„Жаждата за власт е най-ненаситната от всички страсти.“

Процеси, протичащи в Управлението. Всичко описано по-рано в по-предишни публикации не е празна абстракция, а строго научно обосновани процеси, протичащи в Мирозданието. Освен това, разказаното носи и изключително приложен характер. Например.

1. Наблюдател, нямащ понятие от без структурното управление, може да възприеме напълно устойчивото управление или като стихиен „неуправляем“ процес („ред от хаоса“), или ще търси стабилни структури там, където ги няма. .

Това се отнася за търсенето от наблюдателя на агенти на „световното задкулисие“. Да, такива „агенти“ има, но те не влизат в състава на строги „структури вътре в страната“, а се управляват без структурно иззад граница. Това е този случай, когато ние, макар и сами, „камък по камък и тухла по тухла разглобихме своята икономика …“

2. В редица случаи структурното управление може да се възприема от такива наблюдатели като без структурно управление.

Това става тогава, когато в състава на супер системата влизат аналози, подобни на болшинството нейни елементи. Но тези аналози могат да принадлежат на структури, излизащи от пределите на дадената супер система. И тогава:

А) Наблюдателят, който не знае за без структурното управление отново ще види „стихия“, или ще търси структури. Пример за такива „елементи“, внедрени от една супер система в друга, се явява резидентното разузнаване, мафията, престъпните групировки. На читателите се предлага сами да потърсят примери от живота, от литературата, от вестниците. В качеството си на „методологическа помощ“ може да подскажем, че за супер системи могат да се смятат различни държави, различни отрасли на производството даже в една страна, различни фирми, учреждения и т.н.

Б) Наблюдателят, неспособен да различи тези подобни „аналози“ от реалните елементи на супер системите, няма да види и процесите на информационен обмен, т.е. няма да види и самата структура, с която „аналога“ обменя информация.

Ако наблюдателят знае за без структурното управление, то той и ще го вземе за такова управление, по този начин не разпознавайки „аналозите – агенти“.

3. Управлението със структурен способ на ниско честотни процеси, продължителността на които превъзхожда времето за наблюдение на самия този ниско честотен процес от един човек, може да се възприеме като без структурно управление или като стихиен, неуправляем процес.

Именно това обстоятелство е залегнало в основата на разгледания глобално – исторически процес като частен процес в глобално – еволюционния процес на биосферата на планетата Земя. Именно това е позволило да се изясни фактора на управление както на глобалния еволюционен процес, така и на глобалния исторически прогрес. Погледнете на рисунка 12–96.

На нея условно е изобразен процеса на обновление на технологията (fс – социалната честота) в течение на столетия в съпоставяне с процеса на наблюдение на тази „честота“ от хората. Изводите са очевидни.

Този образ може да се пренесе и към други глобални процеси. Ако продължителността на някакъв процес е по-голяма от времето на съществуване на елементите в структурата (времето живот на човека), а този процес се управлява със структурен способ, то в супер системата задължително трябва да съществува някаква структура, да съществува нейния скелет, един вид „основа“, която в течение на времето може да се усъвършенства. Такива „скелети“ могат да бъдат: – видими и невидими.

Към видимите „скелети“ – структури могат да се отнесат държавните органи, структурите на армията. Наблюдателят тях ги вижда и възприема като задължителни.

Към „невидимите“ „скелети“ – структури се отнасят всевъзможните мафии, масонските ложи, църковните ордени… Наблюдателят тях не ги вижда, затова той смята за невъзможно тяхното управление на обществените процеси в историята на човечеството, тъй като според него „така не става“ …

Все едно по „Закона на Времето“ в наше време тази хитрост започна да се разкрива и разобличава.

Съотношение на интелектите в управлението на супер системата.

1. Ако елементите, образуващи супер системата, сами притежават интелект, то при информационния обмен между тях те вероятностно – предопределено пораждат сборен интелект.

2. Сборният интелект може да бъде само част от по-мощен обгръщащ (обхващащ) интелект, който носи в себе си някаква обгръщаща супер система.

3. Опитът на някакъв „елемент“ да противостои на сборния интелект, опитът му да го подчини на себе си, води:

– като минимум – към изпадане от сборния интелект;

– като максимум – към възмездие.

4. Конфронтиращите се индивиди не могат да породят сборен интелект. Защо? Защото техните частни мери не съвпадат. За тези хора тези „частни мери“ – това е алгоритъма на работа на главния им мозък, техните „правила на живота“.

