„На малка лодка по-голямо езеро не се плава.“

Ще разгледаме проблема, свързан с осигуряване на органите на управление на ВМФ с различна разчетна картометрическа информация. Тя напълно се определя от специфическите особености на аритметическите изчисления на ЕИМ. Широко е разпространено мнението, че ЕИМ изпълняват аритметическите операции приблизително с някаква известна погрешност, което се явява опасно заблуждение. В действителност аритметическите операции на ЕИМ се изпълняват с грешка. В частност, за формата на числителя с плаваща точка аритметическите операции винаги се изпълняват с грешка.
Причината за погрешност на изчисленията е проста – технически особености на конструкцията на ЕИМ. Те са такива, щото не позволяват непосредствено да поддържат нито една числова система: нито системата на целите, нито на рационалните, нито на действителните числа. Крайното число с разрядност на процесора което води към това, че не се изпълнява изискването на затвореност на аритметическите операции нито за една числова система. Поради това в компютърните изчисления с числа, представени в формат с плаваща точка (запетая), принципно не бива да се определи равенство на две числа, или с други думи, равна ли е разликата на двете числа с нулата.
Отчитането на указаните аритметически свойства на изчисляване на ЕИМ има особена значимост при решаване на картометрическите и геометрическите задачи с голяма точност. Към тях се отнасят, например, задачата числено намиране на точката на пресичане на два праволинейни отрязъка. При определени съотношения между координатите на краищата на тези отрязъци тази задача е неизчислима на компютър с представяне на координатите в формат с плаваща точка, например, когато се изчисляват равенство с нулев определител, елементите на който са образувани от координати.
Нека две прави L1 и L2 лежат на плоскост. Правата L1 се определя от две различни точки (x1, y1) и (x2, y2), а правата L2 – с различни точки (x3, y3) и (x4, y4). Тогава условието за паралелност или съвпадение на тези прави се определя с израза

Но изчисленията на определителя (1) в формат с плаваща точка при никакви значения не дава нула.
Ще приведем графична илюстрация на влиянието на свойствата на аритметическите изчисления в формат с плаваща точка на крайния резултат. На рис. 3 схематично са показани различни варианти на решенията с използване на алгоритъма за търсене изпъкналата обвивка на множеството точки на плоскост. Например, щото изпъкналата обвивка на крайното множество по двойки на различни точки на плоскост, явяваща се изпъкнал многоъгълник, тоест многоъгълник, на който всички точки лежат на едната страна от всяка права, преминаваща през два негови съседни върхове. И трите графики на рис. 3 (а, б, в) не удовлетворяват това определение. Причината е в това, че точките p1 и p5 са относително близки, което не дава възможност на числения алгоритъм да намери изпъкнала обвивка коректно да се определи и последователно да се обходят точките.
Следва да се отбележи, че с ръста на разрядност на процесора, проблема за коректно решение на изчислителните задачи с използване на компютър само нараства. Очевидно е, че този изчислителен проблем трябва да бъде отчетен в алгоритъма за решаване на картометрическите задачи в ГИС при осигуряването на ВМФ. Той се решава с използването на специален алгоритъм на основата на цяло числовата аритметика.

