„Никой от рождение няма убеждение.“

Съществува един очевиден аспект на живота, с който състраданието е тясно и неразделно свързано и това е моралът и моралното мислене. Не всички морални съображения са свързани със състраданието, нито пък състраданието е свързано с всички морални въпроси.

Какво точно представлява моралът и как го постигаме и действаме според него, това е част от философско-етичните размишления на човека от хилядолетия насам. Общото мнение е, че чувството ни за правилно и погрешно зависи от сложните взаимодействия между генетичното ни предразположение, възпитанието, конформизма, заучените социални ценности, „усещането за нещата“ и разума. Разбира се, хората са способни да заемат морални позиции и поради страх от неподчинение на доминиращите членове на групата си, поради което просто копират техните убеждения.

Моралните чувства и мислене не са статични, а се разгръщат едновременно с нашето развитие. Още като деца изпитваме някаква първична емпатия към другите и чувство за справедливост, насочено от родителските наказания и похвали. Едва по-късно започваме да осъзнаваме ценностите, правилата и очакванията за добро поведение на своята група.

Моралните ни съждения са свързани с тези групови ценности. Самите ценности се променят – например древно римския морал и приемливо поведение са се различавали силно от нашите днес. По нататък развитието ни води до не толкова пристрастни и предубедени виждания, чрез които възприемаме човечеството като цяло и осъзнаваме, че нашето племе или група е изградило определени нравствени граници около себе си. Това ни навежда на мисълта, че дължим свобода, уважение и състрадание на всички човешки същества, а според някои традиции – и на всички живи твари. Всеки един от тези етапи се превръща в част от нашата самоличност.

Карл Гилиган различава два типа морално мислене: такова, което се базира на концепцията за правилата, правдата и справедливостта, и такова, което стъпва на чувството за грижа и помощ към другите. Жените често са по-склонни да застъпват втория тип, тъй като са изключително силно съсредоточени в отглеждането на своите деца и зависят от връзките, изградени върху отношенията на подкрепа и родство. Мъжете обикновено се фокусират върху проблемите на надпреварата и върху необходимостта от регулиране на отношенията чрез системи от справедливост и права.

Проблемите, свързани с правата (отнети или дадени), и системите за въздаване на справедливост са изградени около автономията на хората, правото им да преследват своите цели и да бъдат свободни от експлоатация.

Правата са важен елемент за сътрудничество и защита на слабите от страна на силните и често е трудно да се извоюват. Изследванията напоследък обаче поставят под въпрос тези „силови“ различия (предимно между половете) и насочват вниманието ни към ситуационните фактори, които изискват различен тип морално мислене.

Интересен е начина по който състраданието обединява справедливостта и грижата. Но както вече беше отбелязано, макар състраданието в никакъв случай да не е справедливо, грижата и справедливостта могат да изпаднат в противоречие. Една социална и традиционно договорена форма на справедливост към жертвата може да бъде не до там състрадателна към нападателя. Справедливостта за разлика от състраданието, не винаги е свързана с прошка. Следователно, справедливостта може да бъде повече социално и културно структурирана от състраданието.

Известно е, че по различните морални проблеми хората съдят с различен подход. Някои са достигнали до моралните си убеждения чрез задълбочаващо се осъзнаване на страданието и неправдата, Така, например, осъзнаването на страданията в животинските ферми поражда у някого емоционални терзания, които водят до промяна в поведението, по-специално до отказ от месоядството; докато друг е вегетарианец, просто защото така е бил възпитан.

В първия случай моралното убеждение се развива вследствие на емоционална реакция на болката и страданието на другите живи същества и в този емоционален смисъл е свързано състраданието, Това не е морално убеждение, постигнато чрез разума, въпреки, че не е лишено от разум.

Изграждането на морал е съпроводено от сложно взаимодействие между чувствата и разума. Всъщност проблемът се състои тъкмо в това, тъй като с морала са свързани различни видове емоции. Чувствата на емоция и тъга, провокирани от страданието са едно, а тези на отвращение, възмущение или страх – друго. Например, не е нередно да се отглеждат животни и да се убиват за храна, но е неморално (тоест предизвиква отвращение) да се прави „любов“ с тях.

Някои хора спорят върху моралната позиция относно множество аспекти на живота. Едни прославят хомосексуалността, други се гнусят от нея и я смятат за грях. Едни се възмущават от абортите, други се борят за правото на жената да избира. Едни гледат на търговията с оръжие като на законна част от националната икономика и правото на самозащита, други я намират за нещо зло и петно върху човечеството. Едни вярват, че престъпниците трябва да бъдат изпращани на смърт, да бъдат убивани с камъни, на бесилото или на гилотината, но други са убедени, че това е лишено от човешки морал.

Едни мислят, че изтезанията са част от нормално отношение към враговете, докато за други това представлява тест за морала на едно общество. Едни вярват, че всички култури и религии трябва да бъдат свободни да следват собствените си убеждения и практики, докато за други определени човешки права като например – премахването на робството и на обичая за обрязване при жените – стоят над определени вероизповедания.

Според едни, религиозните убеждения, възникнали в Средиземноморието преди повече от две хиляди години, са източник на агресия, докато в очите на други те представляват фундамент на морала. Едни смятат, че човешките и животинските стволови клетки ще отворят вратата към лечението на множество тежки заболявания, но според други това ще бъде началото на един франкенщайнов свят.

И така нататък, и така нататък. Нищо чудно, че философите етици имат толкова много теми за размисъл. Те разбират, че тази комбинация от генетични предразположения, възпитание, конформизъм, заучени социални ценности, „усещане за нещата“ и разум поражда сложни въпроси за моралното мислене.

Не е чудно, че хората се объркват по отношение на моралните си чувства и често в преценките си се облягат на емоциите и социалните сравнения. Някои търсят напътствия в религиозните текстове (например Библията) и по този начин решават какво мисли Бог за хомосексуалността, да кажем или по отношение на някакъв друг въпрос.

Тъй като в тези текстове могат да се открият аргументи „за“ и „против“ всяко възможно поведение, защото са писани за отдавна отминали общества и култури и са се отнасяли за съвсем различни социални проблеми от днешните.

За някои самата идея да се обърнат към по-висш авторитет, с когото не могат да обсъждат или спорят, представлява морален проблем. Защото когато се позоваваме на по-висш авторитет, ние го използваме да заплашваме, увещаваме, награждаваме, контролираме или наказваме някого – но го правим със съзнанието, че собствения ни авторитет и способност за убеждаване не са достатъчни. Затова самият акт на използване на древните религиозни текстове, които би трябвало да съдържат Божието слово, е морален проблем, за който може също да има различни мнения.