„Тълпата е сляпа навсякъде, но при нас е двойно сляпа…“

Общественото мнение лесно усвоява логиката на военните победи и не е много склонно да анализира сумата от сложни обстоятелства, предопределящи провала на бойното поле. Защо Кутузов обвинил командващия на 3-та западна армия Чичагов за провала на операцията на Березина и какво влияе толкова силно на играта на интереси в нашите генерали през цялото време?
Русия отбеляза 200-годишнината от победата в Отечествената война от 1812 г. В най-трудния тест, в който победите бяха съчетани с поражения, нито един от военните неуспехи нямаше такъв негативен обществен резонанс като битката при Березина. По това време армията на Наполеон, обезкръвена от глад и студ, все пак прекосява ледената Березина и отива в чужбина.

Неизвестен художник. Портрет на П. В. Чичагов

Вместо изстрадана радост, в обществото се надигнала вълна от недоумение и разочарование. И тя имала име: адмирал Павел Василиевич Чичагов, командир на 3-та западна армия, бил обявен за виновен в безопасното преминаване на река Березина от французите. Това било ясно посочено от докладите на фелдмаршал Кутузов до император Александър I. Именно той насочил общественото мнение в необходимата му посока, противно на свидетелствата на много военни лидери от онова време. Защо? Отговорът на този въпрос все още се търси от военни историци, дипломати, журналисти и всички, които се интересуват от тънкостите на руската политика и задкулисието в нейната армия.

Военмор, министър, адмирал.
С възкачването на престола на Александър I в Русия започнали да говорят за реформи, за нова кадрова политика, общественото мнение забележимо се оживило в очакване на промените към по-добро. На ключови позиции императорът се нуждаел от държавници, които споделят с него оценката на състоянието на нещата в Русия и били готови да й служат не от страх, а по съвест. Един от тези в очите му бил военноморският професионален офицер Павел Чичагов.

От досието. Павел Василиевич Чичагов е роден на 27 юни (8 юли) 1767 г. в Санкт Петербург Коломна в семейството на Василий Яковлевич Чичагов, морски офицер от семейство на бедни костромски благородници, който по-късно се издига до чин адмирал. Когато баща му е назначен за началник на ескадрата, тръгваща за средиземноморското плаване, младият Чичагов убеждава родителя си да го вземе със себе си. Назначен е за адютант на баща си и се доказва отлично в плаването до Ливорно. През 1787 г. Павел Василиевич вече е офицер в екипажа на кораба „Езекиел“, година по-късно – капитан 2-ри ранг и командир на кораба „Ростислав“, който участва в битката с шведите при Еланд, и след това в морските битки при Ревел и Виборг. При това за първото участие Чичагов-младши е награден с орден „Свети Георги“ IV степен, а за второто му участие е връчена златна сабя от ръцете на Екатерина Велика с надпис „За храброст“. Екатерина Велика го прави и капитан 1-ви ранг.
След осем години служба Чичагов поискал да се научи как да организира военноморските дела в Англия и баща му го изпраща в британското военноморско училище заедно с брат му Питър. След завръщането си у дома Павел Василиевич става командир на кораба Ретвизан и получава званието капитан от бригаден ранг.
През 1796 г. Павел I идва на власт и Чичагов започва да има сериозни проблеми. По клевета на граф Кушелев (подозрение за измяна в полза на англичаните) императорът лишава Чичагов от Георгиевския кръст и го изпраща в Петропавловската крепост, но скоро го връща на служба, където получава чин контраадмирал.

Известен като привърженик на дълбоки реформи, искрен и остроумен човек, чужд на учтивостта, Павел Чичагов си създава много врагове в обкръжението на Павел. И практически същите лични характеристики, но вече с положителен знак, го правят интересен и обещаващ в очите на император Александър, който идва на власт.
Въз основа на комбинацията от всички горепосочени качества, както вродени, така и придобити в продължение на осем години военноморска служба, император Александър почти веднага го доближава до себе си. През 1801 г. Императорът го назначава в свитата си, а през 1802 г. му дава позицията на член на комисията по формирането на флота и докладчик на суверена по делата на тази комисия. Двама млади интелектуалци, доверяващи се на съкровените си мисли, целящи да разрушат старото и да утвърдят новото в лицето на огромната съпротива на околната среда. Ето защо не е изненадващо, че Чичагов е повишен в чин вицеадмирал, а след това е назначен за министър на военноморските сили на Русия и получава пагони на адмирал.

