„Твоята предишна лъжа вреди на сегашната ти истина.“

Върнете се, уважаеми читатели, към описанието на пълната функция на управление (ПФУ). Там особено внимание беше отделено на това, че разпознаването на факторите, въздействащи на обекта или процеса, формирането на вектора на целта, изработката на концепция на управление и някои други действия са възможни само при наличие на интелект у субекта на управление. И това действително е така, тъй като всички горепосочени пунктове на ПФУ изискват способността у управленца да изработва „нещо ново“, да изработва нови информационни модули.

От това следва, че изложението на възгледите за, що е това интелект от позицията на (доктрина за обществено управление) ДОТУ, е неизбежно преди всичко защото понятието ПФУ е невъзможно да се формулира и приложи без понятието „интелект“.

И сега, внимание: В този случай представянето на процеса на съществуване на Вселената като процес на самоуправление по някаква ПФУ (макар и неизвестна нам) неизбежно води до признание за съществуването на най-висш от интелектите, водещ този процес на самоуправление на Вселената по ПФУ.

Ние вече не веднъж говорихме, че в Мирозданието всичко е подредено и хармонично, няма никакъв хаос. В какво е причината за такъв царящ в Мирозданието ред? Кой е установил такъв порядък и го поддържа милиарди години?

Действително, просто така, „от нищото“ тухлата не пада на главата на някого. Работата е в това, че доказателство за своето съществуване Бог дава на всеки човек Сам. При това в абсолютното болшинство случаи, Той „доказва“ Своето съществуване с езика на жизнените обстоятелства. При което тези „обстоятелства“ могат да се проявят в два варианта:

– Ако човек живее по съвест и се обръща към Бога осъзнато, то статистиката на обстоятелствата („случайности“) около него се нарежда като цяло в благоприятен образ. Случайно закъснял за някъде, случайно срещнал някого, случайно попаднал някъде и т.н., а в резултат се решила някаква много важна задача, с която вие сте били затруднени дълго време. При това няма никакво значение, как вие сте се обърнали към Бога: ритуално в църквата, на колене пред икона у дома, или не ритуално в гората, лежейки на поляната в тревата. Важен е смисъла и целта на обръщението.

– Ако човек живее не по съвест, то веригата на случайностите ще бъде друга. „Случайно“ се спънал и си разбил коляното, „случайно“ паднал и си счупил ръката, „случайно“ се подхлъзнал и си счупил крака и то така, че не можел да ходи, а можел само да лежи. Не се съмнявайте – това са ви били подсказки за това,че трябва над нещо да се замислите. Това ви е и помощ – лежи и чети книги. И не се съмнявайте в това, че тези книги ще се окажат такива, че да ви окажат нужното въздействие, което ще измени вашето отношение към живота.

Логиката на управлението срещу атеизма. Всичко току-що разказано свидетелства за несъвместимостта на атеизма с логиката на Управлението. „Атеистичните вариации“ на тема теория на управлението:

– или поставят човека (човечеството) на мястото на Бога;

– или губят последователност и логика на изложение, веднага щом се докоснат до темата за „глобалния исторически процес“ в „глобалния еволюционен процес на биосферата на Земята“, тъй като не могат да произнесат думата „Йерархично Най-висше Всичко Обгръщащо Управление“ (ИНВОУ) по отношение на човек.

А от това следва, че от атеистичното съзнание (т.е. от съзнанието на атеистите):

1. Изпадат някакви фрагменти във виждането на процесите на управление. Тоест атеистите не отчитат при оценката на обстановката и вземането на решения много фактори, които обективно съществуват в заобикалящия свят. При което тези фактори са доста и са много значителни!

2. Нарушава се йерархичността на тяхното възприятие от съзнанието на цялата заобикаляща ги действителност. Тоест атеистите, даже нещо и да отчитат при оценката на обстановката и вземането на решения при въздействието на заобикалящата среда, невярно оценяват нивото на значимост и силата на такива въздействия.

Спомнете си:

– ако вектора на целта не включва в себе си важните цели;

– ако е нарушена приоритетността на целите във вектора на целта;

– ако Целевата Функция на Управление (Концепция на Управление) е такава, че не позволява „да направим приказката бивалица“;

– то вектора на грешката ще бъде винаги голям и тази грешка ще се натрупва с течение на времето.

Именно това е станало с човечеството поради причината на отдалечаване от истинския Бог, от Бога, който го има, в посока отначало към бога, който го няма („идеалистическия атеизъм“), а след това и въобще към отказване от признаването на Бога („материалистическия атеизъм“).

Атеизма на материализма е привел човечеството към глобална криза на системата.

А „религиозното съзнание“ на тълпо–“елитарното“ общество („идеалистическия атеизъм“, когато вместо Бога, който го има, хората вярват в бога, който го няма) носи още и друга беда – догматизацията на т.н. „Свещени Писания“ – това е отъждествяване (еднакво разбиране, знак за равенство) между:

– разбирането и волята на написалите ги хора (плюс редактирането, плюс цензурата);

– с Волята на Всевишния.

Такова положение на делата със „Св. Писания“ ограничава свободата на волята на абсолютното болшинство хора, подчинявайки я на Глобалния Над юдейски Предиктор („световното задкулисие“, „силите на Запада“), които също така отъждествяват своята воля с волята на Всевишния.

А това е сатанизъм!

И този сатанизъм също така лежи в основата на глобалната криза на системата.

Болшинството хора са привикнали да имат работа с индивидуалните интелекти на себеподобните. Срещайки се с не човешки интелект такива хора в своето болшинство ще бъдат изплашени, та чак до побъркване.

В историята на човечеството действат не само индивидуални, но и сборни интелекти, и други йерархически по-висши интелекти по отношение на индивидуалния човешки.

За да ги видите в действие и да видите тяхната целесъобразност, е необходимо единно разбиране на фактора, наречен „интелект“ в различните му проявления във Вселената. Именно това и беше направено в досегашните ни публикации.