„Времето ще се върне назад и ще доведе Века на златото.“

Като повечето световни градове, и Лондон има много лица, но сред широката публика е най-известен със своя аристократизъм, с достолепието на публичните церемонии и ритуали, в които участва кралската фамилия. Това е имперското лице на града — една фасада на традиция, церемониалност и монархизъм, зад която функционират институциите на британската държава. Тази официална зрелищност може да се наблюдава най-често в лондонския район Уестминстър, по-точно в триъгълника, очертан от Уестминстърското абатство, Бъкингамския дворец и Трафалгарския площад. В този квартал от двете страни на правите улици се простират обширни зелени паркове или се издигат лесно различимите сгради на кралската гвардия и на основните държавни учреждения. Тук е сцената на основните церемонии, организирани от името на британската монархия — от коронации и учредяването на поредния парламент до официални погребения и отбелязването на рождения ден на кралицата. Целият район на Уестминстър е замислен за провеждане на такива церемонии, за тържествени процесии с пищни карети, буйни коне, веещи се щраусови пера и многообразие на военни и официални униформи, невиждани в друг кралски двор в Европа след падането на Отоманската империя.

Далеч по-малко интересно и по-трудно различимо за туристите и останалите гости на града е едно друго, съвсем не маловажно негово лице — онази квадратна миля, официално наричана Лондонското сити, но известна сред обитателите си като Ситито. Всъщност този квартал е исторически най-старата част на Лондон; на това място първоначално е възникнало римско селище, прераснало в средновековен град. Ситито заема един участък на северния бряг на Темза, простиращ се приблизително между Тауър Бридж на изток и катедралата „Сейнт Пол“ на запад. Кварталът е бил разрушаван до основи на два пъти — от Големия пожар през 1666 г. и от бомбардировките на Луфтвафе през Втората световна война, като всеки път е възстановяван върху старата мрежа от усукани средновековни улички. При сегашния му вид възстановените старинни сгради се редуват с напълно модерни офисни комплекси, но като застроителен план той не се различава от древното римско селище Лондиниум.

Руините на римските крепостни стени все още служат за граници на Ситито, но сега кварталът се охранява не от тях, а от модерни полицейски патрули на специалните части за борба с тероризма. Полицаи могат да се видят по всички улици, водещи към Ситито; за разлика от средновековните стражи на близката крепост Тауър и почетните караули на други места из Лондон с техните колоритни костюми, ролята им не е да развличат туристите, а да бдят за сигурността. Облечени с обемисти противокуршумни жилетки и предпазни шлемове и въоръжени с картечни пистолети, винаги заредени и готови за стрелба, тези специални патрули спират всички превозни средства, от велосипеди до камиони, на влизане в Ситито. При цялата им бдителност, и сега от време на време някой бомбен взрив прави кратер в уличната настилка или избива фасадата на някой бар или офисен комплекс в гъсто населения квартал.

Ситито е финансов център още от времето на римляните, избрали това място за строеж на мост над Темза. Мостът останал единствен над реката в продължение на близо хиляда години, като благодарение на него малкото селище се разраснало като крупен пазарен град. Много от някогашните пазарища са дали имената на улиците в квартала, макар самите те отдавна вече да не съществуват. Така например средновековният пазар на зърно е заемал мястото, наричано и до днес Корнхил (Житен хълм). Главните пазарища се намирали около Чийпсайд (буквално: Евтината страна); а по-малки специализирани пазари имало покрай сегашните улици Уд Стрийт (Дървена), Поултри Стрийт (Птича), Айрънмънгър Стрийт (Железарска), Милк Стрийт (Млечна), Бред Стрийт (Хлебна) и дори Лъв Лейн (Алея на любовта). Макар тези пазарища отдавна да са изчезнали, те сега са заменени от много по-големи и важни пазари, върху които се крепи световната икономика.

