„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“

Финансови услуги по Интернет. В началото на двадесет и първи век конкуренцията между участниците в икономическия процес е по-силна от когато и да било; новите електронни технологии пораждат и нови участници в този процес, способни да се обединят в конфигурации, каквито дори не можем и да си представим. На този етап основната борба сякаш протича между взаимно конкуриращи се частни интереси, но правителствата не могат да си позволят да останат за дълго пасивни наблюдатели. Финансовите власти на Германия, Япония и САЩ все някога ще насочат вниманието си към регулиране на движението на електронните пари. Понастоящем изглежда, сякаш виртуалните пари твърде скоро ще изместят физическите монети и банкноти от почти всички области на тяхното приложение. В момента съперничеството между финансовите и бизнес интересите е за това кой ще привлече най-много потребители към електронните пари и кой ще изобрети най-добрата карта.

Дебитните карти и смарт картите предлагат един много по-ефективен начин на пренасяне на пари; по същество те са значително подобрена версия на пощенския дилижанс от миналото, при която конете са заменени от компютри и телефонни линии. За да може съвременната електроника да бъде приложена в най-пълна степен към използването на парите обаче, решаващ принос има Интернет, въведен масово през 90-те години. Бързото разпространение на тази единна компютърна система създава един качествено нов вид пазари и същевременно нов вид пари за тези пазари.

Интернет позволява да се поръчват стоки по електронен каталог и да се заплаща за доставката по компютърна връзка с традиционна кредитна карта или с електронни чекове, като и в двата случая парите се теглят от традиционна банкова сметка. Най-възторжените привърженици на кибернетичното пазаруване предвиждат, че един ден целият свят ще се обслужва от някакъв виртуален търговски център, който ще измести големите търговски комплекси като „Мол ъф Америка“ по същия начин, както те са изместили традиционната главна улица с магазините в провинциалния град. Ентусиазмът на първата вълна Интернет-купувачи стига дотам, че те започват да си представят как много скоро всички хора ще купуват хранителни продукти, ще мерят облекло, ще избират подарък за дядо си или ще попълват винарската си изба пред екрана на компютъра.

С постепенното съзряване на Интернет обаче става все по-ясно, че по ред социални и чисто практически причини глобалната мрежа не представлява сериозна заплаха за кварталния бакалин. За неголям брой потребители електронните каталози създават възможност за поръчване от дома на ограничен набор стоки — подаръци, цветя, пица, — но в обозримото бъдеще хората ще продължават да правят основните си покупки по добре познатия начин. Ясно е, че поне засега никой няма да си купува вино, да избира бижута, да си доставя домакински уреди и други машини чрез компютъра, но вече много хора използват мрежата за достъп до други видове стоки и услуги: безплатни компютърни програми, информация, новинарски бюлетини, игри, препечатки от статии във вестниците, цели вестници, дори порнография.

Чрез компютъризирани служби могат да се резервират билети за самолет, бейзболен мач или опера, както и да се изпълняват други операции, неизискващи физическата доставка на стоката на получателя. Онези клиенти, които и без това имат по-задълбочени технически познания и афинитет към модерните технологии, могат да управляват банковите си сметки и да извършват всички видове операции по тях чрез компютъра вместо в директен контакт с банковия чиновник. Те могат да си откриват разплащателни сметки за режийни разноски; да купуват ценни книжа; да подават молби за заеми; да теглят или внасят пари във взаимоспомагателните каси или да наблюдават движението на пенсионно осигурителните си фондове.

Интернет е идеалното продължение на основната функция на компютъра — обработката на информация; интересното в случая е, че самите пари все повече придобиват свойствата на един вид информация. Действително, парите, които се движат по Интернет, не могат да се видят или пипнат; това са просто електронни сигнали, показващи, че дадена сума е преминала от сметката на потребителя в сметката на търговеца. Именно тази информация може да се пренася по компютърната мрежа по-бързо, отколкото по какъвто и да било друг начин.

През 1995 г. са открити първите две банки, изцяло опериращи в зоната на Интернет, а не просто като електронни клонове на вече съществуващи традиционни банки. През началните години на съществуването си банките — които се наричат съответно „Марк Твен“ и Фърст Интернет Банк — представляват интерес главно за компютърни маниаци, доколкото в електронното пространство все още няма нужните технологии, търговско търсене и обществена нагласа към тази радикално нова форма на боравене с парите. Не е изключено обаче тези две банки да поставят основата на едно ново поколение финансови услуги, които да се извършват изцяло по Интернет.

Първоначално Интернет има вид на една многообещаваща форма на финансови пазари; твърде скоро става ясно, че в мрежата е нужна нова система на разплащане, която да включва нещо много повече от обикновена размяна на номера на кредитни карти и банкови сметки — данни, които твърде лесно могат да се прихванат, копират и използват от престъпници.

По целия свят компютърни експерти са заети в разработване на надеждни системи за обмен на шифрована информация и защита на банковата тайна; едновременно с това усилията им са насочени към създаване на такъв вид електронни пари, които да бъдат изцяло генерирани в кибернетичното пространство и да съществуват само в него. Населението трябва да бъде в състояние да обменя традиционните парични знаци на националната валута срещу тези нови електронни парични единици. Всеки желаещ трябва да може да си открие сметка в електронни пари, които да използва изключително за покупки и продажби в кибернетичното пространство.

