„Няма толкова голяма вещ, която не би я превзела още по-голяма. Няма толкова малка вещ, в която не би се вместила още по-мъничка“. „Човече! Издигни своя взор от земята към небето, – какъв, достоен за удивление, се явява там порядъка“.

Мирозданието – супер система. За начало, уважаеми читатели, освежете паметта си с всичко това, което беше изложено в първичното понятие за супер системите и на рис. 12–50.

Рис. 12-50

Мирозданието като цяло представлява само по себе си супер система. Мирозданието се явява обхващаща супер система по отношение на цялото множество на всички супер системи, входящи в състава на Мирозданието (спомнете си Най-голямата Матрица-Фуния).

Тези супер системи се явяват взаимно вложени. Това означава, че в тях има елементи, които едновременно принадлежат към няколко супер системи.

Структурата на такива супер системи се изменя във всеки момент от времето. Такава структура се нарича виртуална структура. Това означава, че в такава структура има елементи, които принадлежат към различни системи в различни моменти от времето.

Виртуален (лат. virtualis – „силен, способен“) – 1. Възможен, обусловен, можещ да се проявява при определени условия. – 2. Информационен обект, нямащ реално съществуване, но проявяващ себе си като аналогичен на реално съществуващ обект, физически или информационен (в компютърната терминология).

Интелекта в супер системите. Интелект в супер системите има винаги. Това следва от пълната функция за управление (ПФУ). Ако супер системата съществува, то това означава, че тя има някакви цели на своето съществуване. Тези цели трябва да се определят и достигнат. Така формулирането и постигането на целите може да се осъществява само „творчески“, тоест притежавайки интелект. Затова интелект в дейността на супер системите присъства винаги:

– или в самата супер система;

– или в обгръщаната (обхващаната) супер система от Йерархически Висше Управление – ИВУ (не е задължително да е Йерархически Най-висшето Всичко Обгръщащо Управление – ИНВОУ).

Такъв интелект може да бъде:

– външен;

– вътрешен.

При това непосредствено интелектите могат да притежават:

1. Елементи на супер системи, представени от някаква съвкупност съзнателно без интелектуални елементи (спомнете си „описание работата на интелекта“).

2. Цялото множество елементи на супер системата (ярък пример – човечеството).

3. Определено подмножество от цялото множество елементи на супер системата.

4. Един или няколко елемента на супер системата.

5. Един или няколко елемента на супер системата, които вътре в своята структура (структурата на самия елемент) имат съставки (които могат да се нарекат „елементи на елемента“), притежаващи интелект.

Спрегнат интелект. Какво е това? Това е такъв интелект, който осъществява самоуправлението на конкретна супер система като единен и цял в пределите на ИНВОУ и не зависи от мястото на разположение, местонахождение. Спрегнатия интелект, както вече се каза малко по-горе, може да бъде:

– външен (по отношение към без интелектуалната супер система).

– вътрешен, тоест породен от самата система.

Типове супер системи. Класификация на супер системите по типове следват:

1. Костни супер системи. Костните супер системи съществуват устойчиво в някакъв балансиран режим, докато съществуват сглобяващите ги елементи. Към такива супер системи може да се отнесат отделните фрагменти на Вселената (например галактиките или системите на галактиките).

2. Супер системи с възобновяема елементна база. Към тях може да се отнесе и човечеството.

3. Еволюиращи супер системи. Това са такива супер системи, които и самите те (супер системите), и техните елементи еволюират:

– притежават някакъв запас устойчивост по отношение на въздействието на заобикалящата ги среда;

– притежават някакъв потенциал на развитие на своите качества за сметка на усъвършенстването на организацията както вътре в супер системата, така и вътре в съставляващите я елементи.

Очевидно е, че в качеството на пример на такава супер система може да се смята човечеството на планетата Земя.

Локализация на супер системите. Начало на процеса на усвояване потенциала на нейното развитие.

Погледнете на рисунка 12–73.

Рис. 12–73

На нея са изобразени:

– някаква „среда“, която съществува в пределите на ИНВОУ;

– в „средата“ е въведена супер система за някакви цели. За читателите най-добре е да се представи в качеството на такава супер система – човечеството;

– t_н – това е времето на начало на адаптацията (приспособяване) на супер системата към „средата“ и времето на начало на усвояване на потенциала на своето развитие. Спомнете си генетично обусловения потенциал (ГОП) за развитие на всеки човек и човечеството като цяло, за които ставаше дума в по-предишните ни публикации;

– „Среда“ – това са процеси, с които си има работа супер системата. Тоест това е всичко онова, което „въздейства“ на супер системата. Тези процеси могат да бъдат:

• материални (в частност енергийни);

• информационни;

• смесени.

Гореизброените процеси на въздействие от „средата“ на супер системата водят към възникване на два вида локализация (обособености) на супер системата като цяло, а така също и на нейните фрагменти и елементи в Общо Вселенската Мяра (Най-голямата Матрица-Фуния):

1. Пространствена локализация. “Пространство“ – информационна характеристика на материалните обекти във Вселената. Тя отразява взаимната вложеност и подреденост на обектите по йерархическите степени на Вселената. При което да се опише която и да е пространствена локализация е възможно само субективно. Пример за такова субективно описание на пространствената локализация за човечеството служи „използването в научния свят“ на хелиоцентричния модел на Слънчевата система.

2. Информационната локализация – това е информационна характеристика на информационните обекти. Представата за нея у хората също така носи субективен характер. Пример за такъв субективизъм на информационната локализация може да бъде следното. Редакторът може да помести информацията, например, за книга:

– в предисловието;

– в послесловието;

– да я разнесе по цялата книга.

Взаимодействието „среда“ и супер системи. За всеки от елементите на цялата супер система – части на „средата“. Всички елементи на супер системата са автономни (до някаква степен), т.е. в някаква степен са „самостоятелни“, изолирани един от друг:

– и по материален носител (енергиен);

– и по информационно обезпечение (спомнете си триединството).

Автономия (гр. autonomia от гр. autos „сам“ + nomos „закон“):

1. Самоуправление.

2. Право на държавата самостоятелно да осъществява управление в пределите, предвидени в конституцията.

3. Способност на личността за самостоятелни решения и действия.

Автономен (гр. autonomos „самостоятелен“):

1. Самостоятелен, независим.

2. Ползващ се с право на автономия.

Но всички елементи са „заключени“ към супер системата като цяло, тоест влизат в състава й, „подчинени“ са й. А „супер система като цяло“ – също е автономна (до някаква степен). Но по отношение на „средата“ „супер система като цяло“ може да бъде:

– не заключена;

– може да поддържа своето съществуване за сметка на ресурсите на средата;

– може да бъде в обмен със средата (взаимен характер).