваме успокоени, ние повторно ще изживеем безпокойството и гнева, защото именно тези емоции свързваме с излъганата близост или с привидната добронамереност на хората. На всички ни се е случвало да се сблъскаме с хора, които се отдръпват, когато проявим добронамереност, сякаш тя е заплаха за тях.

Такива хора разбират зле състраданието. Това обаче означава да пренасочим вниманието си и да увеличим способностите си. Състрадателните личности често се мотивират да работят за определена кауза. Така че да възпитаваме само състрадание не означава просто да се втренчваме в себе си и да си мислим хубави неща. Развиването на само състраданието може да бъде трудно и да ни мотивира да се потрудим.

Не можем да приключим темата за затрудненията, съпътстващи развиването на състраданието и само състраданието, без да изясним значението и на социалния контекст. Еволюционните психолози показват, че хората развиват стратегии и фенотипи, подхождащи на социалната им ниша. По целия свят недоверието, експлоатацията и жестокостта са характерни белези за среда на бедност и злоупотреба с наркотици. Абсурдно е да виним отделни хора, след като знаем, че мозъкът и съзнанието се формират от гените и културата.

Състрадателното съзнание. Защо използваме израза „път към състрадателното съзнание“, а не просто „път към състраданието“? Преди всичко, защото този термин се използва в редица духовни традиции. Но по-важното обаче е, че той насочва вниманието към начина, по който работи съзнанието ни по отношение на моделите. Когато постигнете един модел, със следващия е по лесно. Примерно ако сте силно притеснени, блокирате моделите на спокойствието, ако пък сте твърде ядосани, блокирате тези на добранамереността. Различните модели включват и изключват различни системи. Не можете да се чувствате едновременно спокойни и изплашени, или разгневени и любещи. Можете да преминавате от едната емоция към другата, но не и да ги изпитвате в един и същи момент. Единият модел отрича другия.

Когато човек се фокусира върху състраданието, съзнанието му се организира по определен начин и създава съответните модели на активиране на милиардите мозъчни клетки. Той се интересува от нуждите и притесненията на другите хора, иска да облекчи дистреса им или да им помогне да постигнат удовлетворение, да гледа как израстват и разцъфват. Готов е да развива в себе си емпатия и разбиране към другите. Поведението му се ориентира към това да им помага и да се грижи за тях, изпитва топлина, загриженост и/ или щедрост.

Развивайки само състрадание, той започва да прилага тези дарби и умения към себе си. Мислите, нагласите и чувствата му към самия себе си се изпълват с грижа, подкрепа и насърчение, които изместват критиката и неохотата. Ето защо развиването на състрадателно съзнание е начин да се опитаме да създадем определени модели в мозъка си, които да организират мотивите, емоциите и мислите ни по начини, полезни за собственото ни благоденствие и за доброто на другите.

Живеем в нови вълнуващи, предизвикателни времена. Науката за човешкото съзнание напредна много в изучаване на източниците на щастието, нещастието и множеството състояния на благополучие. Оказва се, че макар достъпът до най-различни удобства и технологии да гъделичка желанието ни за повече удоволствия, по-сигурните източници на щастие и благополучие възникват от разбирането и отношението ни към собственото ни съзнание и това на другите. Състрадателните отношения със себе си и с другите са истински извор на здраве и щастие. Изследванията сочат, че ако успеем да изградим само състрадание, доброта и нежност, основаващи се на ясно разбиране за работата на нашето съзнание, ще бъдем готови да създадем повече щастие за себе си и за другите.