„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“

Развитие на структурите. Но как все пак става „развитието“ на „структурите“, какъв е неговия механизъм? Ще разгледаме това.

В основата на „развитие“ на „структурите“ (фрагменти на Вселената) лежат три „момента“:

1. Детерминирана дълговременна памет (ДДП).

Детерминация (лат. determinatio) – 1.Определение. 2. Образуване на система от органи в процес на развитие на зародиша.

Детерминизъм (лат. determinare) – философско учение, утвърждаващо закономерност и причинна обусловеност на всички явления в природата и обществото.

Детерминирам (лат. determinare от terminus „срок“, „предел“) – определям, обуславям.

2. Вероятностна оперативна памет (ВОП).

3. Механизъм на случаен разбор (МСР) на информационните модули 1 и 2.

Ще разгледаме всичките три момента последователно.

1. ДДП.

Главното тук – резонансните и автоколебателните явления, които във Вселената са огромно множество.

Образа на ДДП е следния. Китара виси на стената и никой не я пипа. Друга китара е в ръцете ви и вие свирите на нея. При дърпането само на една от струните и шумното й звучене първата китара на стената започва да „отговаря“ на вибрациите със същата струна. Много читатели могат да си спомнят от училище урока по физика, на който учителя е показвал „отзива“ на еднаквите камертони. Тоест ДДП – това е когато струните на музикалните инструменти отговарят на звуците на определена честота.

При действието на механизма ДДП избора на информационен модул става на основата на резонансни, автоколебателни и други явления, изразяващи добро съвпадение на информационните характеристики:

– външно въздействие на средата;

– вътрешно състояние на структурата.

Такъв момент ДДП е изобразен на графиката (рис. 12–66) и е показан „момента на избор“. ДДП работи по суров принцип: „какъвто е въпроса – такъв е и отговора“.

Рис. 12–66

Сблъсъка с този принцип води към ущърб за структурата, при това тежестта на ущърба бива различен в зависимост от ситуацията.

2. ВОП.

Резонансните и автоколебателните явления при ВОП са също такива, както и при ДДП. Но освен „отклик“ те довеждат и до изменение на „структурата“ (по-точно – до изменение на организацията на информационно ненаситените равнища на структурата).

Резултата на реакция на въпроса (т.е. „отговора“ на „въпроса“) тук е не еднозначен (в сравнение с ДДП).

Образа на ВОП е следния: Море. Пясъчен плаж. В морето големи вълни. Върху ивицата на прибоя вие написвате нещо на мокрия пясък в промеждутъка между вълните. И този запис ще се запази дълго, ако вие успявате през цялото време да възстановявате измитите от поредната вълна негови фрагменти.

„По научному“ този образ ще изглежда така. При ВОП се натрупва статистика на отклици на „структурата“ и комбинации на възможни отклици на въздействието на „средата“. Вероятността за извличане на необходимата за правилния отклик информация е подчинена на честотата на обръщане към тази информация под въздействието на „средата“ и бързодействието на механизма на случайния разбор на информационните модули.

3. МСР – това е механизъм на случайния разбор, раздробяване и обединяване на информационните връзки, пазени в МСР и ВОП.

МСР по отношение на ДДП поражда грешки на функциониране, т.к. поражда не еднородност на отклиците.

МСР по отношение на ВОП се явява нормален процес.

Ролята на този „механизъм“ играе цялата съвкупност от колебателни процеси в структурата с техните „случайни“ характеристики (т.е. статистически подредени фазови придвижвания относно един към друг и амплитудно-честотни характеристики). Рисунка 12–67 пояснява моментите на „избиране“. Ако възниква съвпадение на фазите на процесите (синфазност, кохерентност), то произхожда избиране на необходимата информация.

Рис. 12–67

Ако това го няма, то информацията е недостъпна.

Кохерентност (лат. cohaerens „взаимосвързан“) – съгласувано протичане във времето на няколко колебателни или вълнови процеси с постоянна различност на фазите.

А сега – внимание! Сега вие ще прочетете много важна словесна формула, за която трябва да се замислите и да осъзнаете.

В информационно не наситените нива на структурата възникването на кохерентност на някакви процеси с други външни и вътрешни процеси – това е изменение на нейното (структурно) качествено състояние за някакво време, в течение на което в структурата могат:

– да възникнат нови образувания;

– да възникнат нови процеси.

Вследствие на това при завършване на кохерентността структурата не може да се върне в предишното си състояние, тоест да извърши движение „назад“ в развитието.

Тази важна словесна формула е представена на рис. 12–68. В това „не може да се върне“ се заключава целия смисъл. Тоест „структурата“ е придобила някакво ново качество, нова мяра в своето триединство.

Сега още един важен момент. Ще стане дума за своевременността на поява на кохерентност по отношение на някои процеси както във Вселената като цяло, така и по отношение на човечеството (а и към отделния човек също).