Ето защо винаги е актуален въпроса за това, в какви сборни интелекти е безопасно да се участва и как безопасно да се излезе от неудобните.

5. Всеки интелект винаги носи в себе си някаква съвкупна ПФУ – пълна функция на управление (или я притежава в момента на своето възникване). Съвкупната ПФУ съдържа в себе си частни ПФУ. Тези частни ПФУ отразяват взаимодействието на:

– обекти, които са подвластни на интелекта, с

– частни фактори на „средата“.

Всичко това заедно поражда:

– съвкупен вектор на целта;

– съвкупна концепция за самоуправление на интелекта (разбира се в пределите на Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление – ИНВОУ).

Множеството индивидуални интелекти носи всички свои индивидуални:

– съвкупни вектори на цели;

– концепция за управление.

Векторът на целта с течение на времето натрупва частни цели и установява техните приоритети. Тези цели на вектора биват:

– обективен вектор на целта. Той се проявява в поведението на неговия носител (елемента на супер системата или цялата структура), т.е. проявява се в изменението на вектора на състоянието. Наблюдението при това се осъществява в течение на продължително време от страна на ИНВОУ (Бога);

– потенциален вектор на целта. Той отразява обективните възможности, неизползваеми по субективни причини;

– идентифициран вектор на целта. Това е съставна част както на обективния, така и на потенциалния вектор на целта заедно с грешките на идентификация (разпознаване) на частните цели и техните приоритети в пределите на едно йерархическо ниво. Това е чисто субективно отражение на това, което го има в действителност;

– авто идентифициран субективен вектор на целта. Той възниква в резултат на опити на субекта на управление да идентифицира (разпознае) свой собствен обективен и (или) потенциален вектор на целта.

В такава класификация няма нищо сложно. Просто това трябва да се знае от тези, които осъществяват сравнение (съпоставяне) и анализ на различни процеси, протичащи на различни нива от йерархията в Мирозданието, да се знае, за да не се допускат грешки при анализа и сравнението.

6. Инверсия на приоритетите.

Инверсия от лат. inversion – разместване.

Интелект – това е само част от информационното обезпечаване на неговия носител. Ако информационното обезпечаване е организирано йерархически (а това е именно така в абсолютното болшинство), то едни или други фрагменти на съвкупния вектор на целта могат да бъдат фиксирани на различни нива на йерархия. Т.е. една и съща част от вектора на целта може да се окаже на различни нива, вследствие на което:

– в един и същи момент;

– една и съща цел;

– ще има различни приоритети.

Това трябва добре да разбират ръководителите на „много равнищни супер системи“, които се явяват държавите, областите и районите, крупните отрасли на производства и фирми.

7. Антагонизми на целта.

Такива антагонизми могат да бъдат:

– както единични цели;

– така и за цели фрагменти от някакъв цялостен вектор на целта. „Физическия смисъл“ тук е в това, че:

• са под един приоритет (ниво на значимост);

• са в един и същ момент от времето;

• се намират във взаимно несъвместими, изключващи една-друга части на някаква цялостна цел.

Антагонизмите могат да бъдат:

– обективни. Те отразяват несъвместимостта на даден вектор на целта с причинно-следствените връзки на битието на всичко във Вселената.

– субективни. Това е когато антагонизмите „не изискват изменения от Бога на законите на природата“. Т.е. когато те никак не са свързани с Бог и Неговия Промисъл.

8. При обединение в някаква структура във векторите на целта (елементите на супер системата, нейните фрагменти) на такава структура се намират и техните вектори на целта. В резултат се появява съвкупен вектор на целта на такава структура.

Това също трябва да се знае от ръководителите на всички нива и да се отчита при „сливания“ и „обединения“ на различни структури.

9. Дълбочина на идентичност (еднаквост) на векторите.

Два произволни вектора на целта може да се сравняват по идентичност (еднаквост) на влизащите в тях частни цели и реда на приоритети. Оттук трябва да е ясно какво се крие в понятието дълбочина на идентичността на векторите. Колкото повече по номерация в двата вектора на целта става съвпадение на техните частни цели, толкова „по-дълбоко“ е това съвпадение.

Мощта на сборния интелект (при всички) се заключава в дълбочината на идентичността на векторите на целите на участниците.

Освен това много е важно участниците да приведат своите лични вектори на целта в съответствие с векторите на сборния интелект, а така също с вектора на целта на ИНВОУ (Бога). Т.е. да се обезпечи и тук „дълбочина на идентичността“.