„Нужно е само да удариш токовете един о друг три пъти и да заповядаш на обувките да те пренесат там, където желаеш.“

Портретът на кралицата. След своето повече от двестагодишно съществуване като частна институция, Банк ъф Ингланд се оказала неспособна да се противопостави на тенденцията на двайсти век към национален контрол върху финансовите институции. В прилив на социалистическа сантименталност лейбъристкото правителство обявило през 1946 г. нейната национализация. Доколкото банката вече функционирала в тясна координация с държавата и се контролирала от правителството, този акт само формално уредил съществуващото статукво. Цялата дейност на банката била подчинена на министъра на финансите — едно политически назначено лице.

Наскоро след национализацията на банката правителството решило върху всички купюри да бъде отпечатан портрет на суверена; в миналото такава практика съществувала само при монетите, сечени в Държавния монетен двор. Така кралица Елизабет II става първия британски монарх, чийто портрет краси националните книжни пари. С този акт правителството показва, че вече напълно контролира валутата на страната и всички институции, свързани с нея. С национализацията на Банк ъф Ингланд се отбелязва краят на един дълъг процес на непрекъснато нарастване на държавната власт над финансовия живот и валутата на страната; това е първата, но не и последна стъпка към одържавяване на британските финанси, икономика и валута.

В края на двайсти век Банк ъф Ингланд — Старата дама от Треднидъл Стрийт е просто една от многото национални банки по света. В сравнение например с германската Бундесбанк, която регулира могъщата германска марка, понастоящем Банк ъф Ингланд не може да претендира дори за водеща роля сред банките в Европа, а още по-малко в света. Щатският долар отдавна е изместил лирата стерлинга от някогашните й доминиращи позиции на световните пазари; нещо повече, британската лира отстъпва вече по важност и на японската йена, германската марка и швейцарския франк.

Загубила своята самостоятелност и позициите си на независима емисионна институция в рамките на световната парична система, основаваща се на златния стандарт, Банк ъф Ингланд се превръща в поредното правителствено учреждение на Великобритания. Вместо да определя финансовата политика на страната и да издава пари в съответствие с наличните златни резерви, тя осъществява политиката на правителството и издава толкова пари, колкото й наредят политиците от другия център на влияние в Лондон. Подчиненото положение на банката спрямо правителството и нейната окончателна национализация представляват победа на политиката над банковото дело и на държавата над парите.

Според много коментатори и политически дейци както отдясно, така и отляво новата власт на държавата над парите — национализацията на парите — е добре дошла след доминиращата роля на богатството и парите през деветнайсти век.

Известният историк и философ Освалд Шпенглер, живял по време на прехода от викторианската към модерната епоха, пише, че през двайсти век засилването на властта на държавата — едно явление, което той нарича цезаризъм — окончателно „отхвърля диктатурата на парите“. Според Шпенглер възродената държавна власт е дългоочакваният антидот на властта на богатите и на диктата на пазара:

„След дългогодишното господство на икономиката на световния град и нейните интереси над политическата съзидателна сила, политическата страна на живота най-после доказа, че е по-силната от двете.“ Шпенглер предрича и отмирането на парите въобще: „Мечът ще победи парите.“
Пътят с жълтите плочки. За щастие остров Манхатън лежи върху солидната шистена основа на северно американската континентална плоча. Никакъв друг терен не би издържал чудовищната маса на десетките небостъргачи, особено като се има предвид, че земята отдолу е издълбана като мравуняк от безброй тунели, водопроводни и канализационни тръби, електрически кабели и подземни комуникации. Макар названията на някои градски артерии като Брод Стрийт и Бродуей (Широка улица и широк път) да подсказват големи открити пространства, в ерата на автомобила тези улици не са нищо повече от тесни, прилични на окопи пътеки между сградите. От двете им страни се издигат до небесата отвесни стени от гранит, мрамор и пясъчник — зданията на най-могъщите финансови институции в модерния свят: Банк ъф Токио, Федеръл Ризърв Банк, Чейс Манхатън Банк, Ситибанк, Морган Стенли, Американската фондова борса, Екуитъбъл Билдинг, Световния търговски център, Манюфакчърър Хановър Тръст; както и на основните стокови борси: Памуковата борса, Кафеената борса, Стоковата борса. В центъра на финансовия район пулсира и сърцето на световния капитализъм — Нюйоркската фондова борса.

На Брод Стрийт дори и при най-лошо време служителите от Нюйоркската фондова борса няма затишие в залата. Между тях се провират тълпи туристи, които трябва да преминат през няколко проверки и осигурителни бариери, преди да бъдат допуснати в галерията.

Едва в последните години на деветнайсти век Ню Йорк измества Лондон като световен финансов център. През различните исторически епохи тази функция е била изпълнявана последователно от древна Лидия, от Елада и Рим, от ренесансова Флоренция, а по време на индустриалната революция — и от Лондонското сити. Постепенно, през десетилетията след Американската гражданска война, финансовият център на света се премества още веднъж — този път от Стария свят в Новия.