Всички улици в Ситито водят сякаш до едно и също място — това е известното кръстовище на седем артерии, смятано от всички за сърцето на района. Тук са внушителните здания на Банк ъф Ингланд, Ройъл Ексчейндж — сградата, в която се помещава Лондонската борса за финансови фючърси, и Маншън Хаус — седалището на лорд-мера на Лондон; тук се издига и сивата бетонна крепост на модерната Лондонска фондова борса. Недалеч от това кръстовище е главната квартира на най-голямата застрахователна институция в света — Лойдс ъф Лъндън. От 1986 г. насам Лойдс се помещава в една ултрамодерна структура от стомана и стъкло, прилична повече на гигантска полуразрушена петролна рафинерия, отколкото на човешко свърталище, и успешно претендираща за приза по грозота сред всички обществени сгради, построени в света през двайсти век. Отношенията между Ситито и короната — както все още се нарича британското правителство — никога не са се отличавали с особена сърдечност. През 1066 г. Ситито било оградено с дебели крепостни стени и първоначално отказало да се предаде на Вилхелм Завоевателя, дори след като останалата Англия вече била победена в Битката при Хейстингс. Постепенно се стигнало до някакъв вид споразумение с новия владетел, при което крепостта го признала за суверен, но си запазила правото на самоуправление чрез местната занаятчийска гилдия. Недоверчивият Вилхелм приел компромиса, но построил своята собствена главна крепост току срещу стените на Ситито, за да го държи под око. Пространството между двете крепости в течение на осем века било използвано за публични екзекуции на политически противници; крепостта на Вилхелм Завоевателя, която днес е известна като Тауър, все още се извисява на брега на Темза пред Лондонското сити.

Ситито започва непосредствено от стените на Тауър, където под стража се съхраняват британската корона, кралските скъпоценности и останалите символи на монархическата власт. Тази съкровищница, която се смята за най-ценната колекция от скъпоценности в историята, включва и най-големия известен в света диамант. До деветнайсти век в Тауър се намирал и Лондонският монетен двор, където се сечели почти всички монети в империята до управлението на кралица Виктория.

До ден-днешен британският монарх, който иначе има право да се движи навсякъде из територията на Обединеното кралство, е длъжен да поиска официално разрешение от лорд-мера на Лондон, за да престъпи границите на квадратната миля на Лондонското сити. Церемонията, при която суверенът иска разрешение да влезе в Ситито, датира от средните векове; тя символизира някогашната екстериториалност на древния укрепен град спрямо останалата територия на кралството. Сякаш за да подчертае още повече тази самостоятелност на Ситито, пътят между него и Бъкингамския дворец минава покрай Кралския съд, който многократно в историята е служил като посредник между държавните и финансовите институции на Великобритания. На една сравнително кратка отсечка от този път, наречена Флийт Стрийт, се намираха до неотдавна редакциите на повечето вестници в Англия, отразяващи дейността на двата центъра на власт — финансова и държавна, както и многобройните скандали, които постоянно клокочат в двореца.

Екстериториалността на Лондонското сити спрямо останалите земи на кралството давала на лондонските търговци относителна автономия и им гарантирала определени права, каквито рядко можели да получат от властните крале. Докато това отделяне на търговията от държавната власт все още не означава пълна независимост, то поне осигурявало на английската икономика достатъчна защитеност и спомогнало за нейното по-успешно развитие — в сравнение например с икономиките на Франция, Русия, Испания и повечето от останалите европейски държави. Богатството, генерирано от финансовите институции на Лондон, се споменава в пиесата „Наследникът“ на Джордж Колман Младши, написана през 1797 г.:

О, Лондон е прекрасен град и толкова шармантен, със злато улиците са покрити, а всичките девици тъй красиви.

Тук, в Лондонското сити, през деветнайсти век банкерите създали система на книжни пари, обезпечени със злато. Тази система се разпространила из целия свят и се превърнала в първата истински глобална парична система. Чрез нея банковото дело и паричното обръщение станали достояние на една много по-широка публика. В тази глобална система книжните пари — британската лира и нейният потомък, щатският долар, — съчетани с невидимите пари в банковите сметки, довели банковото дело до неговия исторически зенит.

Ситито и до днес си остава една от водещите финансови сили на планетата, макар вече да не доминира световната икономика по същия начин, както през деветнайсти и началото на двайсти век. В целия свят няма по-голямо струпване на финансови институции на единица площ. За да се получи аналог на Лондонското сити в Америка, би трябвало да се съберат на една квадратна миля Министерството на финансите.

Федералният резерв — златното хранилище във Форт Нокс и Уолстрийт, заедно със седалищата на всички основни американски банки, застрахователни компании и петстотинте най-могъщи корпорации.

Ако Бъкингамският дворец, Уестминстърското абатство и Парламентът съставляват официалното, публично, имперско лице на Британската държава, Ситито е нейното сърце. От неговите офиси, заседателни и тръжни зали са тръгнали парите, с които са били заредени корабите на Нелсън преди Трафалгарската битка; оттам е финансирано превземането на Индия; оттам са платени мините на Южна Америка и железниците на целия свят; оттам са били ръководени банките на най-голямата империя в света; в Ситито са застраховани краката на най-красивите холивудски звезди.