„Отначало ще избягваш лъжата, а после ще почнеш да бягаш от истината.“

Ние знаем, че всички процеси във Вселената носят колебателен характер. Когато параметрите на колебанията съвпадат – настъпва резонанс. Резонанс – това е един вид „отклик“ на информационното въздействие на няколко съвпадащи по своите характеристики честоти. Във Вселената на нейните йерархически много равнини структури резонантните явления се проявяват във вид на статистически по-чести (или обратно – по-редки) „отклици“ на общия фон на непрестанно въздействие на всевъзможните честотни процеси един на друг, когато „нищо не става“. Тези отклици могат да бъдат най-различни в зависимост от векторите на състояние на „средата“ и „структурата“ в момента (или в процеса) на тяхно взаимодействие.

С натрупване на информация на някаква структура (структурата на Мирозданието) в статистиката на нейните отклици на въздействието на „средата“ (цялото Мироздание) възникват все по-малки грешки, нанасящи ущърб на структурата. И тогава „отклиците“ придобиват еднозначна определеност (в смисъла на предсказуемост на отражение на „въздействие–отклик“).

С течение на времето (за различните случаи това време е най-различно) „въздействие–отклик“ се помещава в областта на все по-редки случаи на своето съществуване въобще (т.е. съществуването на самия факт „въздействие–отклик“). Това става така, защото се осъществява информационно насищане на някакво ниво на организация на структурата, след което процеса преминава в следващото йерархическо ниво на единната общо природна система за кодиране на информацията.

Организация на структурата. Структурата отговаря на статистиката (т.е. множеството въздействия) на „средата“ на вероятностно предопределение. Това означава, че нейните отклици („структури“) се формират на основата на „случаен“ разбор на информационните модули в паметта на „структурата“.

Тоест излиза, че отклика се предопределя от „мярата“ (матрицата на възможни състояния) на „структурата“, предопределя се като че той е „мяра на разбиране“, която обладава „структурата“.

Погледнете на рисунка 12–64. На нея е изобразено въздействието на „средата“ върху „структурата“ във вид на последователни картинки (като в анимационен филм). Въздействието е едно и също, тоест еднакво. На първото въздействие „структурата“ отговаря случайно, на второто – също случайно. Но после вследствие на натрупването от „структурата“ на определени сведения („опит“) тя в края на краищата ще отговори така, както трябва.

Рис. 12–64

По-детайлно, от гледна точка на триединството този процес на придобиване на „опит“ е изобразен на следващата рисунка 12–65.

Тук взаимодействат две структури: „структура А“ и „структура Б“. „Структура Б“ може да се смята за „Средата“. „Средата“ започва да „тика“ в „Структура А“ едно и също въздействие „X“.

До началото на „тикането“ „структура А“ е обладавала свое първоначално изходно триединство:

– материя – М-1;

– информация – И-1;

– мяра – Мр-1.

Рис. 12–65

„Средата“ първия път „подтикнала“ структурата към колебателен процес – „въздействие X“. В резултат на това въздействие информационното състояние на „структурата А“ се увеличило с някаква величина „+“. В следствие на това мярата също така се изменила („стрелката нагоре“). Това довело до незначителна „деформация“ на материята M-1. Всичко това довело до това, че „структура А“ „откликнала“ „както й дойде“ – случайно.

„Средата“ втори път „тикнала“ „структура А“ също така, както и първия път, с „въздействие X“. В резултат информацията се увеличава с още един „+“, мярата се „придвижва“ още един път, става с две „стрелки нагоре“, а материята се „деформира“ още мъничко в тази „посока“, както и първия път. „Отклик-2“ също засега е случаен.

А „средата“ все така „тика“ и „тика“ „структурата“ с едно и също „въздействие X“ … И при натрупване на необходимото информационно състояние, което привежда към „повишение“ на мярата на „разбиране“, отклика ще бъде такъв, какъвто е „замислила“ на „средата“.

Няма нужда да се доказва на читателите, че подобни процеси на „тикане“ от един фрагмент на Вселената на друг фрагмент стават във Вселената повсеместно и в продължение на милиони и милиарди години. Съпоставяйки тези процеси с процесите, произходящи при „играта на рулетка“, може да се говори за съществуването във Вселената на „развиваща се структура“ (или нарастващи в своята „йерархия“, своята значимост на въздействие на другите процеси, протичащи във Вселената).

Изводът е, че една структура въздейства на друга структура, за да постигне своите цели. Например въздействието на една здравна структура, чрез медиите въздейства с помощта на имформация за опасно заразна болест и населението автоматично от натрупания опит променя своето поведение. Накратко казано – „една лъжа казана много пъти, става истина“. Тоест една структура въздейства на друга структура по описания по-горе начин или казано по-друг начин една структура управлява друга структура тя да върви по „правилния път“.