„Най-добре работи онзи, който си знае работата.“

Резултатите от изследванията и картографирането на релефа на дъното на различни райони от Световния океан са показали, че за откритите океански басейни реализирането на изискванията на Конвенцията по делимитацията на акваториите на крайбрежните държави (в това число и ВГКШ) е достатъчно проста задача. Изключение правят районите на Световния океан, където спецификата на релефа на дъното и режима на седиментация нееднозначно се разглежда от специалистите за различните тектонически направления, а субективната геологическа интерпретация на подводните форми противоречат на общоизвестните резултати от изследванията на релефа на дъното на Световния океан, съответстващи на призната квалификация на подводните форми на релефа и, в крайна сметка води към разгласяване на изискванията на Конвенцията по определянето на ВГКШ.

Към тези райони се отнасят Арктическия басейн на СЛО, който при относително не големи размери и преобладаващи батиални диапазони на дълбочините, характеризиращи се с интензивно разчленяване на релефа на дъното, с наличие на противоположни по знак, високо амплитудни форми, разположени ортогонално континентални окрайнини и с специфичен регулярен режим на седиментация.

Геологически критерии.

В Конвенцията е предвидено също възможното използване на геологическите и геофизически данни за определяне на ВГКШ на крайбрежните държави, което е необходимо да се разгледа.

В продължение на много десетилетия релефа на дъното на Арктическия басейн се явява основно противоречие за специалистите от различните тектонически направления по ключови въпроси на фундаменталните научни изследвания. В много числени публикации на специалисти по Арктическия басейн са представени геодинамически модели на еволюцията на басейна, основано най-вече на субективни интерпретации на резултатите от нееднозначните геофизически наблюдения извън връзката с релефа и неговата спецификация.

По резултатите на такива построения точното картографиране на различен порядък от форми на релефа произволно се интерпретира от различни геологически позиции, не позволяващи еднозначното определяне на геоморфологическите провинции на басейна, в това число и положението на континенталните окрайнини. В контекста на решаването на проблема (ВГКШ) за Арктическия басейн обосновано положение на континенталната окрайнина се явява като принципен въпрос, но указаното по-горе направление за неговото решение (геодинамическото построяване) не предвижда нито един от документите на Конвенцията и няма отношение към решаването на конкретната приложна задача – определяне на юридическата граница на съвременните държави. Ще представим тези документи от Конвенцията.

Приемайки за основа геоморфологическите критерии за определяне на ВГКШ, в пункт 6 на Ръководството на Комисията от 1999 г. се разглеждат също и „ .. възможни изключения ..” за определяне на подножието на континенталния склон (ПКС) „ .. с помощта на доказателства за обратното ..” – по геофизически и геологически данни.

В съответствие с пункт 3 от параграф 76 от Конвенцията подводната окрайнина на материка се явява продължение на континенталния масив, състоящ се от шелф, склон, подножие и на това основание в пункт 6.1.9 от Ръководството на Комисията се разяснява концепцията на юридическото понятие на континенталната окрайнина „ .. като естествено продължение на сухопътната територия до външната граница на материковата окрайнина в геологическия смисъл на тези термини, което изисква разглеждане на тектониката, седиментологията и прочее аспекти от геологията”.

Но на основание на същите тези документи, геологическите направления на изследванията са необходими само в случаите на използване от крайбрежната държава „доказателства за обратното” – „ .. за целите на определяне на подножието на континенталния склон”. По такъв начин „ .. разглеждането на тектониката, седиментологията и прочее аспекти от геологията”, необходими заради трудностите, произтичащи „.. заради методиката за определяне на подножието на континенталния склон и границите на материковата окрайнина на геологическа основа … по силата на разнообразието на геологическите геоморфологични форми … заради различната тектоническа обстановка” на границата на материковата окрайнина.