Този фактор на своевременност на появата на кохерентност може да се разбира двояко:

– първо, той може да се разбира в смисъл на тесен интервал от време, в течение на който има някакво явление. И край;

– второ, за структурите, в които има памет – не по-късно, отколкото им е потребна тази информация в тяхното развитие. Макар да е напълно възможно, че в течение на някакво време факта на владеене от такива структури на тази важна за тях информация може и да не се прояви (да не се „разбере“) от елементите на тази структура.

Път на развитие на човечеството. На това място се препоръчва на читателите отново да се обърнат към Закона на Времето, изложен в по-предишна публикация, и да се замислят за „резонанса“ на честотите на „биологичния“ и „социален“ (fб и fс), за „резонанса“, който се е състоял приблизително в средата на 20 век. На вашето „замисляне“ ще е наложително и:

– признаването на съществуването на Бог;

– управлението от Бог на глобалния еволюционен процес (ГЕП) на биосферата на планетата Земя;

– управлението от Бог на глобалния исторически процес, като частен процес на ГЕП, и трите типа цивилизации, в които може да живее човек;

– разбирането за това, че човек се е появил в хода на ГЕП и в самото начало е притежавал само животински инстинкти, макар в неговата генетика да е бил заложен от Бога потенциала за неговото развитие, който на човек му е предстояло да усвои;

– разбирането за типовете психики;

– разбирането за горе разгледните основи на (доктрината за обществено управление) ДОТУ.

Ако у читателите тази мозайка се е получила, тогава след всичко изложено в „Резултата от играта на рулетка“ може да се направи извод за това, че Бог целенасочено и своевременно е създал „резонанс“ на честотите fб (биологичен) и fс (социален) за това, че човечеството да извърши поредната „стъпка“ в своето развитие и да премине в целия си състав (елементи на супер системата) към човешки тип психика.

Може тази тема да се развие и по-нататък. Предишната цивилизация (Атлантида) макар и да се е развивала по биогенния път, все едно в своето социално устройство се е основавала на тълпо–“елитаризма“. Тоест тясна група хора е монополизирала знанието, а цялото останало човечество е държала в качеството на роби. Такова „устройство“ не е съответствало на Замисъла на Бог (на Неговия „вектор на целта“ по отношение на човечеството). Затова когато Атлантида „изпаднала“ от пределите на Божието допускане (тоест станало е нейното самоунищожение), то Бог е организирал началото на развитие на човечеството по технократическия път на развитие. Бог е „разбрал“, че човечеството само, без Негова помощ, не ще може да се избави от плен на тълпо–“елитаризма“, затова е „решил“ да създаде такава ситуация, която би неизбежно „обективно“ заставила човечеството да премине в ново качество: да излезе от плен на инстинктите и привичките и да застане на пътя на формирането у всеки член на обществото („елемент на супер системата“) на тип психика.

Технократическият път на развитие на човечеството позволява да се постигне именно това. Затова „резонанса“ на 20 век следва да се разглежда като планиран от Бога кратък етап в цялостния исторически процес на развитие на човечеството. И това, което тук следва да се отбележи, е „своевременността на кохерентността“ (т.е. своевременността на „резонанса“). А след това трябва да се каже и за това, че разбирането на този обективен факт позволява да се разбере и обективно произходящата „смяна на логиката на социалното поведение на хората“, и всичко онова, което следва от това. В това число и тъпото неразбиране на „елит“ и „наука“ за всичко това, за което се говори в (концепция за обществена безопасност) КОБ и ДОТУ.

Завършвайки разглеждането на фактора „своевременност на кохерентността“ с примера за еволюционното развитие на човечеството, може да се твърди, че:

– синфазност, кохерентност – това е едно от проявленията на своевременност в течение на всичката съвкупност на цялото множество процеси, протичащи във Вселената;

– това е общо природен фактор, който е способен да отделя случайно построения отклик, притежаващ информационно насищане, достатъчно за съхранението от структурата на достигнатото ниво на организация или неговото повишаване;

– това е своеобразен вид „везни“, на които се сравнява породения отклик с някакъв еталон, възникващ в течение на тези процеси, което поражда и самия отклик.

Като цяло за ДДП, ВОП и МСР може да се констатира:

1. ДДП – обезпечават определено ниво на устойчивост на структурата в достигнатата степен на нейното развитие.

2. ВОП и МСР в съчетание с общо природните „везни“ – обезпечават вероятностно-предопределения характер на текущото кратковременно усложнение и информационното насищане. Или обезпечават ущърб, водещ до разрушение!

3. Всичко изброено заедно – обезпечава вероятностно-предопределения устойчив характер на дълговременния процес на усложнение на структурата и/или носения от нея информационен модул.