Рис. 3. Три варианта на избор на точки на плоскостта: (а) – p1,…., p4, (б) – p1,…., p5, (в) – p1,…., p6 . И в трите варианта точките p1 и p5 са относително близки.
С плътни линии са свързани двойките точки, които се намират от алгоритъма за търсене на изпъкнала обвивка, ако координатите на точките зададени с числа в формат с плаваща точка.
Да разгледаме проблема, свързан с противоречието в ГИС между мащаба на визуализираната карта на дисплея и точността на определяне на координатите с помощта на курсора на мишката на компютъра. В хартиената карта закона за съгласуване на мащаба на картата и точността на координатите се съблюдава по нейната построяване. В ГИС този закон не може да бъде изпълнен заради особеностите на устройството на компютъра. Нарушаването на този закон се проявява в това, че в координатите на курсора на мишката броя на знаците след запетаята не зависи от мащаба на визуализацията, тоест постоянно, и обикновено е повече от пет символа в десетично представени координати. Това съответства на линейната точност в няколко метра, но на колко тази точност е осмислена?
Веднага ще отбележим, че тази точност с нищо не е осигурена. От една страна, техническите особености на графическите устройства – дисплей и мишка – не позволяват да се осигури такава точност за всички мащаби на визуализация, доколкото екрана на дисплея представлява дискретен набор от пиксели (може да се счита, че един пиксел от дисплея съответства на една точка от хартиената карта). Броя на пикселите на екрана на дисплея зависи от неговото устройство, но се явява постоянен. На свой ред мишката представлява контекстно зависимо устройство. Координатите на курсора на мишката се определят от пикселите, над които е разположен курсора. Поради това точния номер на пиксела в реда и стълба на матрицата на дисплея, координатите на курсора да се определи е невъзможно по принцип. От друга страна, в един пиксел се проектира голяма площ от повърхността на Земята (табл. 1, 2). При което величината на тази площ е различна за всеки пиксел от дисплея, и тя зависи от мащаба на визуализацията, картографската проекция на визуализацията (рис. 4). Поради това курсора на мишката на екрана на дисплея не съответства на две числа, представляващи картографски координати с голяма точност, а на някаква площ от повърхността на Земята, в общия случай на сложен контур, зависещ от мащаба и картографската проекция.
Приблизително линейната дължина на дъга от Земното кълбо в един пиксел за меркаторската проекция може да се определи по следната формула:
L = 2πRcos(φ)/2n+8 (2)
Където R – радиус на Земята, φ – ширина, n – ниво на мащабиране от табл. 1. Максимална грешка – 0,3%.
Простото намаляване на броя на знаците след запетаята при намаляване на мащаба на визуализацията не отстранява указания проблем, тъй като десетичното представяне на числата грубо и нелинейно апроксимира действителните числа, които теоретически се представят от пространствените координати в ГИС.
Таблица 1. Съотношение между мащаба на картата и размера на участъка от картата, разположен в един пиксел при условие, че картата се проектира в прозорец W с размер 256х256 пиксела, размер на пиксела – 0,3 мм (85,2 пиксела на дюйм), радиусът на Земята – 6372,7982 км.
| Ниво на мащабиране | Мащаб на картата | Дъга от екватора, (градуси) | Дъга в пиксели, (градуси) | Дъга в пиксели, (метри) | Площ в пиксели, (м2) | Брой прозорци за покритие на Земята |
| 0 | 1:500 млн | 360 | 1,4962 | 156412 | 24465000 | 1 |
| 1 | 1:250 млн | 180 | 0,7031 | 78206 | 6116,2 | 4 |
| 2 | 1:150 млн | 90 | 0,7031 | 39103 | 1529,0 | 16 |
| 3 | 1:70 млн | 45 | 0,1758 | 19551 | 382,261 | 64 |
| 4 | 1:35 млн | 22,5 | 0,0879 | 9776 | 95,5653 | 256 |
| 5 | 1:15 млн | 11,25 | 0,0220 | 4888 | 23,8913 | 1024 |
| 6 | 1:10 млн | 5,625 | 0,0220 | 2444 | 5,9728 | 4096 |
| 7 | 1:4 млн | 2,813 | 0,0110 | 1222 | 1,4937 | 16384 |
| 8 | 1:2 млн | 1,406 | 0,0055 | 610,984 | 0,3732 | 65536 |
| 9 | 1:1 млн | 0,703 | 0,0027 | 305,492 | 0,0933 | 262144 |
| 10 | 1500000 | 0,352 | 0,0014 | 152,746 | 0,0234 | 1048576 |
| 11 | 1:250000 | 0,176 | 6,9*10-4 | 76,373 | 0,0058 | 4194304 |
| 12 | 1:150000 | 0,088 | 3,4*10-4 | 38,187 | 0,0015 | 16777216 |
| 13 | 1:70000 | 0,044 | 1,7*10-4 | 19,093 | 3,7*10-4 | 67108864 |
| 14 | 1:35000 | 0,022 | 8,6*10-5 | 9,547 | 9,1*10-5 | 268435456 |
| 15 | 1:15000 | 0,011 | 4,3*10-5 | 4,773 | 2,3*10-5 | 1073741824 |
| 16 | 1:8000 | 0,005 | 2,0*10-5 | 2,387 | 4,7*10-6 | 4294967296 |
| 17 | 1:4000 | 0,003 | 1,2*10-5 | 1,193 | 1,7*10-6 | 17179869184 |
| 18 | 1:2000 | 0,001 | 3,9*10-6 | 0,596 | 1,9*10-7 | 68719476736 |
| 19 | 1:1000 | 0,0005 | 2,0*10-6 | 0,298 | 5*10-8 | 274877906944 |

Рис. 4. Карта на света в меркаторска проекция и локалните изкривявания на дължините в проекцията за няколко ширини (кръга). Величините на кръговете са пропорционални на линейния размер (метри) в меркаторската проекция в един пиксел.
Таблица 2. Линеен размер на Земята в частта на дъгата на градуса за ширина, съответстваща на кръга на рис. 4.

Освен това, в ГИС отсъства автоматична картографска генерализация на геопространствените обекти, което не позволява коректна визуализация на данните за произволен мащаб. Цифровия модел на релефа в ГИС не дава възможност гладко изобразяване в 3D – повърхност на релефа в крупен мащаб и не включва информация за структурните линии и точки от релефа. Съществуващите картометрически алгоритми не са ориентирани към изчисляване на фракталните параметри на линейните геопространствени обекти (например, изрязаност на бреговата линия) и повърхностни (например, неравности по повърхността на релефа). Списъкът с по-горе разгледаните проблеми по използването на ГИС при осигуряването на геопространствена информация може да бъде продължен.
По такъв начин, разгледаните проблеми съществено снижават рекламираната ефективност на използването на ГИС за геопространствено осигуряване на ВМФ. Безспорно е това, че ГИС осигуряват напълно с достатъчна точност и ефективност решаването на задачите за търсене в областта на маркетинга, логистиката или хидрометеорологията. Но при решаване на задачите по осигуряване на ВМФ с геопространствена информация използването на ГИС изисква предварително решаването на много проблеми, преди то да стане по-ефективно, от използването на традиционните хартиени карти.
Ефективното включване на ГИС в системата на информационното осигуряване на ВМФ е възможно само след разработката на методологическите изисквания към ГИС с отчитане на указаните проблеми, създаване на методи за тяхното разрешаване и включването на тези методи в програмната среда на ГИС. При това следва да се отчита, че могат да се предложат много математически способи за решаването на един проблем, но от това е нужно да се избере най-релативните задачи, решавани от органите за управление на ВМФ.
Коментари
Все още няма коментари