Тук е важно да се отбележи, че за реализацията на изискванията на Конвенцията е необходимо геоморфологическите изследвания на континенталната окрайнина, определяне на границите по нейните елементи (в това число ПКС), в това време като алтернативен вариант за определяне на ПКС, предлаган от Конвенцията, предвижда „ … разглеждане на тектониката, седиментологията и прочее аспекти от геологията” само в контекста на пункт 6 от Ръководството при „доказателството за обратното” – за определяне на ПКС на континенталната окрайнина (многообразието на вариантите, както и техните геологически и геоморфологични особености са представени в пункт 6), но никак не са за прочее геологически и геодинамически построения. Именно по тези причини пункт 6.1.10 от Ръководството еднозначно определя необходимостта от използването на геофизическа информация по отношение на ПКС (по геофизически данни) в изключителни случаи.

В действителност, нееднозначност на резултатите от геофизическите изследвания с последващо определяне на точки от ПКС може да доведе до различни тълкования в провеждането на тази морфологическа граница от положението на точките от ПКС на съседни райони от акватории, където положението на този параметър еднозначно е определен по резултатите от морфометрическия и морфологическия анализ на батиметричните данни. Към нееднозначност на определяне на границите „ .. между океанската и континенталната земна кора …” за пасивните континентални окрайнини по резултатите от геофизичните изследвания указват пункт 6.2.3 и 6.2.4 от Ръководството на Комисията, много специалисти също сочат, че „ .. точното определяне на нейното положение и характера .. „ е затруднено (в контекста на Конвенцията – ПКС).

Анализът на изискванията на Конвенцията е показал, че „ … разглеждане на тектониката, седиментологията и прочее аспекти на геологията”, в контекста на реализацията на изискванията на Конвенцията са предназначени само за определяне на ПКС и само в порядък на изключения, в същото време като за решаването на други проблеми на ВГКШ геологически критерии в Конвенцията не са предвидени.

Вероятно, разглеждайки изискванията на Конвенцията от позициите на различните геологически представяния на релефа на дъното на акваторията, необходимо е да се помни, че положенията на Конвенцията предназначени за решаване на комплекса от изключително приложни (юридически) задачи – „ .. регулиране на всички аспекти за морското пространство …” (в това число и делимитацията) на съвременно в географско отношение акваториите на Световния океан, където за ВГКШ за съвременните крайбрежни държави се определят на континенталната окрайнина, включваща континенталния шелф, континенталния склон и континенталното подножие, имащи съвременни морфологически граници.

Подножието на континенталния склон се определя в зоната на съседство на континенталния склон и континенталното подножие, представени от съвременната утаечна покривка. Изхождайки от съвременното положение на релефа на континенталната окрайнина, базовия параметър за ВГКШ – ПКС се определя в неговото съвременно положение като „общо правило”, и само при невъзможност за геоморфологическо определяне на ПКС, в изключителни случаи ПКС се определя по резултатите от геофизическите изследвания.

Именно на това съвременно геоморфологическо представяне на положението на континенталната окрайнина, морфологическите граници на съвременните елементи на нейния релеф указва Конвенцията, но никак не на тяхното търсене в различните геологически епохи. Съществуват съвременни положения на континенталната окрайнина, на която се определят съвременните граници и нейните елементи, необходими за решаването в пълен обем на конкретните приложни задачи – определяне на съвременните параметри на ВГКШ за държавите, имащи съвременни контури на бреговата линия. За реализация на проблема по ВГКШ в Арктика е необходимо да се определят съвременните морфологически граници по елементите на континенталната окрайнина в батиметрически диапазони на границите с елементите на пасивните континентални окрайнини.

Анализът на релефа на дъното на Арктическия басейн по резултатите от пълния обем от хидрографските изследвания е реализиран с многочислени публикации, съответстващи на изискванията на Конвенцията, а също така и от известни картографски издания. По резултатите от тези изследвания са определени геоморфологическите провинции на басейна и положението, както и състава на континенталните окрайнини, съответстващи на международните класификации (в това число и батиметрическите диапазони на границите) на континенталните окрайнини. Доволно интересни в това направление са изследванията представени от резултатите на геофизичните и геологичните работи, извършени 2011 и 2012 година в Арктика. Обективния анализ на резултатите от тези изследвания, публикувани от специалистите потвърждават изводите по анализа на релефа на дъното на басейна, както за потъването на континенталната платформа на провинциите на хребетите, така и за повдигането на Амеразийския суб басейн.