С развитието на виртуалната икономика определени услуги ще могат да се извършват в кибернетичното пространство и да се заплащат изцяло с електронни пари, с което ще отпадне необходимостта от пълна конвертируемост между електронната и традиционната валута. Така новата валута няма да измести напълно познатите ни парични знаци или традиционните банкови сметки; тя просто ще прибави нови видове финансови операции, както и нови сметки към вече съществуващите. В близко бъдеще много хора вероятно ще поддържат кибернетични сметки по същия начин, както сега имат сметки в различните видове спестовни каси, банки, кредитни институции, брокерски къщи и пенсионно осигурителни фондове.

На първо време огромната част от кибернетичната търговия ще се извършва между големите търговски фирми и финансови институции, които ще взаимодействат помежду си, а не толкова с масовия потребител. Постепенно обаче тя ще се разпространи и в сферата на масовото предлагане на стоки и услуги. Електронните пари твърде бързо ще навлязат в други области на живота, като постепенно ще изтласкат традиционните парични знаци от повечето им сфери на употреба. Бабите ще могат да изпращат подаръци в електронни пари за рождените дни на внучетата си; подаръкът ще се появява във вид на виртуални долари на екрана на компютъра, а получателят ще може да ги вложи — разбира се, по електронен път — в сметката си за обучение или пък да си купи с тях каквото си поиска. Любителите на хазарта няма да има нужда да пътуват до най-близкото казино, за да поиграят на рулетка, или до кварталната бакалия, за да си купят билет от лотарията; всякакви залагания ще могат да се правят с лекота по Интернет. Всеки притежател на персонален компютър ще може да си купи билет от която и да било лотария по света или пък да играе в казиното на Монте Карло или Атлантик Сити, без да напуска дома си.

Както обикновено става в периоди на радикални технологични и социални промени, през първите години от съществуването на Интернет са предложени и изпробвани най-различни нови форми на парите. Някои от тези форми, които поне отначало звучат доста логично, се оказват неосъществими на практика, докато други, на пръв поглед много по-ексцентрични, лесно се пригаждат към изискванията на системата. Не след дълго основните технически, политически и културни проблеми, свързани с използването на електронни пари по Интернет, ще бъдат преодолени, а новите виртуални пари ще играят решаваща роля в икономиката на двадесет и първи век.

С постепенното си узряване новите пари ще породят свои собствени проблеми и криминогенни фактори в допълнение към вече съществуващите електронни кражби и фалшификации. Понеже кибернетичното пространство е навсякъде и никъде, всеки, който пожелае, може да превежда произволни суми пари до всяка точка на планетата; може да си открие сметка в Швейцария или на Каймановите острови със същата лекота, както и в кварталната банка. Невъзможността за проследяване на подобни транзакции ще затрудни извънредно много правителствата да ги проследяват и облагат с данъци; с това границата между легитимни и не легитимни икономически субекти ще се размие още повече.

Всяка електронна парична транзакция дава възможност за нейното таксуване. Таксите и комисионите върху такива финансови транзакции вероятно ще бъдат много по-малки, отколкото при използване на традиционните кредитни карти или дори при осребряване на чекове или теглене на пари от банкомат; печалбите тук ще дойдат главно от очаквания огромен обем на операциите с виртуални пари. Компаниите, които съумеят да поставят този процес под свой контрол, ще участват в създаването на печалба по същия начин, както правителствата в миналото са облагали монетните дворове с данък върху сеченето на пари. Данъкът върху създаването на електронни пари ще бъде ключ към натрупването на богатство и влияние през двадесет и първи век. По това векът, който току-що започна, ще се различава фундаментално от предходния, през който повечето хора са приели една система на почти пълен монопол на държавата върху създаването и контрола на националната валута.

Ключът към властта на бъдещето. Зад кулисите на съвременните взаимно преплетени пазари се води яростна борба за контрол над парите. Ключът към властта на бъдещето лежи не само в овладяването на страни с голяма територия и население, не само в притежаването на многонационални корпорации, покриващи целия свят. Много по-важен е въпросът кой ще контролира създаването и обръщението на самите пари — онази субстанция, върху която се основава богатството на нациите, силата на корпорациите и успехът на отделния индивид.

През цялата история на съвременната цивилизация се е водила борба за това кой да контролира парите. Звучи почти като тавтология твърдението, че контролът върху създаването и обръщението на парите се равнява на овладяване на богатството, ресурсите и населението на света. С времето претендентите за контрол върху парите са се обединявали във всевъзможни фракции, институции, правителства, банки, гилдии, корпорации, религиозни ордени, знатни фамилии. Тази борба, започнала с появата на първите монети, никога не е преставала; в най-добрия случай е затихвала за периоди от по един-два века.

Войните за контрол върху парите нерядко са били съвсем истински — на бойно поле, между могъщи армии, въоръжени с танкове, бойни кораби, бомбардировачи и ракети. В други периоди тези войни са били чисто метафорични, макар и не по-малко сериозни сблъсъци на интереси — тихи схватки в дискретни частни офиси, заседателни зали, съдилища и парламенти, както и в залите на големите фондови и стокови борси по света. Щом в една схватка се стигне до победа или до уреждане на интересите на участниците, войната се пренася на следващото бойно поле, където битката се води често с нови оръжия и по нови правила.

В историята, винаги когато е изглеждало, че дадена фракция или институция взема превес над опонента си и овладява парите, се е намесвал някой външен участник, който е изобретявал нова форма на пари, основаваща се на нова технология, с което битката е избухвала наново. Сечените монети изместили по-простите форми на примитивни пари. Самите монети били изместени от появата на банките и издаваните от тях книжни пари; а днес, когато се извършва преход към електронни, виртуални пари, борбата за чието овладяване тепърва предстои, играчите вече се боричкат за най-изгодни стартови позиции на игралното поле, а предстоящата поредна битка за парите ще доминира целия двадесет и първи век.