Именно през тези години в морската практика навлязоха технически иновации, били построени първите хелинги, оборудвани на нивото на постиженията на онова време. А на нашенски език се сменяло и управлението – управлението на индустрията, кражбите били жестоко потиснати. Павел Василиевич се разделя с ранга на министър едва през 1811 г., което в никакъв случай не го отчуждава от императора – напротив, той е натоварен със задължението да се появява ежедневно в двореца и да изразява собственото си мнение по текущи въпроси.
Изглежда, че всичко предвещаваше на адмирал Чичагов неразрушима кариера и проспериращ живот, но съдбата благоволи да го подложи на най-трудните изпитания, с които може да се сблъска човек, изпаднал в незаслужен позор. Такъв за него бил новото назначение, провал в битката при Березина и тежък сблъсък с главно командващия, фелдмаршал M.И. Голенищев-Кутузов.

Борба с кражбите в армията.
Шест месеца преди началото на Отечествената война от 1812 г. Александър, недоволен от бавния ход на преговорите за сключване на мир с турците (проведен в Букурещ, където Кутузов бил разположен с Дунавската армия), се решил на рискована рокада. Без да чака края на преговорите, той решава да замени Кутузов като главно командващ на армията с адмирал Чичагов, чиято прямота и скрупульозност по въпросите на честта били добре известни на императора. Причина? До Александър достигали оплаквания за морално разложение и кражби в Дунавската армия. Научавайки за намерението на Александър, Кутузов принуждава подписването на договора и при пристигането на Чичагов му предава Дунавската армия. Главно командващият напълно прехвърлил гнева и недоволството си от решението на императора на адмирал Чичагов.
Така се сблъскали: 65-годишен закален в битки войн с репутация на опитен интригант и 45-годишен адмирал, носител на най-добрите традиции на руския флот.
„Кутузов никога не прощаваше личните си обиди“, коментира по-късно ситуацията лейтенант Алексей Иванович Мартос. „Вината на Чичагов беше, че е изпратен да го замести в Букурещ [жалбите, изпратени до Кутузов, който беше твърде опетнен в алчност, принудиха императора да го отзове]. Чичагов беше назначен за главно командващ на Дунавската армия и от този момент старецът се закле във вечна омраза към него.”

Портрет на M.И. Кутузов от Р.М. Волков

Действията на Кутузов по време на командването му в руско-турската война са отразени в безсмъртната епопея на Толстой:
„През 12-та година, когато новината за войната с Наполеон достигнала Букурещ [където Кутузов живее два месеца, прекарвайки дни и нощи у своите валашки], княз Андрей помолил Кутузов да бъде прехвърлен в Западната армия. Кутузов, който вече бил уморен от Болконски с неговите дейности, които служеха като упрек за безделие, много охотно го преместил.
На Толстой рядко са изменяли интуицията и отличното познаване на източниците. Неговата съвкупна преценка за Кутузов, основана на дълбоко разбиране на човешката природа, била споделяна от много съвременници на фелдмаршала, които умеели не само да гледат, но и да виждат. Да кажем английският генерал Р.Т. Уилсън, който живял известно време в Санкт Петербург и наблюдавал придворния живот, пише в своите „Дневници и писма от 1812 – 1813 г.“, като дава подробно описание на Кутузов:
„Любител на удоволствията, човек на учтивост и безупречни маниери, хитър като грък, интелигентен по природа, като азиатец, но в същото време европейски образован, той разчиташе повече на дипломацията, за да постигне успех, отколкото на военната мощ, към която, поради възрастта си и здравословното си състояние вече не е способен.”
Поемайки командването на Дунавската армия, Чичагов разкрива редица сериозни злоупотреби. По-специално, през септември 1812 г. той докладва на император Александър I:
„Трябва да кажа на Ваше Величество за дупката, направена във финансите на армията. В една от кутиите намериха 44 чувала с гривни вместо златни монети. Ковчежникът от времето на княз Прозоровски [главно командващият на армията през 1808-09 г.] краде тези пари и тъй като никой не изпълнява задълженията си, всички, които трябва да проверяват касите всеки месец никога не са правили това с нужното внимание.”

Генерал Ланжерон, по-специално, в мемоарите си докладва за фактите на личната разпуснатост на Кутузов и кражба в колосален мащаб, извършена от лица, близки до главно командващия, неговата 14-годишна любовница и различни случайни хора, които се намъкнали в доверието на главно командващия:
„Ужасните злоупотреби в болниците най-накрая привлякоха вниманието на военния министър, който изпрати одитори от Санкт Петербург, които намалиха всички цени с 45%. Генерал Сабанеев [началник-щаб на армията], действащ в същата посока, намали цените с още 40%. Изпращането на одитори от Петербург беше силна обида за Кутузов.“
Що се отнася до Чичагов, както съобщава графиня Еделинг:
„Когато пристигна в Букурещ, мирът вече беше сключен и той трябваше само да се погрижи войските да се върнат възможно най-бързо. С характерната си честност и усърдие той възстанови реда в административната част на парите. Той успя, без да се потискат жителите да събере достатъчно средства, за нуждите и движението на войската, която бързо тръгва да посрещне врага.”